Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 507
София, 16.10.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 3680 /2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. С. Т. срещу въззивно решение № ІІ – 20 /14.04.2015 г. по гр.д. № 1855 /2014 г. на Бургаския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Царевския районен съд, с което е отхвърлен иск на С. С. Т. срещу Н. П. Ш. с правно основание чл.108 ЗС за имот в [населено място] – дворно място и вила, искът е основан на твърдение за пълна симулация
.Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещната страна Н. П. Ш. твърди в писмен отговор, че не са налице основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Настоящият състав намира, че жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че свидетелски показания за твърдяната абсолютна симулация на договора за покупко-продажба на процесния имот, по който ищцата е продавач, са недопустими, тъй като по делото не се съдържат писмени доказателства, които да се характеризират като „начало на писмено доказателство” по смисъла на чл.165,ал.2 ГПК, което да е основание за допускане на гласни доказателства. За да съставлява т. нар. „начало на писмено доказателство” документът следва да изхожда от противната страна, а не от опровергаващата го страна. По делото освен нотариалния акт не се съдържат други документи, изхождащи от Р. К. – купувач по сделката, за която се твърди, че е симулативна. Представените по делото две таблици (на л.39 и л.40), ненаименовани, не внасят яснота по твърденията на ищцата. Дори и да се приеме, че по тях са изплащани някакви суми, не е ясно кой ги е съставил, от кого, на кого, на какво основание са изплащани суми, как тези плащания се отнасят към твърденията на ищцата за симулативност на договора за покупко-продажба. Затова въззивният съд приема, че двете таблици не представляват начало на писмено доказателство, което да прави допустими гласни доказателства за установяване на симулацията. В. съд приема също, че ищцата, като продавач по сделката, няма качеството на трето лице по смисъла на чл.165,ал.2, изр. последно ГПК Затова е недопустимо с оглед разпоредбата на чл.164,ал.1,т.2 ГПК да се опровергава съдържанието на нотариалния акт с ласни доказателства. При липсата на доказателства за твърдяната симулативност на покупко-продажбата, въззивният съд е приел, че тя е породила транслативен ефект и с нея собствеността върху процесния недвижим имот е била прехвърлена.
Жалбоподателят извежда процесуалноправния въпрос за допустимостта на гласни доказателства за разкриване на абсолютна симулация на договор за покупко-продажба на недвижим имот, за който твърди, че е разрешен то въззивния съд в противоречие с посочени от нея решения на ВКС : № 492 /12.07.2010 г. по гр.д. 1904 /2009 г. на І г.о., № 706 /09.03.2011 г. по гр.д. № 1394 /2009 г., на ІV г.о. и № 435/ 01.03.2013 г. по гр.д. № 370 /2012 г. на І г.о.,
Видно от изложеното за мотивите на въззивното решение изведеният въпрос по приложението на чл.165,ал.2 ГПК е обуславящ, но не е разрешен в противоречие, а в съответствие с посочените три решения на ВКС, постановени на основание чл.290 ГПК, в които в съответствие с установената съдебна практика (и съдържанието на разпоредбата на чл.165,ал.2 ГПК) е прието, че документът, визиран в чл.165,ал.2 ГПК, трябва да изхожда от другата страна по договора (противна, насрещна страна в спора). В решение № 706 /09.03.2011 г. по гр.д. № 1394 /2009 г., ІV г.о. е прието и че при поредица от последователни сделки, чиято цел е прикриване на дадено в нарушение на чл.152 ЗЗД обезпечение, достатъчно е изявление на последния приобретател или начало на писмено доказателство, изхождащо от него, че всъщност става реч за обезпечение, за да допустимо събиране на гласни доказателства. Както беше посочено, въззивният съд е приел, че по делото не е установено от кой са съставени таблиците, не е установено тези документи да изхождат от другата страна по договора или от неин приобретател, затова е недопустимо да се опровергава съдържанието на нотариалния акт с гласни доказателства.
Поради изложеното настоящият състав приема, че не са налице сочените основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Насрещната страна не е поискала присъждането на разноски, нито е представила списък на разноски, нито доказателства за извършени разноски, поради което и на нея разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № ІІ – 20 /14.04.2015 г. по гр.д. № 1855 /2014 г. на Бургаския окръжен съд, г.о..
Определението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.