Определение №507 от 27.6.2016 по търг. дело №1060/1060 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№507
гр. София,27.06.2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Е. В.
А. Б.

изслуша докладваното от съдия А. Б. т.д. № 1060 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ж. С. Ж., [населено място], представляван от адв. А. А., срещу решение № 591 от 17.12.2014г. по в.т.д. № 1236/2014г. на Окръжен съд Стара Загора, с което е потвърдено решение № 132 от 12.03.2014г. по гр.д. № 1924/2013г. на Казанлъшки районен съд. С потвърденото първоинстанционно решение е прието за установено, че касаторът Ж. С. Ж. дължи на [фирма] сумата 19 955,06 лева, от които 18 493,20 лева – главница за извършени СМР на жилищна сграда, построена в УПИ I-466, в кв.53 по плана на [населено място], общ. К., за които страните са подписали протокол обр.19 и описани в позиции от 1 до 14 включително, ведно със законната лихва, считано от 06.06.2013г. до окончателното изплащане на задължението, 1 461,86 лева мораторни липви за периода от 21.08.2012г. до 06.06.2013г., както и направени съдебни разноски в общ размер 1840 лева, които суми са предмет на заповед № 980/07.06.2013г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1431/2013г. по описа на Казанлъшки РС.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че въззивният съд е достигнал до неправилния извод, че с оглед съставения от страните двустранно подписан протокол от 20.08.2012г. следва да се приемат за установени количествата СМР, описани в него, който протокол предвид липсата на ангажирани подробни количествено-стойностни сметки неправилно е ценен като годно доказателство в процеса. Поради това счита, че ищецът не е доказал при пълно и главно доказване извършването от него на работата, която заявява пред съда, че е свършил. Касаторът счита за неправилен и извода на въззивния съд, че тъй като той в качеството му на възложителя не бил направил възражения за неправилно изпълнение, работата се считала приета, като твърди, че многократно е правил такива възражения. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК поддържа наличието на основанията на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните правни въпроси, които освен това се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. При положение, че дружеството – ищец е неизправна страна по договор за изработка, тъй като не е извършил цялата работа, а само част от нея, и му е платено преди исковете, дължи ли му се възнаграждение и не води ли това до неоснователно обогатяване – поддържа противоречие на изводите на въззивния съд с влязло в сила решение от 09.09.2014г. по в.гр.д. № 367/2014г. на ОС Ловеч;
2. При положение, че съдът неправилно е преценил установената фактическа обстановка и това е довело до неправилно решение, какъв е предметът на конкретното облигационно отношение между страните /обемът на договора за изработка/ – поддържа противоречие на изводите на въззивния съд с влязлото в сила решение № 141 от 26.02.2014г. по гр.д. № 634/2013г. на РС Пещера;
3. При положение, че в настоящото производство е установено, че поръчката не е изпълнена изцяло, следва ли да се счита, че установителният иск по чл.422 ГПК не е проведен успешно и не са доказани всички основания – факти и обстоятелства, от които ищецът счита, че произтича вземането му, предмет на исковото производство – противоречие с решение № 454 от 03.06.2010г. по гр.д. № 195/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 149 от 05.11.2010г. по т.д. № 49/2010г. на ВКС, ГК, I т.о., решение № 128 от 23.10.2012г. по т.д. № 561/2011г. на ВКС, ТК, II т.о.
Ответникът по касация [фирма], [населено място], представлявано от адв. А. С., оспорва касационната жалба. Поддържа, че жалбата е недопустима, тъй като въззивното решение е постановено по обективно съединени искове с цена на всеки от тях под 10 000 лева. Възразява още, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като формулираните от касатора въпроси не касаят съществото на спора – първият въпрос е неотносим, не е бил разглеждан и не е обусловил правните изводи на съда, вторият въпрос касае същността на спора и преценката на конкретните доказателства, а третият въпрос е некоректно формулиран, тъй като в производството по делото не е установено, че поръчката не е изпълнена изцяло от ищеца.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Неоснователно е възражението на ответника по касация за недопустимост на касационната жалба на основание чл.280, ал.2 ГПК. Въззивното решение е постановено по два обективно кумулативно съединени установителни иска – за установяване дължимостта на сумата 18 493,20 лева, представляваща възнаграждение за извършени и приети СМР, и на сумата 1 461,86 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва. Не са предявени множество обективно кумулативно съединени искове с предмет – установяване дължимостта на възнаграждение за отделните видове СМР, описани в съставения протокол обр.19, а един иск, основан на сключения между страните договор за изработка. Поради това и с оглед цената на предявения иск по чл.422 ГПК вр. чл.266 ЗЗД въззивното решение по този иск, както и по акцесорния иск по чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД, подлежи на касационно обжалване.
Въззивният съд, за да постанови решението си, е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел, че между страните е сключен договор за изработка от 23.04.2012г., в чл.3.1 от който е уговорено, че сумата 29 005,20 лева ще бъде изплатена след подписване на протокол обр.19 и издаване на фактура. Приел е за безспорно установено, че възложителят е приел извършените работи с подписването на протокол обр.19, който не е оспорен при съставянето му. Позовал се е на чл.264, ал.2 и ал.3 ГПК, съгласно които възложителят е длъжен да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно, а при липса на такива възражения от възложителя, работата се счита приета, поради което последният дължи заплащане на цената. Въззивният съд е приел, че този извод не се разколебава и от събраните пред него гласни доказателства, тъй като от тях не може да се направи извод за обема на СМР, които са описани в протокол обр.19.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставеният от касатора първи материалноправен въпрос не съответства на мотивите на въззивния съд и поради това не може да се приеме, че е обусловил решаващите му изводи. По начина, по който е формулиран, въпросът съдържа твърдението, че ищецът е неизправна страна по договора за изработка, тъй като не е извършил цялата работа, а само част от нея, и му е заплатено възнаграждение преди завеждане на исковете. Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и твърденията на страните, е приел, че ищецът е изпълнил възложените му СМР, предмет на предявения иск, т.е. че е изправна страна по договора, и е достигнал до крайния извод за дължимост на претендираното възнаграждение. Доколко изводите на въззивния съд съответстват на събраните доказателства е въпрос, касаещ обосноваността на решението, по който касационната инстанция не може да се произнесе в производството по чл.288 ГПК. Поради това поставеният матералноправен въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК и не може да обоснове допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Формулираните втори и трети въпроси нямат характера на материалноправни въпроси, обусловили решаващите изводи на въззивния съд, а представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл. 281 т. 3 ГПК, по които съдът не може да се произнесе в стадия на селектиране на касационните жалби. Съгласно т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от
касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Поради това тези въпроси също не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото на касатора не следва да се присъждат разноски за касационното производство. На ответника разноски не следва да се присъждат, тъй като такова искане не е направено.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 591 от 17.12.2014г. по в.т.д. № 1236/2014г. на Окръжен съд Стара Загора.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: