О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 507
София, 11.12.2019 година
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Камелия Маринова
Членове: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Емилия Донкова гражданско дело № 2093 от 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адв. К. М., като пълномощник на Д. А. Й., П. С. С. и Е. Х. М., срещу въззивно решение от 07.12.2018 г. по в. гр. д. № 287/2018 г. по описа на Окръжен съд – Монтана, с което е обезсилено като недопустимо решение № 219 от 22.06.2018 г. по гр. д. № 3025/2017 г. на Районен съд – Лом и производството по делото е прекратено.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, изр.2 ГПК – вероятна недопустимост на въззивното решение, предвид произнасянето по непредявен иск, както и основанието по чл.280, ал.2, изр.3 ГПК – очевидна неправилност.
Ответниците по жалба са депозирали писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който са посочили, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:
Производството пред районния съд е било образувано по искове, квалифицирани по чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. В исковата молба са изложени твърдения, че всеки от преките наследодатели на ищците е притежавал нива от 7,907 дка в землището на [населено място], [община], м. „К. с.“, заявени за възстановяване в полза на общия им наследодател Й. С. /баща/. През 1995 г. в полза на всички негови наследници е била възстановена нива от 31,634 дка, съставляваща имот № * по картата на землището на населеното място. Посочено е, че от този момент са започнали да я отдават под аренда, като през 2015 г. ответниците са им поискали част от рентата. В обстоятелствената част на исковата молба е обоснован интерес от установяване, че ответниците не притежават право на собственост върху общо 1/6 ид. ч. /Д. Д. и В. С./ и 1/6 ид. ч. /Л. Й./. Формулираният петитум е за установяване по отношение на ответниците, че същите не са собственици на описаните идеални части от процесния имот.
В отговора на исковата молба ответниците оспорват исковете, като поддържат, че имотът е бил възстановен на всички наследници на общия наследодател с решение на органа по земеделска реституция, което има конститутивно действие.
По делото е установено, че с решение № 376А от 12.09.1995 г. на Поземлена комисия – гр. Вълчедръм собствеността върху процесния имот е възстановена в полза на наследниците на общия наследодател Й. С. С.. Преписка вх. № 3334/06.02.1992 г., въз основа на която е постановено цитираното решение, е образувана по заявление на С. Й. С. в качеството му на наследник на общия наследодател.
Районният съд е разгледал исковете по същество и е отхвърлил същите. Изложил е съображения, че същите са допустими поради наличието на правен интерес за ищците от установяване, че в полза на ответниците не съществува право на собственост върху описаните идеални части.
Въззивният съд е приел, че решението е недопустимо и подлежи на обезсилване, а производството по делото – на прекратяване. Посочил е, че с предявените искове се цели установяване принадлежността на правото на собственост върху процесната земеделска земя към минал момент – този на образуване на стопанството, което обаче е обусловено от наличието на правен интерес. Такъв е налице при висящо административно производство по чл.14, ал.1-ал.3 ЗСПЗЗ или възможност за неговото образуване, както и при окончателно решение за възстановяване на собствеността върху земеделската земя в реални граници или за обезщетяване на собствениците съгласно чл.10б ЗСПЗЗ. Когато административното производство е приключило с окончателен отказ за възстановяване на собствеността или то не може да започне поради изтичането на сроковете по чл.11 ЗСПЗЗ, предявяването на иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е процесуално недопустимо /ТР № 4 от 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4 от 2014 г. на ОСГК на ВКС/. Земеделската реституция е приключила с влязло в сила решение от 1995 г., като в административното производство ищците не са заявили самостоятелни права. Сроковете по чл.11 ЗСПЗЗ са изтекли, поради което установяването принадлежността на правото на собственост към минал момент е недопустимо. Преклудирането на тази възможност за защита не може да обуслови извод, че съществува правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост към настоящия момент. Липсата на интерес обуславя прекратяването на производството /ТР № 8 от 27.11.2013 г. по т. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.
Съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че не съществуват предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Не са налице хипотезите за допускане на касационно обжалване, посочени в чл.280, ал.2, изр.2 и изр.3 ГПК.
Обжалваното решение не е вероятно недопустимо поради следните съображения:
Доводите за недопустимост са обосновани с произнасянето по непредявени искове, като се поддържа, че действително предявените е следвало да бъдат квалифицирани като отрицателни установителни искове за собственост към настоящия момент. Заявените от ищците релевантни факти, определящи предмета на делото, сочат на спор за принадлежността на правото на собственост към минал момент. Отрицателен установителен иск за собственост към настоящия момент е допустим при установено защитимо материално право на ищеца, което е накърнено и се нуждае от защита или при наличие на възможност за неговото придобиване на оригинерно основание или по реституция, в случай че се отрекат правата на ответника. Предвид заявените факти, първата хипотеза не е била налице. В исковата молба на ищците – касатори не е било изложено и твърдение, че могат да придобият правото на собственост, ако отрекат правата на ответниците. Посочено е, че имотът неправилно е възстановен на всички наследници на общия наследодател поради погрешното му заявяване за възстановяване на наследниците на общия наследодател, а не на името на преките наследодатели на ищците.
Обжалваното решение не е и очевидно неправилно – не съдържа порок, който следва пряко от неговото съдържание, съответно пряко установимо нарушение на процесуално правило. Решаващият извод по делото е обусловен от констатациите за липсата на правен интерес от предявените искове, съответно за недопустимост на производството.
С оглед изхода на делото касаторите дължат заплащане на ответниците по касация направените разноски в настоящото производство в размер на 600 лв. /за адвокатско възнаграждение/.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 07.12.2018 г., постановено по в. гр. д. № 287/2018 г. по описа на Окръжен съд – Монтана.
Осъжда Д. А. Й., П. С. С. и Е. Х. М., със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, адв. К. М. да заплатят на Л. Н. Й., Д. С. Д. и В. Д. С., със съдебен адрес: [населено място], [улица], Общински пазар, офис № 14, сумата 600 лв. /шестотин лева/, представляваща направени разноски в производството пред настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: