О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 507
София, 04.04.2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на втори април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1665 по описа за 2011год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от прокурор при Окръжна прокуратура – [населено място], като представител на Прокуратура на Република България, срещу решение от 30.09.2011г., постановено по в.гр.д.№1568/2011г. на Пловдивски окръжен съд, в частта, с която е оставено в сила решение от 30.03.2011г., постановено по гр.д.№16969/2010г. на П. районе съд за уважаване на предявения от Н. П. К. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ до размер на 5000лв. и след частична отмяна на първоинстанционното решение е присъдена още сумата 7000лв. обезщетение.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Н. П. К. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за осъждане на Прокуратура на Република България да заплати на Н. П. К. на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ сумата 5000лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпления по чл.333, ал.1, вр. чл.330, ал.1, чл.20, ал.2 НК; чл.339, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК и чл.216, ал.3, вр. чл.20, ал.2 НК и чл.325, ал.2 НК, наказателното производство по които е прекратено на основание чл.237, ал.1, т.2 НПК и след частична отмяна на първоинстанционното решение, е присъдена още сумата 7000лв. обезщетение.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът, за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, поддържа, че въпросът за приложението на чл.52 от ЗЗД е решен противоречиво с въззивното решение и с приложените решения по гр.д.№876/2004г. и гр.д.№2041/2002г. на ВКС, ІVг.о. За да е налице основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК делото трябва да е решено в противоречие с влезли в сила решения на други съдилища, т.е. да е налице различно решаване на еднородни случаи, към които се прилага една и съща норма. Решаването на релевирания правен въпрос трябва да има за резултат различия в тълкуването и прилагането на едни и същи разпоредби от съдилищата. Не може да се приеме, че въпросът за приложението на чл.52 ЗЗД е разрешен противоречиво с въззивното и с приложените съдебни решения. Съгласно ППВС № 4/1968г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване, срокът на изтърпяване на марката „задържане под стража”, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите. Практиката на ВКС дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размерът на обезщетението. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при спазване на тези критерии. По правилността на тази преценка касационнта инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационното обжалване. С въззивното решение и с приложените съдебни решения безпротиворечиво е прието, че държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, поради което неоснователно се поддържа наличие на противоречива съдебна практика по този въпрос.
Касаторът сочи наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по приложението на разпоредбата на чл.188 ГПК, какъвто въпрос /за конверсия на официален документ/ не е разрешен по конкретното дело, нито се сочи съдебна практика.
С оглед изложеното следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 30.09.2011г., постановено по в.гр.д.№1568/2011г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: