О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№507
гр. София, 12.07.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. К.
ЧЛЕНОВЕ: Е. В.
Б. Б.
като изслуша докладваното от съдия Е. В. т. дело № 97 по описа за 2011г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. С. К. срещу решение № 333 от 17.11.2009г. по в. гр. дело № 905/2009г. на Апелативен съд П., Втори състав, с което е потвърдено решение № 304/22.07.2009г. по т. дело № 811/2008г. на Пловдивски окръжен съд и [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на А. П. А. в качеството му на [фирма], [населено място] сумата 1 500 лв. – разноски за въззивното производство. С потвърдения съдебен акт първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло като неоснователни исковете, предявени от [фирма], [населено място] срещу А. П. А. в качеството му на [фирма], [населено място] за заплащане на сумата 29 309,74 лв., дължима на основание договор № 17/12.07.2007г. за извършване на СМР – доставка и монтаж на ОВК инсталации на обект /ресторант/, находящ се в [населено място], кв. 86, УПИ ХІІІ-1206, [улица] на основание фактура № [ЕГН]/21.12.2007г., сумата 745,61 лв. – законна лихва върху главницата от 21.12.2007г. до връчване на нотариалната покана – 02.07.2008г., сумата 810,07 лв. – мораторна лихва за периода от 02.07.2008г. до датата на завеждане на исковата молба – 03.09.2008г. и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 1 700 лв. – разноски за първоинстанционното производство.
Касаторът прави оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК- въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен и материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1/ въпросът относно процедурните правила при произнасянето на законосъобразно решение е решен в противоречие с решение № 97/25.02.2004г. по гр. дело № 574/2003г., ВКС, І г. о., решение № 2213/05.07.1983г. по гр. дело № 1624/1983г., ВКС, ІІ г. о., решение № 154/29.04.1999г. по гр. дело № 91/1998г., ВКС, 5-членен състав, решение № 416/09.03.1999г. по гр. дело № 2195/1998г., ВКС, V г. о.; 2/ въпросът по отношение на приемане на резултатите от изпълнението и заплащане на цената на същото е решен в противоречие с решение № 318/27.06.1994г. по гр. дело № 177/1994г., ВКС, 5-членен състав, решение № 1100/04.07.2003г. по гр. дело № 1876/2002г., ВКС, V г. о., решение № 69/13.02.2004г. по т. дело № 647/2003г., ВКС, ТК, І о., решение № 876/24.11.2004г. по гр. дело № 1068/2003г., ВКС, ІІ г. о., решение № 349/16.05.2005г. по т. дело № 349/2004г., ВКС, ТК, решение № 240/14.06.2006г. по т. дело № 1026/2006г., ТК, решение № 427/03.07.2007г. по т. дело № 190/2007г., ВКС, ТК, І о.
Касаторът моли решението да бъде допуснато до касационно обжалване, след което да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане или исковите претенции да бъдат уважени.
Ответникът А. П. А. в качеството му на [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител адв. П. Д. оспорва касационната жалба, релевира доводи за правилност на решението и инвокира възражение за липса на твърдените касационни основания. Моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и инвокираните от страните доводи за допускане на касационно обжалване, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Въззивният съд е приел, че на 12.07.2007г. страните са сключили договор, съгласно който ищецът е поел задължението за доставка и монтаж на ОВК инсталации на обект на ответника – заведение за обществено хранене в [населено място] с конкретизирани права и задължения на страните, цена, срокове за изпълнение, по предоставен от ответника на ищеца разработен проект за отопление, вентилация и климатизация. Решаващият съдебен състав е установил, че изпълнените СМР не са в съответствие с приложения по делото проект, направените от ищеца промени в проекта не са съгласувани с възложителя и че авансово дължимата сума от 60% в размер 43 964,61 лв. е заплатена на 13.07.2007г. След обсъждане на заключението на съдебно-техническата експертиза и представените относими писмени доказателства, въззивната инстанция е констатирала отклонение от проекта при изпълнение на възложената работа, което е довело до други изменения в диаметрите на тръбната мрежа и до невъзможност да се създаде нормален микроклимат в ресторанта, в резултат на което се е наложило монтиране на още два климатика. Въпреки уведомяването на ищеца от страна на ответника за неизпълнените и некачествени работи, незавършените СМР не са изпълнени и ремонти не са правени.
Въз основа на приетата от съдебния състав на въззивната инстанция фактическа обстановка, е направен извод, че неизпълнението на договореното, несъгласуването на промените с възложителя, неприемането на изпълнението с двустранен протокол не може да се вмени във вина на ответника, поради което последният не дължи и остатъка от претендираното възнаграждение.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Неоснователен е доводът на касатора, че въпросът относно процедурните правила при произнасянето на обжалвания съдебен акт е решен в противоречие с решение № 97/25.02.2004г. по гр. дело № 574/2003г., ВКС, І г. о., решение № 2213/05.07.1983г. по гр. дело № 1624/1983г., ВКС, ІІ г. о., решение № 154/29.04.1999г. по гр. дело № 91/1998г., ВКС, 5-членен състав и решение № 416/09.03.1999г. по гр. дело № 2195/1998г., ВКС, V г. о.. Позоваването на посочените решения е в подкрепа на твърдяното в касационната жалба нарушение, изразяващо се в незаконност на състава, постановил обжалвания съдебен акт. Налице е трайноустановена съдебна практика, задължителна по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и 290 ГПК /решение № 35/23.02.2010г. по т. дело № 707/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., съгласно която решението, подписано от съдия, чието име е посочено погрешно в него, не е нищожно, тъй като меродавно за определяне кой е постановил акта, е това кой го е подписал. Авторството на акта се доказва от подписалите го лица и при констатиране, че решението е подписано от съдиите, разгледали делото, се касае до допусната техническа грешка при изписване на имената им. В конкретния случай тази очевидна фактическа грешка е отстранена с решение № 1405/09.11.2010г. по в. гр. дело № 905/2009г. на Апелативен съд П., Втори състав.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса относно приемане на резултатите от изпълнението и заплащане на цената на същото по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Този въпрос е решен в съответствие с практиката на ВКС, съгласно която при договор за изработка поръчващият /възложителят/ е длъжен да приеме изпълнената работа, когато тя отговаря на договора, проекта и техническите изисквания. Ако работата е извършена в отклонение от възложеното или е с недостатъци, поръчващият при приемането следва да направи всички възражения за неточно, некачествено изпълнение и има право да иска поправяне на работата, заплащане на разходите, необходими за поправката или да иска намаляване на възнаграждението съгласно разпоредбата на чл. 265, ал. 1 ЗЗД. Когато поръчващият при приемане на изработеното не направи всички възражения за неправилно изпълнение, работата се счита приета. В конкретния случай част от включените в едностранно съставения протокол № 1 СМР не са извършени, друга част са в отклонение от проекта без съгласие на възложителя, а трета част са с недостатъци, за които ответникът е уведомил ищеца, поради което не е приел описаните в протокол № 1 СМР, част от които не са изпълнени, и е упражнил правото си на намаляване на възнаграждението. При постановяване на решението си въззивният съд не се е отклонил от трайната практика на ВС и ВКС и същото не е в противоречие с посочените от касатора съдебни актове. Различният изход в някои от цитираните в касационната жалба решения се дължи на различна фактическа обстановка по конкретните дела.
Твърдяната от касатора хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По отношение на релевантните за настоящия спор правни въпроси е формирана трайноустановена съдебна практика в гореизложения смисъл, която не се налага да бъде променяна и е съобразена от въззивната инстанция при постановяване на решението.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд П.. С оглед изхода на делото направените от касатора разноски за производството по касационната жалба остават в негова тежест. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени за касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 333 от 17.11.2009г. по в. гр. дело № 905/2009г. на Апелативен съд П., Втори състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.