ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 507
София, 11.06.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 4080 по описа за 2018г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационните жалби на С. А. – прокурор при Апелативна прокуратура В. и на адвокат Ст.С. като процесуален представител на Е. Д. Г. срещу въззивното решение на Апелативен съд В. /ВАС/ от 30.V.2018г. по гр.д. № 163/2017г.
С влязло в сила определение № 401/07.ХІ.2018г., постановено по настоящото дело, ВКС остави без разглеждане касационните жалби срещу въззивното решение в частите му по претенциите на Г. за присъждане на обезщетение за имуществени вреди и на мораторна лихва върху него. При това положение предмет на настоящото производство са жалбите срещу въззивното решение в частите му по претенциите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и на мораторна лихва върху него.
Ответникът по жалбата на Прокуратурата на РБ /ПРБ/ Е. Д. Г. в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат С. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
ПРБ не е подала отговор на касационната жалба на Е. Д.Г..
Касационните жалби в посочените части са допустими – подадени са в преклузивния срок, от страни, имащи право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
За да се произнесе по допускането на касационно обжалване, ВКС на РБ взе предвид:
С атакуваното решение ВАС по въззивни жалби и на двете страни е потвърдил решението на ОС Шумен от 15.ІІ.2018г. по гр.д. № 187/2017г. в частта, с която ПРБ е осъдена да заплати на Е. Д.Г. 17000лв. обезщетение за неимуществени вреди от незаконното му обвинение за престъпления по чл.313 ал.1 НК – прекратено с прокурорско постановление от 28.VІІ.2008г., по чл.313 ал.2 НК, прекратено с протоколно определение от 02.ХІІ.2014г. по НОХД на Ш., и по чл.202 ал.2 т.1 НК, за което е оправдан с влязло в сила решение от 25.І.2017г. на ВАпС, ведно със законната лихва от 20.VІІ.2017г. до окончателното изплащане, в частта за присъдените 17.83лв. мораторна лихва за периода 25.І. – 20.VІІ.2017г., и в частите, с които исковете за обезщетение за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер 33000лв. и за мораторна лихва за разликата до 51543.41лв. са отхвърлени.
Въззивният съд е приел, че на 09.ІV.2004г. е образувано предварително производство срещу ищеца по чл.282 ал.1 НК и е иззето личното му оръжие – пистолет „М.”. През м.април 2006г. делото е върнато за допълнително разследване за престъпления по чл.203 и чл.311 НК. През юни 2006г. Г. е разпитан като свидетел. През март 2008г. е издадено постановление за привличането му като обвиняем за престъпления по чл.202 ал.2, чл.313 ал.1 и чл.255 ал.1 НК и му е взета мярка за неотклонение „подписка”. През май 2008г. е привлечен за обвиняем по чл.202 ал.2 и по чл.313 ал.1 и 2 НК, като през юли 2008г. е внесен в съда обвинителен акт за тези престъпления. През април 2013г. наказателното производство е прекратено поради изтичането на абсолютна давност за престъплението по чл.313 ал.2 НК. След двукратно разглеждане на делото от първа и въззивна инстанции е постановена осъдителна присъда, която е отменена след възобновяване на делото и оправдаване на ищеца за престъплението по чл.202 ал.2 т.1 НК с влязло в сила на 25.І.2017г. решение на АпС В..
Взети са предвид гласни доказателства, според които към момента на повдигане на обвиненията Г. бил пенсиониран военен с чин „подполковник”, с оглед на което и на изповяданите от него чувство на дълг и справедливост приел изключително тежко и непримиримо, че е обвинен за неизвършени престъпления. Особено негативно му се отразило отнемането на личното му оръжие, изживяно като посегателство върху личното му достойнство и професионална чест. Той се почувствал унижен и от забраната да носи оръжие, поради което бил лишен от възможността да ловува и по този начин да се развлича. Колеги, съседи и познати узнали от телевизията, че ищецът е обвиняем, което предизвикало негативни реакции срещу него от част от съгражданите му. Вследствие на това той се затворил, започнал да чувства вина дори и към подкрепящите го, изпитвал паника, че може да влезе в затвора невинен, избягвал контакти, престанал да споделя дори и с близките си, загубил съня си, постоянно бил ангажиран с мисълта за водените срещу него дела, преди всяко заседание ставал нервен, раздразнителен, превърнал се в „психична развалина”. Имиджът му бил уронен, избягвал събирания и обществени места. Особено обезверен и безпомощен се почувствал, когато разбрал, че наказателното преследване срещу него влияе негативно на кариерното развитие на дъщерите и съпругата му, приел болезнено, че станал причина за изживените от тях притеснения, и чувствал срам, че не може да ги защити. Тогава се предал. След започване на наказателното производство от неудобство започнал работа в Т., като всеки ден пътувал до там от Шумен, което му причинявало дискомфорт предвид и здравословното му състояние.
Прието е въз основа на събраните по делото доказателства, вкл. чрез СМЕ и СПЕ, че по делото не е доказано здравословните проблеми на ищеца да са предизвикани от наказателното производство, но че е доказано влошаването им след 05.ІІІ.2008г. в причинна връзка с него. През февруари 2013г. получил инфаркт, като са му извършени спешна коронарна ангиография, имплантирани два интракоронарни стента и предписано медикаментозно лечение; през февруари 2014г. поради сърдечни болки бил приет в болница, при което било установено, че страда от ИБС, ангина пекторис, трисъдова коронарна болест, долно-латерален миокарден инфаркт в хроничен стадий от 2013г., хипертонична болест ІІ стадий, сърдечна форма, висока степен, и придружаващи заболявания – диабет тип ІІ, с предписано медикаментозно лечение; през март 2014г. му е извършена сърдечна операция – поставен двоен АКБ и рехабилитиран, като му е определена инвалидност 71% пожизнено поради ИБС, С. ІІ ФК, миокарден инфаркт в хроничен стадий, състояние след СКАГ с тромбаспирация и имплантиране на два стента на ДКА, Повторен СКАГ с доказана трисъдова коронарна болест, Състояние след АКБХ, АХ ІІІ степен високи стойности сърдечна форма СН-о ІІ-ІІІФК, диабет тип ІІ с диабетна полиневропатия. Според заключение на СМЕ в развитието на тези хронични соматични заболявания има стресово обусловена генеза и динамика и могат да се дължат на преживени от ищеца емоционални състояния, стрес и нервно напрежение, като пълното му възстановяване е невъзможно.
Въз основа на СПЕ е прието за установено, че понастоящем у ищеца се наблюдават ситуативно емоционална неустойчивост, невъзможност за преживяване на радост, депресивни идеи за вина, малоценност, безперспективност, хипохондрични опасения, спад във функционирането, социално оттегляне, обуславящи песимистична ретроспективна и проспективна нагласа. Според вещото лице след започване на наказателното преследване Г. попаднал в коренно различна ситуация, като процесуалните действия са били за него източник на продължителни и интензивни стресови и фрустрационни преживявания. След този момент той е загубил ръководни функции, проблемите му предизвикали дискомфорт в семейството му, срив в обществения престиж, довело до негативни мисли и ограничаване на контактите. На този фон са дебютирали диабета и хипертонията, които освен увреждащото си соматично действие са имали и угнетяващ психиката компонент. Съдебните заседания са довели до поддържане на устойчив дистрес у ищеца, който не е имал възможност да редефинира познавателните и ценностните си нагласи спрямо случващото се и да изгради защитен механизъм. Така са се формирали предпоставките за възникване на сериозна сърдечно-съдова патология. Продължителността на стресогенната ситуация, утежнена от соматичните заболявания и преживяната два пъти животозастрашаваща опасност са обусловили изменения в психиката, които могат да се оценят като трайна промяна на личността, недължаща се на груба мозъчна увреда или заболяване. Съгласно М.-10 този тип разстройство може да се развие като последица от изключително продължителен стрес. Промяната е свързана с ригидно и неадаптивно поведение, тя може да бъде лекувана чрез психофармакологични и психотерапевтични подходи, но вероятността за пълно възстановяване е отминала.
При тези обстоятелства е прието за установено, че в периода на наказателното преследване ищецът е претърпял значителни притеснения и силна стресова реакция от накърняване доброто му име, трудно понасял в резултат на това влошеното си здравословно състояние и широкия обществен отзвук на наказателното производство, здравето му значително и необратимо се влошило, принуден бил да работи в други населени места, търпял ограниченията и неизвестността почти 13 години, девет от които с повдигнато обвинение, ограничил социалните си контакти, влошил качеството на живот, страдал за семейството си, променил се начинът на възприемане на света и психическата му устойчивост. По силата на чл.4 ЗОДОВ държавата отговаря за всички вреди, резултат от незаконното обвинение.
При определяне размера на дължимото се обезщетение за неимуществени вреди съдът е взел предвид всички телесни и психически увреждания, претърпените болки и страдания, негативното им отражение в психиката и социален дискомфорт в определен период от време, обвинения за три престъпления от общ характер, едното от които тежко умишлено, прекратяването на производството за едното от тях през 2008г., за второ – през 2010г. поради изтичане на давността, оправдаването му за третото, продължителността на наказателното преследване /наказателното производство е образувано срещу Г., макар обвинение да му е повдигнато по-късно, а репресивни мерки срещу него – отнемане на личното му оръжие – са взети веднага/, интензитета на мерките за процесуална принуда, ограничаване правото на свободно придвижване поради мярката за неотклонение „подписка”, да притежава оръжие, броя и продължителността на извършените с негово участие процесуални действия, начинът, по който обвинението му се е отразило с оглед личността му, начина му на живот, среда, ценностна система, засягане на честта и достойнството му на гражданин и бивш военнослужещ, накърняване на възможността за пълноценни социални контакти, вследствие на което станал неспокоен, раздразнителен, загубил енергичността и съня си, постоянно изпитван страх да не бъде осъден несправедливо, притеснение за близките си, сърдечен инфаркт, два стента, сърдечна операция, които ведно с диабета повлияли на психичното му състояние, причина за пожизненото му инвалидизиране. Сърдечният инфаркт е пряка и непосредствена последица от наказателното преследване, макар и наред с други фактори като съществуващи заболявания, които, обаче, не биха довели до тази последица без силния дистрес, преживяван от Г. години наред. Тези обстоятелства сочат по-висок от обичайния интензитет на вредните последици през продължителен извън разумните срокове на разследване и развитие на съдебната фаза период, който с оглед чл.52 ЗЗД обосновава присъдения размер обезщетение.
Като несъстоятелно е оценено възражението на ответника, че продължителността на наказателното производство се дължи повече на забавата на делото в съдебна фаза. Възражението е за съпричиняване на вредите само от прекалено дългия срок за разглеждане с институция, която не е страна в процеса, но не изключва отговорността на ответника, който е повдигнал и поддържал незаконните обвинения.
По претенцията за мораторна лихва е прието, позовавайки се на т.4 от ТР № 3/2004г. на ОСГК, че тя се дължи от датата на влизане в сила на оправдателната присъда 25.І.2017г. до предявяването на иска на 20.VІІ.2017г.
В касационната жалба на ПРБ са изложени съображения, че единственият акт на негативно въздействие относно ищеца в периода от 09.ІV.2004г. до привличането му като обвиняем на 05.ІІІ.2008г. бил временното отнемане на пистолета му, но не било отнето ловното му оръжие и той продължил да бъде член на ловната дружина, което не било отчетено от съда; за незаконосъобразност на извода, че не следва да се отчете периода на съдебната фаза на наказателното производство при определяне размера на обезщетението; освен това повече от 10 били отлаганията на съдебните заседания по причина процесуалното поведение на ищеца; съдът извършил преценка на всички факти и обстоятелства при определянето на размера на обезщетението, но непрецизно – следвало да се вземе предвид, че не се е налагало ползването на пистолета от ищеца по предназначение – за самозащита, нямало доказателства медийното разгласяване на случая да е резултат на действия на прокуратурата; необосновано било приетото, че единствената причина за инфаркта е наказателното производство, като било игнорирано наличието на съпътстващи заболявания – водеща причина за настъпването на такива, което важало и за диабета; претендираните вреди не били доказани; обезщетението било в твърде висок размер.
В касационната жалба на Е. Д.Г. са изложени съображения за необоснованост на извода относно размера на присъденото обезщетение. Недооценено останало, че наказателното производство продължило цели 13 години, през което време ответникът поддържал обвиненията, част от които отпаднали не поради оттеглянето им от него, а поради изтичане на давността. Недооценени били болките, страданията и заболяванията, довели до пожизненото му инвалидизиране 71%, при което той не може да се върне към начина си на живот преди наказателното производство, принуден е да се лекува, да търпи лишения до края на живота си; определеното обезщетение възлизало на 108.97лв. на месец за 152-та месеца на наказателното производство. Сочи се и неправилност на решението относно присъдения размер мораторна лихва.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на ответника се сочи противоречие на решението на въззивния съд с т.11 от ППВС № 4/1968г. и решение на ВКС ІІІ ГО по гр.д. № 10163/2011г., тъй като размерът на обезщетението бил определен при липса на конкретни обстоятелства, обуславящи вредите, и значението им за възприетия им еквивалент на настъпили последици, в нарушение на чл.52 ЗЗД. Всички тези обстоятелства изисквали прецизен коментар и правни доводи за параметрите на отговорност на ПРБ и евентуалния размер на справедливото обезщетение. Липсата на такива съждения било в противоречие с посоченото постановление, като въпросът бил от значение за точното прилагане на закона. Сочи се и очевидна неправилност на решението.
В изложението на Е. Д.Г. се сочи произнасяне от въззивния съд по въпроса за приложението на чл.52 ЗЗД в противоречие с т.11 от ППВС № 4/1968г. и с решения на състави на ВКС, занижавайки многократно дължимото се обезщетение, несъобразявайки го с реално настъпилите вреди. В противоречие с ТР № 3/2004г. на ОСГК се произнесъл съдът и по приложението на чл.86 ал.1 ЗЗД, като не изчислил лихвата като законова лихва /основния лихвен процент плюс десет пункта/, а по някакъв неопределен критерий. Сочи се и очевидна неправилност на въззивното решение.
ВКС намира, че не са налице предвидените в закона и твърдяни от касатора-ответник предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставения от него въпрос по приложението на чл.52 ЗЗД. Въззивният съд в съответствие със сочената практика е определил размера на дължимото се обезщетение за неимуществени вреди след вземане предвид и задълбочена и пространна преценка на всичките многобройни приети за установени по делото относими в тази насока обстоятелства, включително продължителността на наказателното производство, посочвайки защо включва в нея и времето от 2004г. до 2008г. и периода на съдебната фаза, изводът във връзка с което и с широкия обществен отзвук на наказателното производство, че държавата отговаря за всички вреди от незаконното обвинение, е в съответствие с ТР № 5/2013г., според което легитимирана да представлява държавата в такъв случай е ПРБ, но не и съдът, съдът е изложил и съображения защо е приел, че инфарктът е в причинна връзка с наказателното производство, като не е бил длъжен да се произнася за значението на ползването или не от ищеца на пистолета по предназначение, тъй като такъв довод във въззивната си жалба касаторът не е заявил.
По същите съображения не са налице твърдяните основания за допускане на касационно обжалване и по касационната жалба на касатора-ищец. Въззивният съд в съответствие с практиката на ВКС /обективирана и в сочените решения по гр.д. № 273/2009г. ІІІ ГО и по гр.д. № 820/2012г. ІV ГО/ е взел предвид всички обстоятелства от значение за приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, включително продължителността на наказателното производство, поддържането през което време на едно от обвиненията и прекратяването на производството по две от тях, едното поради настъпила абсолютна давност, причинените увреждания, интензитета на претърпените болки и страдания, последиците за физическото и психическото състояние на ищеца и за начина му на живот.
В съответствие с т.4 от ТР № 3/2004г. на ОСГК се е произнесъл съдът и по въпроса относно мораторната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, приемайки, че такава е дължима от влизането в сила на оправдателната присъда. Следва да се посочи, че във въззивната си жалба ищецът не е релевирал оплакване, че лихвата следва да бъде изчислена на базата на основния лихвен процент, определен от БНБ, плюс десет пункта, при което и по силата на чл.269 ГПК въззивният съд не е бил длъжен да се произнася в тази връзка.
Твърдението си за очевидна неправилност на въззивното решение касаторът-ответник обосновава с това, че определеният размер на обезщетението не бил съобразен с действителния размер на моралните вреди, с тежестта и характера на увреждането, с установеното му влияние върху физическото и психическото здраве, със съществуващия в страната жизнен стандарт на огромната част от българските граждани.
Касаторът-ищец не обосновава твърдението си за очевидна неправилност на въззивното решение.
Очевидна неправилност по смисъла на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК е налице при порок на въззивното решение, който е установим само от неговото съдържание, защото от него е явно, без необходимост от анализ на процесуалните действия на съда и страните, на представените доказателства, на приложените норми, че е допуснато особено съществено нарушение на процесуалния или материалния закон или на правилата на формалната логика. Т.е. очевидната неправилност е видимо тежко нарушение на закона или явно несъответствие между фактическите и правните изводи на въззивния съд. С оглед на това очевидно неправилен ще е съдебен акт, примерно, с който законът е приложен в обратния на вложения в него смисъл, или спорът е разрешен въз основа на несъществуваща или отменена норма или при грубо нарушение на правилата на формалната логика. Няма да е очевидно неправилен съдебен акт поради неточно прилагане и тълкуване на закона, когато е постановен в противоречие с практиката на ВКС, с решения на Конституционния съд или на Съда на ЕС, при неправилно разрешаване на спорни въпроси относно приложимия закон, действието на нормите във времето, при необоснованост в резултат на неправилно възприемане на фактическата обстановка, на необсъждане на доказателства и др. – във всички тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от наличието на предвидените в чл.280 ал.1 т.1 – 3 ГПК предпоставки.
В разглеждания случай в касационните жалби и в изложенията си страните не сочат порок, притежаващ характеристиките на явно тежко нарушение на процесуалния или материалния закон или на правилата на формалната логика, какъвто не е виден от съдържанието на решението. Изложените от тях съображения са такива за необоснованост и незаконосъобразност, представляващи основания за касационно обжалване по чл.281 ГПК, преценка на които касационният съд може да извършва, ако допусне касационно обжалване, но не и в настоящото производство по допускането.
По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение в обжалваните му части във връзка с исковете за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и на мораторна лихва върху него не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд, ГО, № 70/30.V.2018г. по гр.д. № 163/2018г. в обжалваните му части във връзка с исковете за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и на мораторна лихва върху него.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: