О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 507
София, 26.11.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков
ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова
Десислава Добрева
при секретаря ……………….…………………..……. и с участието на прокурора…….……..……………………….………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 1407 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. чл. 130 ГПК и се развива едностранно.
Образувано е по съвместната частна касационна жалба с вх. № 2695/20.ІІІ.2019 г. на Д. К. П. и Е. М. П. – двамата от [населено място], подадена против определение № 59 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 28.ІІ.2019 г., постановено по ч. т. дело № 39/2019 г., с което е била оставена без уважение тяхна частна жалба срещу първоинстанционното определение № 1195/13.ХІІ.2018 г. на Бургаския ОС по т. д. № 508/2018 г. – за връщане на исковата им молба (вх. № 13420/26.ІХ.2018 г.) и прекратяване на образуваното по нея исково производство.
Оплакванията на двамата частни касатори са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно определение при допуснато от състава на Бургаския апелативен съд нарушение на материалния закон. Поради това и като навеждат довод, че по същество с този съдебен акт се обективирал „отказ от правосъдие”, те претендират касирането му и: „връщане на делото на Апелативен съд – Бургас, Търговски състав за продължаване на съдопроизводствените действия”.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към настоящата съвместна частна касационна жалба подателите й Д. и Е. П. обосновават допустимост касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение Бургаският апелативен съд е „решил един съществен материално- и процесуалноправен въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС /и на ВС, до 1996 г./, обективирана в тълкувателни решения на неговите колегии и в постановления на неговия Пленум”, който правен въпрос същевременно се явявал от значение както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото, но без въпросът да е бил ясно и точно формулиран. Вместо това отново се повтарят релевираните в частната касационна жалба оплаквания за необоснованост и за нарушаване на материалния закон.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Бургаския апелативен съд, настоящата съвместна частна касационна жалба на Д. и Е. П. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд. Върховният касационен съд не е задължен да го извежда от изложението към частната касационна жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, нито от твърденията на подателите й или от там сочените от тях факти и обстоятелства. Непосочването на релевантен за изхода по конкретното дело въпрос (бил той материално- и/или процесуалноправен) само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат изтъкваните допълнителни основания за това /в случая предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК/.
В заключение, погрешното отъждествяване от двамата частни касатори П. на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1-во и 3-то ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния. Логически е изключено правен въпрос, по който е създадена задължителна практика на ВКС, обективирана в тълкувателни решения на неговите гражданска и търговска колегии или в Постановления на Пленума на ВС /до 1996 г./, да е ед0новремено и такъв, който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 59 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 28.ІІ.2019 г., постановено по ч. т. дело № 39/2019 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по ч. т. д. № 1407 по описа за 2019 г.