О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N507
София,03.08. 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 1038/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Ч. Разпределение България“ АД срещу решение от 14.07.2009 г. по гр.д. № 450/2009 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 07.10.2008 г. по гр.д. № 29345/2007 г. на Софийския районен съд. С последното е прието за установено по реда на чл.124, ал.1 ГПК, че В. Л. С. не дължи на касатора сумата 4 202.31 лв.,представляваща коригирана сметка за ползвана ел. енергия за периода от м.10.2003 г. до 30.08.2006 г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допустимостта на касационното обжалване е обосновано с наличието на селективния критерий, визиран в нормата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответницата по касация В. Л. С. по реда на чл.287, ал.1 ГПК възразява срещу допустимостта на касационното обжалване и моли за присъждане на разноски по делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема че касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е редовна, а с оглед изложението на касатора и предвид данните по делото, настоящият състав излага следните съображения по отношение на соченият с нея селективен критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
За да постанови обжалваното решение Софийски градски съд е приел, че въз основа на констативен протокол № 2* от 29.10.2003 г. електроразпределителното предприятие е направило корекция на сметката на ищцата за ел. енергия за периода от м.10.2003 г. до 30.08.2006 г., но не са ангажирани доказателства за обстоятелствата, отразени в оспорения от ищцата констативен протокол, както и как е формирана сумата по корекционната сметка, поради което уважил предявения срещу касатора отрицателен установителен иск. Изложени са допълнителни съображения, че тарифите, одобрени от ДКЕВР, са били отменени с Решение № 5* от 23.06.2004 г. на ВАС, потвърдено с Решение № 2* от 11.03.2005 г. на ВАС, 5 чл. състав, а ответникът не е доказал кои са били действащите през процесния период тарифи, въз основа на които е била определена начислената ел.енергия.
Настоящият състав на ВКС, ТК, ІІ т.о. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
В настоящия случай касаторът формулира като въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК основанието за корекция в сметките за електроенергия на потребителите, като конкретизира, че е налице противоречива съдебна практика по въпроса относно характера на констативният протокол за измерване на ел. енергия – частен или официален документ, обективирана в две решения на СГС, постановени по гр.д. № 1086/2007 г. и по гр.д. № 2862/2007 г. с противоречиви крайни резултати.
Както бе посочено по-горе, констативният протокол е съставен на 29.10.2003 г., т. е. при действието на Закона за енергетиката и енергийната ефективност (отм.-2004 г.) и НППРЕМПП (отм.-2005 г.), издадена на основание чл. 91, ал. 2 ЗЕЕ (отм.). В чл. 49, ал. 1, т. 2 от Наредбата действително е била предвидена възможност за едностранна корекция на сметката за доставена електроенергия в случай на установени при проверка на място с констативен протокол от електроенергийното предприятие нарушения в целостта и функционалността на средствата за търговско измерване или в свързващите ги електрически инсталации. В конкретния случай, достоверността на констатациите в протокола са оспорени с твърдението, че ищцата не е присъствала при извършването на проверката. Както бе посочено по-горе, съдът е приел, че оспорването е доказано и изводът му по основателността на иска произтича от преценката на конкретните факти и обстоятелства по делото.
Цитираните от касатора решения не обективират противоречива практика, доколкото разглеждат правоотношения, възникнали през 2006 г., при действието на Закона за енергетиката и след отмяната на НППРЕМПП, като в действащата в този период Наредба № 6 от 9.06.2004 г. не е предвидена възможност за едностранна корекция на сметката за доставена електроенергия. Освен това приетото разрешение по въпроса за доказателствената сила на съставения от касатора констативен протокол не е единственият и решаващ мотив на въззивния съд за уважаване на иска. В решението на инстанцията по същество е коментирано и отсъствието на данни за действащите през процесния период тарифи, въз основа на които е извършена корекцията на сметката на ищцата при съобразяване на влязлото в сила Решение № 5* от 23.06.2004 г. на ВАС по адм.д. № 6849/2003 г., с което одобрените от ДКЕВР тарифи са отменени. В този смисъл, поставеният въпрос не от категорията на въпросите, обосноваващи приложното поле на касационното обжалване. Евентуалната неправилност на въззивния акт е основание по чл. 281, т. 3 ГПК за касирането му, но не и за допустимост на касационно обжалване.
Изложеното позволява да се обобщи, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответницата по касация следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 400 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, ТК, ІІ т.о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 14.07.2009 г по гр.д. № 450/2009 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА “Ч” АД да заплати на В. Л. С. разноски по делото в размер на 400 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: