О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 507
гр. София, 06.07.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на втори юли през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 164 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Д” ЕАД, гр. С. чрез процесуален представител адв. Д срещу определение № 7* от 11.06.2009г. по ч. гр. д. № 3173/2009г. на Софийски градски съд, I-во Гражданско отделение, с което е оставена без уважение частна жалба вх. № 12040/03.02.2009г. срещу определение от 12.01.2009г. по гр. д. № 19845/2007г. по описа на Софийски районен съд, I гражданско отделение, 43 състав. С първоинстанционния съдебен акт производството по делото пред СРС е прекратено и молбата с приложенията е върната.
Частният жалбоподател прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното определение. Поддържаното становище е, че Софийски градски съд преповтаря констатацията на СРС за неизпълнени изисквания по чл. 50 ГПК /отм./, без действително да установи дали са нарушени разпоредбите. Жалбоподателят счита, че неправилно е определена втора такса за повторно призоваване на ответника, което е последица от неизпълнение на задълженията на първоинстанционния съд. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК – съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, изразена в т. 5 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001год. на ОСГК на ВКС, и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: спазени ли са изискванията по оформяне на призовката по чл. 50 ГПК /отм./ преди призоваването на ответника чрез неофициалния раздел на Държавен вестник. Частният жалбоподател моли въззивното определение да бъде отменено и производството по делото да бъде продължено.
Ответникът Г. С. О. от гр. В. не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да остави без уважение частната жалба на ищеца срещу определението на Софийски районен съд, въззивният съд е приел, че ответникът не пребивава на постоянния си адрес, призоваването му от там е невъзможно, поради което същото следва да се извърши по реда на чл. 50 ГПК /отм./ чрез публикация в Държавен вестник. Съдебният състав е констатирал, че при първото призоваване чрез публикация в Държавен вестник ищецът е внесъл определената му от съда държавна такса, призоваването е било извършено, но поради последваща отмяна на тези процесуални действия, е било необходимо повторно публикуване на съобщение по реда на чл. 50, ал. 1 ГПК /отм./. Изложил е съображения, че внесената от ищеца такса не може да осигури повторна публикация, тъй като е изразходвана, и отмяната на действията по призоваването от съда поради грешка по смисъла на чл. 195, ал. 2 ГПК /отм./ не освобождава ищеца от задължението му да внесе определената такса.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за спора, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Посоченият от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос „спазени ли са изискванията по оформяне на призовката по чл. 50 ГПК /отм./ преди призоваването на ответника чрез неофициалния раздел на „Държавен вестник”” е релевантен, тъй като от него зависи изходът на делото.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. По въпроса за приложението на чл. 50 ГПК /отм./ е формирана съдебна практика, която съответства на законовата разпоредба и не се налага да бъде променяна. Призоваването чрез „Държавен вестник” по отменения ГПК се извършва в хипотезата, когато постоянният адрес на ответника при завеждане на делото е неизвестен или ако в продължение на един месец не може да бъде призован на постоянния му адрес, като отсъствието му се удостоверява с подпис върху призовката поне на един свидетел, като връчителят отбелязва трите имена и адреса на свидетеля.
В настоящия случай първоинстанционният съд е отменил извършените процесуални действия по повод призоваване на ответника, тъй като в призовките за съдебно заседание на 01.04.2008г. пред СРС не са посочени трите имена на свидетелите. Като е процедирал по този начин съдът не се е отклонил от закона и съдебната практика.
Неоснователен е доводът за противоречие с т. 5 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001год. на ОСГК на ВКС. В посочената му част тълкувателното решение е неотносимо – в т. 5 е разрешен въпроса кои въззивни определения, извън тези, потвърждаващи определения за прекратяване, спиране или отказ от възобновяване на спряно производство, са преграждащи и съответно подлежат на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 7* от 11.06.2009г. по ч. гр. д. № 3173/2009г. на Софийски градски съд, I-во Гражданско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.