О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 507
София, 28.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на девети юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 128 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на В. Я. М. от София, подадена чрез процесуалния му представител адв. Р от САК, против въззивното решение № 1* на Варненския ОС, ГК, от 14. Х.2008 г., постановено по гр. д. № 658/08 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 299 на Варненския РС, ХХІV-ти с-в, от 18.І.2008 г. по гр. д. № 5719/06 г. С последното, като неоснователен и недоказан, е бил отхвърлен конститутивния иск на М. с правно основание по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, предявен срещу едноличния търговец от гр. В., с предмет: обявяване за окончателен на сключеният помежду им на 21. ХІ.2001 г. предварителен договор, с който последният е поел обещанието да му прехвърли собствеността върху офис № 15, с пространство от 23 кв.м. и припадащите се негови ид. части от правото на строеж, който следвало да се намира на третия етаж от жилищна сграда, която съгласно тогавашния квартално-застроителен и силуетен план можело да се изгради в дворно място, находящо се в гр. В., на ул. „А” № 16.
Е. оплакване на касатора В. Я. М. от София е в смисъл, че макар заключението на СТЕ по делото „по неизвестни причини не е оспорено от защитата на ищеца”, въззивният съд го е кредитирал без то да има стойност за изясняването на спора, с което е нарушил процесуалния закон. С оглед това се претендира касиране на обжалваното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския ОС.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за обосноваване приложно поле на касационното обжалване, касаторът изтъква, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос, „свързан с тълкуването и приложението на ЗЗД, основавайки изводите си само върху констатацията на вещото лице, че обещаният имот бил идентичен с друг от този вид, на друг етаж и с друга квадратура, който обаче бил отчужден преди предявяване на иска”. Така въпросът бил решен в противоречие с практиката на ВКС, изразена не само в ТР № 1/17.VІІ.2001 г. по гр.д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, но и тази в решенията на отделни негови състави, както следва: 1/ Решение №620/13. ХІ.1991 г. по гр.д. № 722/91 г. на ВКС, ІІІ-то г.о.; 2/ Р. № 932/25.ІХ.1991 г. по гр. д. № 699/91 г. на ВКС, І-во г.о. и 3/ Р. № 1072/6.VІІ.1956 г. по гр. д. № 4267/56 г. на ВС, І-во г.о. Релевираната от касатора предпоставка за наличие на приложно поле на касационното обжалване е тази по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК: решен от въззивния съд материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Е. К. А. К. от В. писмено е възразил чрез процесуалния си представител адв. Д от АК- В. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакването в жалбата на В. Я. М. от София за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки евентуалното й оставяне без уважение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския ОС, касационната жалба на В. Я. М. от София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в конкретния случай не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните:
Съдържанието на понятието „практика на ВКС” е изяснено от Конституционния съд на Републиката в мотивите към неговото решение № 4/16.VІ.2009 г., постановено по конст. дело № 4/09 г. Съдебната практика на ВКС включва: 1. всеки акт на съда, който съдържа тълкуване на нормативен акт, относим само към конкретното дело; 2. множество от съдебни актове, които съдържат съвпадащо тълкуване на една и съща разпоредба (трайна и повтаряща се съдебна практика); 3. тълкувателни решения на ВКС (официално съдебно тълкуване на нормативния акт). В случая обаче, противоречие между обжалваното въззивно решение на Варненския ОС за отхвърляне иска на настоящия касатор с правно основание по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, от една страна, и цитираната от М. съдебна практика на ВКС – от друга, не се констатира. При направено от страна на ответника по конститутивния иск възражение, че към датата на предявяването му той вече се е разпоредил с имота, който е бил предмет на обещанието му за продажба, идентифицирането на въпросния офис няма естеството на правен въпрос, който определено да стои в компетентността на решаващия съд и затова да не може да бъде възлаган на вещо лице. Напротив, въпросът е от компетентността на вещо лице, а приетото по делото негово заключение е било основано върху обективни данни относно етажността и разпределението на обектите в новопостроената сграда на ул. „А” № 16 в гр. В.. С. обжалваното решение не е постановено в противоречие с цитираната в изложението на М. практика на отделни състави на ВКС по приложението на чл. 157 ГПК /отм./. Дали при липсата на възражения от страна на неговата защита последното е било обсъдено заедно с другите доказателства по делото или не е въпрос налице ли е допуснато съществено нарушение на конкретни съдопроизводствени правила, т.е. на основание за касирането му като неправилно по реда на чл. 281, ал. 3, предл. 2-ро ГПК. Същевременно недопустимо е касаторът да се позовава и на постановката по т. 12 от ТР № 1/17.VІІ.2001 г. на ОСГК, която очевидно е изгубила своята задължителна за съдилищата в Републиката сила – по аргумент от текста на чл. 218б, ал. 1, б. „в” in fine ГПК /отм./ в неговата редакция след ЗИДГПК ( О. ДВ, бр. 105 от 8. ХІ.2002 г.)
В заключение, решеният от въззивния съд материалноправен въпрос е в съгласие с практиката на ВКС, изразена в Р. № 551/29.ІV.1975 г. на ВС, Іг.о. по гр. д. № 120/75 г., а също и в Р. № 1911/17.ІХ.1966 г. на ВС, І г.о. по гр. д. № 1301/66 г., както и в Р. № 932/4. Х.1995 г. на ВС, ІІ г.о. по гр. д. № 3244/95 г. и в Р. 452/22.ІІІ.2000 г. на ВКС, V-то г.о. по гр. д. № 994/99 г.
С оглед изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, постановено от Варненския ОС по гр. д. № 658/08 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1* на Варненския окръжен съд, ГК, от 14. Х.2008 г., постановено по гр. д. № 658/08 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1 2