ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 507
София, 06.06.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1511 по описа за 2016г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Б.Г. като процесуален представител на М. П. П. от [населено място] срещу въззивното решение на Плевенския окръжен съд от 22.ХІІ.2015г. по в.гр.д. № 898/2015г.
Ответникът по касационната жалба [фирма] С. в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез ст.юрисконсулт М.А. е заел становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок и от страна, имаща право и интерес от обжалването.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:
С решението си от 22.ХІІ.2015г. Пл.ОС по въззивна и насрещна въззивна жалби на страните е отменил решението на Районен съд Левски от 16.VІ.2015г. по гр.д № 74/2015г. в уважителните му части и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявените от М. П. срещу [фирма] искове за прогласяване недействителността на клаузата за срок на трудовия договор „до избор на охранителна фирма” в допълнително споразумение от 18.ІІІ.2014г., както и исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ, и е потвърдил първоинстанционното решение в отхвърлителната му част по претенцията за обезщетение по чл.225 ал.1 КТ за разликата над 2562.63лв. до 4806.06лв.
Въззивният съд е приел, че с допълнителното споразумение от 18.ІІІ.2014г. ищецът е преназначен от длъжността „портиер” на длъжността „общ работник, той и пазач” за срок „до избор на охранителна фирма”. След проведена процедура за възлагане на обществена поръчка е сключен договор между ответника като възложител и трето лице като изпълнител, което с приемо-предавателен протокол от 14.ІІ.2015г. е поело охраната на дружеството. Със заповед от 16.ІІ.2015г., връчена на същата дата, ищецът е уволнен на основание чл.325 т.3 КТ – поради изтичане на уговорения срок. Трудовото правоотношение между страните е било със срок по чл.68 ал.1 т.1 КТ – на ищеца са били възложени трудови функции извън основния предмет на дейност на работодателя с оглед и предаване осъществяването им на външен изпълнител, при което работата има временен, краткотраен характер по смисъла на чл.68 ал.3 КТ, какъвто характер според съдебната практика има, когато се касае до работа, имаща случаен и еднократен характер спрямо основния и постоянен предмет на дейност на работодателя. Срокът е настъпил преди прекратяването на трудовия договор със сключването на договор с изпълнителя и предаването му на обектите за охрана. При това положение е направен извод, че ищецът е работел по валидно трудово правоотношение и е осъществена хипотезата по чл.325 т.3 КТ като основание за прекратяването му, с оглед на което са неоснователни предявените искове.
ВКС на РБ намира, че така постановеното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по поставените от касатора в изложението му по чл.284 ал.3 т.1 ГПК въпроси: за възможността за изводи на въззивния съд при липса на заявено във въззивната жалба оплакване относно характеристиката на длъжността като такава по чл.68 ал.3 КТ и длъжен ли е въззивният съд при установяване на различна от приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка да подложи на преценка наведените в исковата молба доводи за незаконност на уволнението, включително и че трудовата функция на „общ работник” /част от заеманата от ищеца длъжност/ няма връзка с избора на охранителна фирма, респективно със срочността на трудовото правоотношение, произнасянето по които от въззивния съд е в противоречие със сочената практика /т.д. № 4/2012г. на ОСГТК и решение на ВКС І ГО по гр.д. № 1060/2014г./.
Касаторът не дължи заплащането на държавна такса за касационното обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Плевенския окръжен съд ГО № 637 от 22.ХІІ.2015г. по гр.д № 898/2015г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: