3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 507
гр. София, 21.07.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1781 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение № 703, постановено на 10.04.2014г. по т.д. № 336/14г. на Апелативен съд – П., 3 състав, с което е потвърдено определение № 216, постановено на 28.01.2014г. по ч.т.д. № 54/2014г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя за отмяна на взетите решения на проведено събрание на кредиторите на [фирма] – в несъстоятелност от 13.01.2014г.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е необосновано и неправилно поради противоречие с материалния закон, като излага подробни съображения в тази връзка. Допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по следния въпрос, който е обуславящ изхода на спора: Допустимо ли е от процесуалноправна гледна точка искането за отмяна на решения на събранието на кредиторите, отправено от кредитор, в полза на когото е учредена ипотека, в производството по несъстоятелност на трето лице, учредило ипотека за чуждо задължение, ако правата и законните интереси на този кредитор са застрашени? Частният жалбоподател поддържа, че формулираният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на тези понятия, дефиниран в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.3, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определение № 216, постановено на 28.01.2014г. по т.д. № 54/2014г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на [фирма] за отмяна на взетите решения на проведеното събрание на кредиторите на [фирма] – в несъстоятелност от 13.01.2014г.. Въззивният съд е приел, че жалбоподателят, който обосновава качеството си на кредитор със сключен договор за ипотека за обезпечаване на банков кредит, отпуснат на трето лице, върху недвижим имот, включен в капитала на несъстоятелния длъжник, не притежава качеството на кредитор в посочените хипотези на чл.692, ал.2 и ал.3 ТПК, както и че извън тези кредитори други лица нямат право да участват в събранието на кредиторите и нямат право на глас. Поради това е приел, че жалбоподателят не е легитимиран да иска отмяна на решенията на събранието на кредиторите.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Формулираният от частния жалбоподател в изложението му по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос действително е обусловил крайния извод на въззивния съд. По отношение на този въпрос обаче не е налице селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно т.4 на ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г./ формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия.
В настоящия случай липсва непълнота или неяснота на закона, налагащи преодоляването им по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения, обусловена от промяна на обществените условия, поради което формулираният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Правата на ипотекарния кредитор, когато ипотеката е учредена не за дълг на самия несъстоятелен длъжник, а за дълг на трето за спора лице, са изчерпателно уредени в разпоредбата на чл.717н ТЗ – да получи сумата на обезпеченото си вземане при продажбата на имота в производството по несъстоятелност. Обстоятелството, че извън тази разпоредба в Търговския закон не се съдържат други нормативни предписания по отношение на процесуалната фигура на такъв кредитор, не може да обоснове извод, че е налице непълнота на закона, която следва да бъде преодоляна чрез тълкуване. Посочената разпоредба е ясна и по нея е установена съдебна практика /напр. Определение № 85 от 03.04.2013г. на ВКС по т.д. № 54/2013г., ІІ т.о., ТК/, която не се нуждае от промяна или осъвременяване.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното определение на Апелативен съд – П..
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 703, постановено на 10.04.2014г. по т.д. № 336/14г. на Апелативен съд – П., 3 търговски състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: