Определение №507 от 9.11.2018 по тър. дело №865/865 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 507

София, 09.11.2018 година

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на десети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 1517 /2018 година по описа на І г.о.

Производството е по чл. 288 ГПК.
З. А. М., Е. А. Ю., Е. М. С., А. Е. М., А. Е. А., Г. Е. Х. и Ф. Е. М. са обжалвали въззивното решение на Бургаския окръжен съд № І-92 от 01.11.2017г., постановено по гр.д.№ 1249/2017г., с което е отхвърлен предявеният от тях ревандикационен иск.
Ответниците Х. Х. А. и А. Х. А. са подали писмен отговор, в който изразяват становище, че касационното обжалване не следва да се допуска поради отсъствие на предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не са налице изключенията по чл. 280, ал. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Бургаският окръжен съд е приел в обжалваното решение, че страните по делото имат общ наследодател- Ф. Х. М., починала на 13.10.2001 г., която е притежавала процесния имот – дворно място с площ от 532 кв.м. в [населено място], [община], представляващо неурегулиран поземлен имот пл. №110 по неодобрения кадастрален план на селото , застроено с жилищна сграда, за което ответникът Х. Х. А., внук на общата наследодателка Ф. Х. М. се е снабдил с нотариален акт, издаден по обстоятелствена проверка, оспорен от ищците по делото в настоящия процес. Съдът е приел, че тежестта за доказване носи оспорващата страна, в каквато насока са дадени указания в доклада по чл. 267 ГПК от въззивната инстанция, тъй като ответниците по делото са трети лица по отношение на имота – бащата на Х. Х. А., син на общата наследодателка, е жив. Ответниците не са сънаследници и имотът се явява чужд за тях, поради което, за да бъде уважено възражението им за придобивна давност, е необходимо единствено да докажат, че владението, осъществявано от тях е явно, необезпокоявано и непрекъснато без да е необходимо да доказват, че те изрично са демонстрирали владението си пред ищците.
Съдът е приел за доказано от показанията на свидетелите, че имотът е владян от ответника Х. Х. А. 13.10.2001 г. до предявяването на исковата молба – 04.07.2014 г. Той е обработвал имота след смъртта на баба си, като дори го е заградил, а баща му единствено го е подпомагал като му е предал владението на своята идеална част. Ищците не са прекъснали владението от смъртта на наследодателката до предявяване на иска. Съдът е отбелязал, че предпоставките на придобивната давност са настъпили по време на брака на Х. Х. А. с ответницата А. Х. А. предвид на което имотът е в режим на съпружеска имуществена общност на основание чл. 21 СК. По тези съображения съдът е приел, че предявеният от З. А. М., Е. А. Ю., Е. М. С., А. Е. М., А. Е. А., Г. Е. Х. и Ф. Е. М. ревандикационен иск, основан на наследствено правоприемство, е неоснователен, отменил е решението на Районния съд А. № 112 от 05.07.2017г. по гр.д.№ 90/2017г. и е отхвърлил иска.
При тези мотиви на въззивния съд е обуславящ за делото вторият от поставените от касаторите на стр. 3 от изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК правен въпрос, доуточнен от съда така: при упражняване на фактическа власт заедно със съсобственик – сънаследник владелецът, който не е сънаследник следва ли да демонстрира по отношение на другите наследници намерението за своене на имота. По този правен въпрос няма произнасяне в посочената от касаторите съдебна практика, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
На касаторите следва да се укаже, че на основание чл. 18 ал.2 т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, следва да внесат държавна такса в размер на 40 лв. лв. по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и да представи вносния документ по делото, в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
Воден от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд № І-92 от 01.11.2017г., постановено по гр.д.№ 1249/2017г.
Указва на касаторите , че следва да внесат общо държавна такса в размер на 40 лв. по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и да представят вносния документ по делото, в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top