О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 507
София,13.08.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 10.06.2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1223 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Фондация „К. б.” /в несъстоятелност/ против въззивното решение на Варненския апелативен съд № 29 от 28.01.2014 год., постановено по в.т.д.№ 649/2013 год., с което след отмяна на първоинстанционното решение на Варненския окръжен съд № 629 от 28.06.2013 год., по т.д.№ 36/2013 год. ЮЛ- касатор е обявено в неплатежоспособност с начална дата 01.11.2010 год., като по отношение на същото е открито производството по несъстоятелност по чл.630, ал.1 ТЗ.
В касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното въззивно решение, по съображения за необоснованост, материална и процесуална незаконосъобразност- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Основното възражение на касатора е относно качеството на молителя – Н. на кредитор по см. на чл.625 ТЗ, като се поддържа, че макар и същият да е оправомощен да предяви вземането си в производството по несъстоятелност, то независимо от наличието на акт за частно държавно вземане, който има правната характеристика на частен свидетелстващ документ, последното – по основание и размер следва да бъде доказано в процеса при условията на главно и пълно доказване. Обстоятелството, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните доказателства, според касатора, е довело до приемане единствено въз основа на доклада на О., че молителят притежава качеството на кредитор на Ф. с изискуемо вземане и до изграждане на необосновано правен извод, че последната е в състояние на неплатежоспособност при определената начална датата на същата. Същевременно, според изложеното, при извършената от решаващия съд преценка относно икономическото състояние на ответното ЮЛ Варненският апелативен съд не е съобразил, че показателите за ликвидност, които я определят, съдържащи се в заключението на допуснатата и изслушана съдебно- счетоводна експертиза касаят период от време значително предхождащ/ 5 години/ приключване на съдебното заседание за събиране на доказателства и постановяване на съдебно решение. Допълнително в тази вр. са наведени и доводи, че създадена за общополезна дейност, Ф. – ответник по делото, не осъществява стопанска дейност, поради което не следва да се изчисляват коефициенти за рентабилност и ефективност на разходите и приходите, както и обращаемост на материалните запаси.
В инкорпорирано в съдържанието на касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като под формата на въпрос, касаторът е формулирал единствено следният : „Дали в правомощията по чл.3, ал.1, т.9, във вр. с чл.3, ал.7, т.6 от ЗНАП молителят Н.- София, като е установил частно държавно вземане, се легитимира като кредитор в производство по несъстоятелност по чл.625 ТЗ, без да е предприел действия по събиране на вземането по пътя на заповедното производство?”.
Всички останали „въпроси” са разгледани с оглед твърдяната от страната неправилност на изводите на въззивния съд, като напр. „ първото ни оплакване е свързано с материалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл в производството по несъстоятелност относно „оспореното” качество на кредитор на Н.” и процесуална незаконосъобразност на осъществените процесуални действия по преценката и събирането на доказателства, поради което по своята правна същност се не представляват въпроси по см. на чл.280, ал.1 ГПК , а се явяват касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Като израз на противоречието в изложените в обжалвани съдебен акт правни изводи по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК са цитирани решения на ВКС : № 112 от 10.09.2012 год., по т.д.№ 359/2011 год. и № 1012 от 13.02.2008 год., по т.д.№ 600/ 2007 год. на ІІ т.о..
Ответната по касационната жалба страна в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразил по допускане на касационното обжалване, позовавайки се на отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради липса на ясно и точно формулиран правен въпрос, обусловил изхода на конкретното дело, в съответствие със задължителните постановки в т.1 на ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС. При условията на евентуалност е изразено и несъгласие с основателността на поддържаните касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на указания в закона преклузивен срок от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да отмени първоинстанционното решение на В. и да уважи молбата на Н. агенция за приходите за откриване на производство по несъстоятелност на фондация „К. б.” Варненският апелативен съд е приел, че са осъществени всички предпоставки, установени в чл.608 ТЗ – молителят, като представител на държавата, съгласно чл.3, ал.1, т.1 ЗНАП е оправомощен да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност, длъжникът е ЮЛ – фондация, по отношение на което изрично с чл. 13, ал.1, т.3, б.”в” ЗЮЛНЦ е създадена такава възможност и същият има непогасено и изискуемо частно държавно вземане, установено с АУЧДВ № 50/27.06.2012 год., издаден на осн. чл.3, ал.8 ЗНАП- дълг, който с оглед анализа на икономическото му състояние в периода след 01.11.2010 год. длъжникът обективно не би могъл да изпълни. Позовавайки се на данните от приетото заключение на изслушаната съдебно- счетоводна експертиза в двата му варианта – към момента на изтичане на срока за доброволно възстановяване на получените средства и към момента на връчване на АУЧДВ на длъжника, на естеството на извършваната дейност, обуславяща нулеви стойности на всички коефициенти за ликвидност, както на отсъствието на дълготрайни материални активи, материални запаси и вземания и единствения краткотраен актив, представляващ касова наличност от 27 000 лв. решаващият състав на Варненския апелативен съд е изградил краен правен извод, че затрудненията на ответната фондация нямат временен характер, поради което същата е в състояние на неплатежоспособност.
При обосноваване наличието на предпоставките на чл.608 ТЗ въззивната инстанция подробно е обсъдила характера на претендираното вземане и въз основа на преценката на доказателствения материал по делото, вкл. приложения доклад на О. относно констатираните в него нарушения на ЗПУКИ, ЗОбП, конфликт на интереси и извършени плащания по граждански договори е счела, при липса на ангажирани доказателства от ответника, съобразно възложената му с чл.154 ГПК доказателствена тежест, които да ги опровергават, че фактическият състав, явяващ се правопораждащ за установеното от Н. частно държавно вземане е доказан. Съобразно приетите за установени факти по делото, вкл. данните от заключението на съдебно-счетоводната експертиза съставът на Варненският апелативен съд е определил за начална датата на неплатежоспособността, тази на изтичане на срока за доброволно възстановяване на отпуснатите безвъзмездно средства от ЕСФ в България по програмата ОПАК – 01.11.2010 год..
Следователно решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че единствено формулираният от касатора правен въпрос, дори и да е важен, няма обуславящо значение за крайния изход на делото, поради което не може да обоснове общата главна предпоставка за допускане на касационен контрол. Същият има хипотетичен за производството по несъстоятелност характер и като неотносим към предпоставките по чл.608 ТЗ не е бил предмет на обсъждане от Варненския апелативен съд, а ВКС не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който липсва произнасяне в обжалвания съдебен акт.
Съгласно задължителните постановки в т.1 на ТР № 1/ 19.02.2010 год. на ОСГТК материалноправният или процесуалноправен въпрос по см. на чл.280, ал.1 ГПК е този, който се включва в предмета на спора, индивидуализиран с основанието и петитума на иска, специфичен е за делото и е обусловил решаващите правни, а не фактически, изводи на въззивния съд и не касае преценката на доказателствата. Неговото формулиране, като обща предпоставка за достъп до касационно обжалване, както и приложимото към същия селективно основание, при създадената уредба на касационното производство по действащия ГПК, като факултативно, а не задължително, законодателят е възложил в изключителна тежест на касатора, което изключва наличие на процесуална възможност касационната инстанция, въз основа на съдържанието на касационната жалба сама да изведе и формулира релевантния за крайния правен резултат по делото правен въпрос, освен ако не се касае за доуточняване на същия, какъвто не е разглежданият случай.
С оглед изложеното единствено за пълнота следва да се посочи, че сама по себе си създадената с чл.3, ал.8 ЗНАП правна възможност въз основа на АУЧДВ да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение, чрез препращане към чл.418 ГПК не означава, че този ред е единствен и кредиторът няма право на избор относно процесуалния път, по който да събере вземането си, стига да е гражданскоправен, какъвто несъмнено е и исковият.
Отделен в тази вр. остава въпросът че размера и изискуемостта на задължението не са предмет на тази фаза на производството по несъстоятелност, тъй като наличието на последното е от значение само с оглед обосноваване качеството на кредитор на молителя, поискал откриване на производство по несъстоятелност по отношение на лицето- длъжник. Поради това и доколкото решението по чл.630 ТЗ, както последователно приема в практиката си ВКС формира сила на пресъдено нещо единствено относно състоянието на неплатежоспособност и началната му дата , доводите на касатора, свързани с начина на връчване АЧДВ и неизискуемостта на обективираното в него вземане, както и размера на последното са ирелевантни, дори и въз основа на тях да са били поставени конкретни правни въпроси.
При отсъствие на общата предпоставка за достъп до касация, въведените от жалбоподателя селективни основания не подлежат на обсъждане, поради което и настоящият съдебен състав не дължи произнасяне по същите – арг. от т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Ответната по касационната жалба страна е претендирала деловодни разноски за настоящето производство в срока по чл.287, ал.1 ГПК, които с оглед изхода на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.8, във вр. с ал.3 ГПК следва да и бъдат присъдени в размер на сумата 200 лв..
Определяйки следващото се възнаграждение за осъществената на юридическите лица и еднолични търговци защита в процеса от юрисконсулт като адвокатско, законодателят не е препратил изрично към разпоредбите на Наредба № 1/2004 год. на ВАС, поради което за състава на касационната инстанция отсъства задължение да приложи чл.9, ал.3 във вр. с чл.7 от същата, на които разпоредби ответникът се позовава. Аргумент в подкрепа на изложеното е и обстоятелството, че при извършване на съответното процесуално представителство на страната юрисконсултът изпълнява и част възложените му с трудов договор трудови функции, за които получава трудовото си възнаграждение.
Водим от горното състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд № 29 от 28.01.2014 год., постановено по в.т.д.№ 649/2013 год., по описа на с.с..
ОСЪЖДА Фондация „К. б.” /в несъстоятелност/ да заплати на Н. агенция за приходите [населено място] сумата 200 лева/ двеста лева/ , деловодни разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: