О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 507
София, 26.08.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание двадесет и четвърти март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 2059/2014 г.
Производство по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 36 от 08.01.2014 г. по в.т.д.№ 265/2013 г. на Окръжен съд-Варна, с което е отменено решение № 4880 от 28.11.2012 г. по гр.д. №5596/2011 г. на Варненски районен съд, VIII с-в и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявения срещу И. П. Д., [населено място] иск по чл.422 ГПК за сумата 14169.30 лв., от която: 12214.12 лв. – главница по Договор за потребителски кредит; 1 228.72 лв. – договорна лихва за периода от 29.07.2009 г. – 12.09.2010 г. и сумата 726.46 лв., представляващи наказателна лихва за същия период, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№13811/2010 г. на РС – Варна.
В касационната жалба са въведени доводи за необоснованост и постановяване на решението в нарушение на материалния и процесуалния закон – основания по чл.281, т.3 ГПК за касирането му.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че по въпроса „Как и кога настъпва уговорената с договора за кредит предсрочна изискуемост на задължението и конкретно настъпва ли автоматично с факта на пълно или частично неплащане на две поред и погасителни вноски, при съществуващата в закона възможност и избор за кредитора да направи кредита предсрочно изискуем; Кой е началният момент, от който започва да тече шестмесечния срок съгласно чл. 147, ал. 1 ЗЗД, с изтичането на който се погасява отговорността на поръчителя при констатирано кредиторово бездействие“ е налице основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответната по жалбата страна И. П. Д. оспорва допустимостта на касационното обжалване, като в отговора по чл.287, ал.1 ГПК навежда и доводи за нейната неоснователност. Претендира разноски по делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Предявеният от касатора иск по чл.422 ГПК се основава на твърденията му, че по договор за банков кредит №LD0713600024/15.05.07 г., обезпечен с поръчителството на ответника, е реализирал правото си по чл.21, като е направил кредитът предсрочно изискуем предвид частично неплащане на две погасасителни вноски от длъжника към 12.09.2010 г. и въз основа на подадено от него заявление по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№13811/2010г. на В. е издадена заповед за незабавно изпълнение за солидарно осъждане на длъжниците да заплатят исковите суми, срещу която ответникът възразил.
За да постанови обжалваното решение, с което е отхвърлен предявения срещу поръчителя по договора за банков кредит иск по чл.422 ГПК, Варненският окръжен съд е приел, че уговорката в т.9 на договора предвижда автоматично настъпване на предсрочна изискуемост на кредита при неплащане на дължима анюитетна вноска за повече от 60 дни. Посочено е, че според заключението на вещото лице пълно неплащане на две поредни погасителни вноски е било налице още към 28.11.08 г. – просрочени са вноски с падежи 29.10.2008 г. и 28.11.2008 г. и съгласно каузата на чл.21 от договора задължението на кредитополучателя автоматично се е трансформирало в предсрочно изискуемо, считано от 29.11.2008 г. Решаващият състав е изложил съображения, че считано от този момент е започнал да тече шестмесечния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД, който изтекъл на 29.05.2009 г., а заявлението по чл.417, т.2 ГПК е подадено на 13.09.2010 г., от което е направен извод, че правото на иск на кредитора, както и правото му вземане срещу поръчителя е погасено поради изтичане на преклузивния срок, в който кредиторът е следвало да предяви иск срещу главния длъжник.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките да допускане на касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение.
Първият от поставените в изложението въпроси няма обуславящо значение за изхода на делото, тъй като е фактически обусловен. Въззивният съд е отговорил на въпроса как и кога е настъпила предсрочната изискуемост на кредита в зависимост от преценката на конкретните уговорки, съдържащи се в договора за кредит, и на фактите, които е счел за релевантни относно настъпването на изискуемостта. Следва да се отбележи и това, че изводът на въззивния съд за настъпване на предсрочната изискуемост като последица от неплащането на падежа на две последователни анюитетни вноски, съобразно клаузата на чл. 21 от договора за кредит, кореспондира изцяло с твърденията на самия касатор в заявлението по чл.417, т.2 ГПК, както и в исковата му молба по чл.422 ГПК. След като исковете са основани на твърдение за настъпила предсрочна изискуемост в хипотезата на чл. 21 от договора и същото е прието за доказано от въззивния съд, липсва основание за касатора да иска допускане на решението до касационен контрол по въпрос, насочен към отричане на собствената му защитна теза в процеса, а именно – въпросът дали неплащането на вноските е достатъчно за настъпване на предсрочната изискуемост, както е предвидено в чл. 21 от договора за кредит, или за настъпване на предсрочната изискуемост е необходимо кредиторът да следва изрично да упражни това право. Поради отсъствие на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по първия посочен в изложението въпрос.
Вторият от въпросите – за началния момент, от който започва да тече преклузивният 6-месечен срок по чл.147, ал.1 ЗЗД като обусловил изводите на въззивния съд отговаря на основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК, но не е налице сочената от касатора допълнителна предпоставка на чл.380, ал.1, т.3 ГПК. По него е налице е задължителната практика на ВКС, според която при позоваване на кредитора на настъпила предсрочна изискуемост на задължението по договор за кредит срокът по чл.147, ал.1 ЗЗД започва да тече от момента, в който е настъпила предсрочната изискуемост и който следва да предхожда подаването на заявлението по чл.417 ГПК – Решение № 23 от 24.03.2015 г. по т. д. № 1717/2013 г. на ВКС, I т. о., Решение № 7 от15.04.2015 г. по т. д. № 4196/2015 г. на ВКС, I т. о., и др., която настоящият състав изцяло споделя. Наличието на практика, постановена по реда на чл.290 ГПК и имаща задължителен характер за долустоящите съдилища изключва т.3 на чл.280, ал.1 ГПК като приложно поле за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Независимо от своевременно направеното искане на ответника по касация за присъждане на разноските за касационната инстанция, такива не се присъждат поради липса на доказателства такива да са направени.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 36 от 08.01.2014 г. по в.т.д.№ 265/2013 г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: