Определение №507 от 23.7.2012 по ч.пр. дело №367/367 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 507

С., 23,07,2012 година

Върховният касационен съд на Р. България, ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на единадесети юли две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ

изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело №367/12 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба/ неправилно озаглавена касационна/ на “БГ П.”Г. – [населено място], Р. А. срещу определение №189 от 22.03.12г. по ч.т.д.167/12г. на Върховен касационен съд, ТК, първо отделение.
Ответникът по частната жалба –„ М. ” – [населено място] е счел подадената жалба за касационна, поискал е да бъде оставена без разглеждане, като недопустима тъй като определение 2101/11г. на САС не подлежи на обжалване. Изложени са подробни доводи по правилността на определението на САС.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С определението, предмет на обжалване, състав на Върховния касационен съд, І т.о. е оставил без разглеждане частната касационна жалба на “БГ П.”Г. – [населено място], Р. А. срещу определение №2101 от 16.11.2011г. по ч. гр.д. 3850/11 на САС. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че съдебните актове постановени в производство по чл. 390 ГПК- за обезпечение на бъдещ иск, с оглед което е образувано и делото, подлежат на двуинстанционен контрол, изведено от разпоредбата на чл.396, ал.2, изр.3 ГПК, която предвижда произнасяне на ВКС, само когато въззивния съд допусне обезпечението и с оглед както константната практика на ВКС така и със задължителната – ТРОСГТК №1/10г.
Частната жалба е неоснователна.
Производството пред ВКС, ТК, І т.о. е образувано по частна касационна жалба на настоящия жалбоподател срещу определение № 2101 от 16.11.2011г. по ч. гр.д. 3850/11 на САС, с което след отмяна на определението на първостепенния съд за уважаване искането по чл.390 ГПК на “БГ П.”Г. – [населено място], Р. А. по същество същото е оставено без уважение и са обезсилени издадените обезпечителни заповеди. При тези фактически данни, законосъобразно съставът на ВКС, І т.о. е оставил без разглеждане подадената жалба. Обжалваният пред ВКС, І т.о. съдебен акт не е от категорията съдебни актове, за които е предвидена обжалваемост с частна касационна жалба. Този извод произтича от това, че производството по чл.390 ГПК, като двуинстанционно е приключило, с постановяване на определението от САС, което не подлежи на касационно обжалване, както законосъобразно е приел състава на ВКС, именно с оглед императивната норма на чл. 396,ал.2, изр.3-то ГПК, предвиждаща такава обжалваемост само в хипотеза на допуснато от въззивната инстанция обезпечение за първи път в производството, какъвто не е разглеждания случай. В този смисъл са и разрешенията, дадени с ТРОСГТК на ВКС №1/2010г., което дефинира задължителна практика по въпроса за обжалваемостта на определенията по чл.390 ГПК.
Жалбоподателят неправилно е квалифицирал настоящето производство по чл.274, ал.3 ГПК, тъй като предмет на обжалване е единствено преграждащото определение на ВКС, І т.о. В тази връзка изложението по чл.280, ал.1 ГПК е без правно значение, тъй като жалбата в случая се разглежда при условията на чл. 274, ал.2 ГПК т.е. не се извършва преценка по допускане до обжалване на акта.
Настоящият жалбоподател подробно е развил разбирането си, че с обжалваното определение, ВКС бил оставил без разглеждане жалба срещу недопустим съдебен акт. Тези доводи са ирелевантни за допустимостта и правилността на обжалваното определение. Преценката за допустимост и основателност на обжалвания акт се извършва само когато е налице възможност за инстанционен контрол. Когато акта, който се обжалва е влязъл в сила, поради това, че не подлежи на обжалване, то и такава преценка не може да бъде осъществена. Или, след като определението на САС / както е констатирал ВКС, І т.о./ не подлежи на обжалване, то и ирелевантни са както възраженията за допустимост на този акт, така и подробните доводи за основателност на жалбата срещу него. С оглед изложеното, правно необосновано е разбирането за това, че ВКС, І т.о. е постановил недопустим съдебен акт, тъй като преценката за осъществяване на възможност за инстанционен контрол винаги е на сезирания съд, а правилността на тази преценка в разглеждания случай е предмет на настоящето производство.И тъй като не са изложени други доводи за неправилност на обжалваното определение на ВКС,І т.о., което единствено е предмет на настоящия контрол, то и същото следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение №189 от 22.03.12г. по ч.т.д.167/12г. на Върховен касационен съд, ТК, първо отделение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар