О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N507
София,11.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 568/2008 година
Производство по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Ф. И. , действащ като Е. с фирма “Д” със седалище в гр. Д апелативен съд, с което е отменено изцяло решение № 31 от 18.02.2008 г. по гр.д. № 86/2007 г. на Силистренския окръжен съд и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от касатоар иск с правно основание чл.92 ЗЗД срещу С. “Т” със седалище и адрес на управление гр. С. за сумата 20 000 лв.
С касационната жалба е наведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществени нарушения на процесуалните правила. В изложението, депозирано съобразно изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като правният спор е противоречиво решаван от съдилищата и неговата касационна проверка е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Поддържа и твърдението, че по въпросите, свързани с приложението на чл.92 ЗЗД решението противоречи на практиката на ВКС, обективирана в Решение № 2* от 12.09.1971 г. по гр.д. № 1346/71 г. І г.о.; Решение № 1* от 10.07.1995 г. по гр.д. № 2202/1994 г. V г.о.( Решение № 30 от 08.02.2007 г. на ВКС по т.д. № 785/2006 г. и Решение № 192 от 13.03.2007 г. на ВКС по т.д. № 978/2006 г., ТК. Изложени са твърдения за необоснованост на изводите на съда за неизправността му по предварителния договор, който не кореспондирал на факта, че ответникът не е поискал да се обезсили влязлото в сила решение по чл.19, ал.3 ЗЗД.
Ответникът по касация С. “Т” изразява становище за недопустимост на касационното обжалване, а по същество и за неоснователност на наведените с жалбата оплаквания.
Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият състав счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот, обявен за окончателен по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД с влязло в сила решение № 76/07.05.2007 г. по гр.д. № 78/2007 г. на Дуловския районен съд. Изложени са съображения, че предявеният иск за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължението на продавача да му прехвърли собствеността в уговорения в предварителния договор срок е неоснователен, тъй като по делото не са събрани доказателства, че касаторът в качеството си на купувач е изпълнил задължението си да заплати продажната цена и като неизправна страна за него не е възникнало правото да претендира неустойка.
Върховният касационен съд, състав на ІІ т.о. намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Касаторът не е поставил изрично съществен материалноправен или процесуален въпрос, решаването на който да е в противоречие с практиката на ВКС. В цитираните решения на ВКС е коментирана признатата от закона автономия на страните свободно да уговарят начина за определяне размера на дължимата неустойка, гаранционно-обезщетителната и санкционна функция, осъществявани от неустойката, които въпроси нямат отношение към формираните от съда изводи в обжалваното въззивно решение относно липсата на предпоставките за ангажиране на отговорността на купувача по предварителния договор по чл.92 ЗЗД.
В случая касатора, макар и да се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, не е развил никакви конкретни доводи в тази насока. В изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се съдържа само едно от общите основания за незаконосъобразност по чл. 281 ГПК – необоснованост. То само по себе си не е основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не е относимо към съществените материалноправни въпроси, които да са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и са от значение за точното прилагане на закона. Освен това изтъкваната от касатора необоснованост на въззивното решение не може да се използва пряко като основание за допустимост на касационната жалба, тъй като касае нейната основателност по съществото на спора. При въведеното с ГПК факултативно касационно обжалване на въззивните решения е необходимо да бъдат изпълнени и допълнителни изисквания за подбора на жалбите, които ще бъдат допуснати до разглеждането им по същество. Необосноваността на въззивното решение би могла единствено да послужи като основание за касиране поради неправилност, но не и като основание за допустимост на касационното обжалване, което пък е предварителен въпрос за селекция на жалбите
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решенето на Варненския апелативен съд.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 114 от 20.06.2008 г. по гр.д. № 134/2008 г. на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: