О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 507
София, 17.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 4720/2015 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Н. В. С. и И. В. С. против определение № 4717 от 24.02.2015 г. по ч.гр.д. № 17 474/2014 г. на Софийски градски съд. С него е оставена без уважение подадената от Н. С. и И. С. частна жалба против определението на Софийски районен съд, постановено на 10.10.2014 г. по гр.д. № 36013/2014 г., с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск.
В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното въззивно определение. Касаторите подържат, че е налице правен интерес да установят по исков ред, че издадената от Службата по геодезия, картография и кадастър скица е с невярно съдържание, тъй като тя застрашава правото им на собственост поради възможността съседите на имота, които нямат документи за собственост, да предявят поземлени претенции срещу тях. Считат, че въззивното определение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречието му с ТР № 8 от 27.11.2013 г. на ОКГТК на ВКС по въпроса относно наличието на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
За да потвърди първоинстанционното определение за прекратяване на производството по делото, въззивният съд е приел, че предявеният от ищците И. С. и Н. С. установителен иск е недопустим, тъй като има за предмет установяване на факт, за който това не е изрично предвидено в закона. Изводът е мотивиран с това, че съдът е сезиран с искане да бъде установено по отношение на ответника Служба по геодезия, картография и кадастър към АГКК, че издадената скица № 15-1205030 от 24.04.2014 г. за поземлен имот с идентификатор 68134.4328.9242, не се отнася за собствения им УПИ VІІ за ПИ с идентификатор 68134.4328.9242, находящ се в [населено място], като в исковата молба са изложени твърдения, че тя е издадена неправомерно без направено от ищците искане за издаването й, както и поради това, че в нея не са посочени носителите на вещни права върху имота и върху построените в него сгради.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, тъй то не е в противоречие с ТР № 8/ 3013 г. на ОСГТК на ВКС. Даденото в т.1 от посоченото тълкувателно решение разрешение на въпроса при какви предпоставки е допустимо предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права, е изцяло неотносимо към разглеждания случай, защото нито изложените в исковата молба обстоятелства, нито заявеният петитум сочат на спор за собственост с трети лица, оспорващи претендираните от ищците вещни права върху имота, за който е издадена скицата. Изводите на съда за недопустимост на предявения иск не са свързани с липсата на предпоставките, при които страната може да защити правата си чрез отрицателен установителен иск, а са направени с оглед конкретния предмет на делото, определен чрез основанието и петитума на иска – за установяване на факт с правно значение. Даденото от съда разрешение е в съответствие с трайно установената съдебна практика по приложението на чл. 124, ал.4 ГПК, с която се приема, че самостоятелното установяване на такъв факт в отделно исково производство е допустимо само в случаите, предвидени в закон.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 4717 от 24.02.2015 г. по ч.гр.д. № 17 474/2014 г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: