О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 507
[населено място], 06.06.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тридесети май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №802/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на [фирма] срещу решение на Варненския апелативен съд в частта, с която е отхвърлен искът по чл.124 ГПК за признаване за установено по отношение на [фирма] – [населено място], че дружеството дължи сумата от 14 611.83 лв. Излага доводи за неправилност на решението поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на решение, с което се уважи иска по чл.124 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника по касация, че не дължи сумата от 14 611.83 лв. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на критериите по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място] счита, че касаторът не обосновава предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК тъй като не формулира въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото и на второ място като поддържа противоречие с практиката на ВКС не посочва в какво се изразява това противоречие. Направено е искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Варненският окръжен съд е уважил изцяло предявения от [фирма] отрицателен установителен иск за сумата от 46 623.45 лв., представляваща коригирана сметка за електрическа енергия при неизмерване или/и неправилно измерване на ел. енергия за периода от 24.12.2010г. до 21.06.2011г. за недв. имот намиращ се в [населено място], за която сума има издадено дебитно известие № [ЕГН]/15.07.2011г. Съдът е приел, че в действащата нормативна уредба липсва възможност доставчикът на ел. енергия да прави едностранна промяна на сметката за минал период, както и такава процедура да се уговаря в Общите условия. Съдът е цитирал съдебна практика на ВКС, задължителна по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса съществували законово основание за доставчика на ел. енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период ел. енергия. Решението е частично отменено за сумата от 14 611.83 лв. с обжалваното въззивно решение на Варненския апелативен съд. За разликата до 46 623.45 лв., поради необжалването му решението на окръжния съд е влязло в сила.
В Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, се поддържа, че предмета на делото касае едностранна корекция на сметка на [фирма], извършено от електроразпределителното дружество създадено с дебитно известие от 15.07.2011г., по който въпрос е налице задължителна съдебна практика по чл.290 ГПК с решение №189 от 11.04.2011г. по т.д. №39/2010г. на ВКС, ТК в което се приема, че електроразпределителните дружества нямат право да извършват едностранна корекция на сметката. Цитирани са още решение № 1081 по т.дело № 657/2007г. на ВКС, решение №104 по т.дело №885/2009г. и решение №165 по т.д. № 103/2009г. на ВКС, ІІт.о. Поддържа се, че при едностранната корекция на сметка, какъвто е конкретния случай няма реално доказано предаване ел. енергия в количеството индивидуализирано съгласно процесното дебитно известие от продавача на купувача, поради което касаторът счита, че не се дължи изцяло сумата по дебитното известие от 46 623.45 лв. Поддържа също така, че според съдебната практика / решение №79 по т.д. № 582/2010г. на ВКС / коригирането на сметките за вече доставена ел. енергия въз основа на обективен факт на констатирано неотчитане на доставяната ел. енергия противоречи на чл.82 ЗЗД за виновния характер на договорната отговорност. Действително въззивният съд се е произнесъл по въпроса за възможността енергоразпределителните дружества да извършват корекция на сметките за доставена ел. енергия, но решаващите му изводи за частичната неоснователност на иска, не са в противоречие с цитираната от касатора съдебна практика по чл.290 ГПК, тъй като са изведени от установените по делото факти за реално консумираната, но неотчетена ел. енергия от СТИ на ищцовото дружество. За да отхвърли частично предявения отрицателен установителен иск за сумата от 14 611.83 лв., Варненският апелативен съд е приел, че клаузата на чл.38, ал.3 от ОУ на ответното дружество относно методиката за коригиране на количествата ел. енергия съдържа неясни критерии, които липсват в ЗЕ от 2003г. и Наредба №6/9.06.2004г. и позволяват едностранното санкциониране на абоната в неколкократно по-големи размери от действителния размер на задължението. Клаузите са определени като неравноправни, и нищожни и не могат да се противопоставят на потребителите съгласно чл.146, ал.1 и ал.2 във вр. с чл.143, т.5 З.. Единствено методиката за корекция чрез установяване на възможната действителна консумация на отчитаните през невярно измерващото СТИ мощности – при среднодневно 10 – часово / за стопански нужди/ и 8 часово / за битови нужди/ ползване за период от 180 дни назад може да се счита за правомерна. Съдът се е позовал на чл.13, т.2 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5.04.2006г. относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги сметките на енергоразпределителните дружества следва да се изготвят въз основа на реално енергийно потребление, като информацията за тях следва да бъде представена по ясен и разбираем начин. Директивата създава задължение за държавите членки на ЕС да я транспонира във вътрешното си законодателство, като в случай, че държавата не стори това, всеки гражданин на ЕС може да се позове на прякото й действие. От тук е направен извод, че ответникът може да коригира сметката на абоната с дебитно известие за минало време – за не повече от 180 дни назад, предвид констатираното неверно мерещо СТИ, но тази корекция не може да надвишава възможното реално енергийно потребление – заместващ критерий, който следва от прякото действие на цитираната директива. Съдът се е позовал на СТЕ, която след като е съобразило мощностите на дружеството, които ползват ел. енергия и часовото им натоварване, е направил извод, че стойността на действително неотчетената консумирана ел. енергия за изследвания период от време възлиза на 14 611.83 лв. Вещото лице не е ползвало отчетената с еталонен уред грешка и методиката за изчисляване по чл.38 от ОУ на [фирма] – Варна, поради което не се е отразила на правилността на изчисленията на в.л. Експертизата е установила, че реално съоръженията на дружеството се натоварват 10 ч. и при извършено пресмятане при десет часов дневен разход на ел. енергия за шест месеца реалното използвано, но неотчетено от СТИ количество ел. енергия е 52 206 кв./ч. на цена от 14 611.83 лв. Решението на ВАС не е в противоречие с решение №79 по т.д. 582/2010г. , решение по т.д. № 885/2009г., решение №165 по т.дело № 103/2009г. и решение №189 по т.д. 39/2010г. на ВКС, ТК доколкото правният извод на съда за дължимост на сумата от 14 611.83 лв. е обоснован с установената реално консумирана ел. енергия от съоръженията на ищеца, а не въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия от СТИ и съставения при отчитането констативен протокол. Решение №1081/7.02.2008г. по т.дело № 657/2007г. на ВКС, ТК не се обсъжда, тъй като не е представено с касационната жалба и не беше открито в системата на съда, както определенията по чл.288 ГПК, тъй като те не формират съдебна практика, съгласно ТР № 2/2012г. на ОСГТК на ВКС.
В обобщение не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
На ответника по касация не се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства, които да документират извършването им. Съгласно чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК страните имат право само на направените по делото разноски.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №216/16.07.2012г., постановено по в.т. дело №255/2012 г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: