О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 507
гр.София, 25.06.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 284/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Д. И. С. от гр. В. е подала касационна жалба вх. № 48051/15.12.2008 год. срещу въззивното решение № 1* от 10.11.2008 год. по в.гр.дело № 14/2008 год. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, първи състав в частта, с която е оставено в сила решение № 35 от 22.10.2007 год. по гр.дело № 1782/2005 год. на Варненския районен съд, 33-ти състав за отхвърляне на иска за делба на къща, състояща се от баня-тоалет, коридор, спалня, кухня, находяща се в гр. В., ул.”К” № 96, с твърдяно основание за придобиване изтекла давност от 1995 год. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуалния закон, необоснованост и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на решението в обжалваната част и допускане на делба на процесната сграда при равни квоти.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие на въззивното решение с практиката на Върховния касационен съд, с позоваване на Постановление № 5 от 31.10.1972 год. на Пленума на Върховния съд, решение № 186 от 19.02.1987 год. по гр.дело № 154/1986 год. на ОСГК на ВС, решение № 277 от 20.03.1992 год. по гр.дело № 88/1992 год. на ВС, І г.о.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения.
За да потвърди решението на първата инстанция за отхвърляне на иска за делба, въззивният съд приел най-напред, че към момента на строежа на процесната къща, собственик на дворното място е бил бащата на ответника, на чието име било издадено и разрешението за строеж, поради което съгласно чл.92 ЗС, собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. Прието е било по-нататък, че липсват твърдения и доказателства за учредена в полза на двамата бивши съпрузи /страни по делото за делба/ суперфиция. Окръжният съд приел също така, че не са представени доказателства в подкрепа на наведения с въззивната жалба довод, че ответникът е собственик на дворното място по наследяване от баща му, още повече, че пред въззивната инстанция било направено изявление, че бащата на ответника е починал през 1997 год., т.е. след построяването на новата къща.
Предвид на това, липсва твърдяното противоречие на въззивното решение с т.4 от Постановление № 5 от 31.10.1972 год. по гр.дело № 4/1972 год. на Пленума на Върховния съд, както и с решение № 277 от 20.03.1992 год. по гр.дело № 88/1992 год. на ВС, І г.о., съгласно които в съпружеската имуществена общност се включва сградата, построена през време на брака върху земя, индивидуална собственост на единия съпруг, макар и да не е било учредено право на строеж в полза на другия съпруг.
Въззивният съд е приел по-нататък, че процесната сграда е била построена през периода 1995-1997 година, а след като бракът между страните е прекратен преди да са изтекли десет години /решение от 16.06.2005 год., влязло в сила на 15.07.2005 год./, не може да се направи извод, че правото на собственост е придобито по давност съгласно чл.79, ал.1 ЗС. Твърденията в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване /вх. № 597 от 09.01.2009 год./, че решението не било съобразено с доказателствата по делото, съставляват касационни основания за отмяна на въззивното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, по които Върховният касационен съд би се поизнесъл само ако е налице някоя от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки. В случая, липсва твърдяното противоречие на въззивното решение с практиката на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а не се сочат основания по т.т.2 и 3 на същата разпоредба.
В обобщение, не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 10.11.2008 год. по в.гр.дело № 14/2008 год. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, първи състав, по жалба вх. № 4* от 15.12.2008 год., подадена от Д. И. С. от гр. В..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: