Определение №507 от 10.9.2009 по ч.пр. дело №373/373 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
№507
София, 10.09.2009 г.
 
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на седми септември  през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:                    АЛБЕНА БОНЕВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева частно гр. дело №  373  по описа за 2009г. взе предвид следното:
 
Делото е образувано по частна жалба, подадена от С. И. Т. против определение от 14.05.2009 г. постановено от Шуменския окръжен съд по въззивно гр.д. № 619/2008 г. С него е постановено спиране по чл. 182, ал. 1, б. „д” ГПК /отм./
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ГПК от 2007 г.
Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от 2007 г. от легитимна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. В случая, няма изискване за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв., нито за представяне на изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Шуменският окръжен съд с определение от 14.05.2009 г. е спрял производството по въззивно гражданско дело № 619/2008 г. на осн. чл. 182, б. „д” ГПК /отм./ до приключване на досъдебно производство, образувано под № 70/2008 г. на Шуменска окръжна прокуратура срещу лицето М. К. К.
Няма изложени съображения каква е прeюдициалността между деянието, предмет на наказателното производство и гражданско правния спор.
Настоящият състав, като извърши проверка, не откри такава.
С. Т. е предявила против Т. К. и И. И. иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
Първоинстанционният съд е уважил иска.
Ответникът И. П. И. го е обжалвал пред Шуменския окръжен съд.
Спорно между страните, съответно, предмет на изследване по иска са твърдения на И. И. /обещател по предварителния договор/ за неговата симулативност, както и, че той съставлява обезпечение на заемно правоотношение, възникнало между обещателите и М. К. , който живее на съпружески начала с ищцата по делото. Има спор и относно преценката за обема на представителната власт по пълномощното, дадено от обещателите на техния син, който вместо тях е подписал предварителния договор.
Въззивният съд, също така, е изследвал автентичността на предварителния договор в частта на подписа, положен от С. Т.
От удостоверение изх. № 7772/31.03.2009 т. на Областна дирекция на МВР, Шумен се установява, че срещу М. К. е образувано досъдебно производство, като обект на разследване по него са договорни ипотеки, включително и тези с ипотекиран недвижим имот в гр. Ш., ул. „. гора” № 4 ап. 44.
Не е изяснено за какви конкретни деяния е възбудено досъдебното производство и не е ясно как въззивният съд е счел, чe те са идентични с тези, обект на неговото изследване, имащи съответно преюдициално отношение към иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
В удостоверението е посочено, че според показанията на свидетелката Т, която е ответник по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, нейният син К. подписал предварителния договор по искане на М. К. с цел обезпечаване вземане по договорна ипотека. Няма указания, че проверката е започната за искането на К. за обезпечаване на вземането му, квалифицирано само по себе си като престъпно деяние.
Изложеното в тъжбата на К. К. до Окръжна прокуратура не определя предмета на досъдебното производство. Следва да се посочи, че и без такова, гражданският съд пак може в хипотезата на чл. 182, ал. 1, б. „д” ГПК да спре гражданското производство, стига да намери, че за, да разреши делото, трябва да се установят престъпни обстоятелства. Както настоящият състав вече изложи, не е ясно какво е имал предвид въззивния съд, но съдържанието на тъжбата също не сочи на подобна преюдициална зависимост. В нея се твърди, че родителите на К. К. били учредили договорна ипотека, но без да са получили от „М” ЕОООД парична сума; задължението, въпреки всичко било платено от майката Т. К. , но К. К. бил въведен в заблуждение от М. К. и С. И. , че дългът е непокрит. Кънчев поискал плащане, заплашвал, че семейството на К. щяло да има неприятности, защото имал връзки с полиция, съд и прокуратура. К. К. , който бил подложен на стрес от смъртта на баба си и дядо си и при въведено умишлено заблуждение и измама, подписал предварителния договор.
По гражданското дело защитната теза на ответниците е, че предварителният договор обезпечава задължение на К. И. К. /син на ответниците/ към М. К. /конкубин на ищцата/, както и, че К. К. е действал извън обема на представителната власт за разпореждане с имота. Следователно, без значение е дали действително се дължат суми по обезпечения заемен договор и какви са били мотивите на К. К. да обезпечи дълга именно чрез подписване на предварителния договор. Важно е само има ли прикрита уговорка за обезпечаване, защото само това е от значение за валидността на предварителния договор.
По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира, че частната жалба е основателна, така че обжалваното определение следва да бъде отменено.
Делото следва да се върне на Шуменския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от горното, съдът
 
 
ОПРЕДЕЛИ:
 
ОТМЕНЯ определение от 14.05.2009 г. постановено от Шуменския окръжен съд по въззивно гр.д. № 619/2008 г. за спиране на производството по чл. 182, ал. 1, б. „д” ГПК /отм./
 
ВРЪЩА делото на Шуменския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
 
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top