О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.507
София, 13.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на осми октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело №461/2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на В. Д. В. от гр. Т. против определение № 107 от 30.05.2009 г. по ч.гр.д. № 213/2009 г. на Я. окръжен съд.
Ответниците по частната жалба не са заявили становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба, приема следното :
С определението, предмет на обжалване, състав на Я. окръжен съд е потвърдил разпореждане №88/08.05.2009г. на Т. районен съд, с което въззивната частна жалба на В. против издадените разпореждане и заповед за изпълнение по ч. гр.д. 48/09г на ТРС е върната поради невнасяне на определената държавна такса в указания срок. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че съобразно данните по делото, жалбоподателят не е отстранил недостатъците на жалбата в указания срок, а дължимата сума в размер на 15лв. е удостоверена като внесена, заедно с подадената пред него частна жалба, поради което правилно са били приложени последиците по чл.262, ал.2, т.2 ГПК от първостепенния съд.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането на касационно обжалване с наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. В тази връзка с изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК,представено след проведено производство по чл.285, ал.1 ГПК, касаторът е възпроизвел текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като е поддържал, че в жалбата си подробно бил изложил съображенията си за допуснати от въззивния съд нарушения и тъй като ГПК бил влязъл в сила сравнително скоро не била утвърдена трайна практика по тълкуването на закона. Развил е съображения за това, че приложимата норма в случая била тази по чл.46, ал.4 ГПК, а не по чл.64 ГПК. В тази връзка е направил оплакване за незаконосъобразност на изводите на съда и е разгледал считани от него съществени нарушения на процесуалните правила. Други доводи не са сочени.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Същият не е поставил изискуемия от чл.280, ал.1 ГПК материалноправен или процесуалноправен въпрос. Изложените оплаквания са свързани главно с неправилното интерпретиране от страната на мотивите към обжалвания акт, и по-конкретно на посоченото от съда за липса на данни жалбоподателят да е използвал правната възможност по чл.64 и сл. ГПК. Решаващият извод на съда, обаче е бил обусловен от това, че В. не е спазил указанията на първостепенния срок дадени в производство по изправяне на нередовността на подадената от него частна жалба. Чл. 280, ал.1 изисква да бъде формулиран процесуалноправен или материалноправен въпрос конкретно, в контекста на решаващите изводи на съда, които пряко обуславят изхода на спора, а не свързан с общите оплаквания за незаконосъобразност, с оглед поддържаното от страната нарушение във връзка с интерпретиране на събраните доказателства, които се квалифицират по чл.281 ГПК, но не обосновават приложно поле по чл.280, ал.1 ГПК.
Ирелевантни за допускането на касационно обжалване са и подробно изложените оплаквания за допуснати от съда нарушения, както и тези по твърдяна от жалбоподателя фактическа обстановка, тъй като те не са предмет на разглеждане по чл.280, ал.1 ГПК.
За да е налице соченото от касатора основание по чл.280, ал.1 т.3 ГПК, то следва приложената от съда правна норма, от която е изведен решаващия мотив да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като тези предпоставки са в съотносимост на кумулативност. Или развитие на правото като основание, за допускане до разглеждане на касационната жалба, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по конкретния, посочен от касатора, материалноправен и процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго. Следователно, с оглед така определената дефинитивност, касаторът не е развил релевантни за поддържаното основание доводи, поради което частната касационна жалба не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 107 от 30.05.2009 г. по ч.гр.д. № 213/2009 г. на Я. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: