О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 508
София, 01.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 26.11.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 461/2009 година
Производството е по член 274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба,подадена от С. И. А. против определение №369/19.09.2009г. на Русенски окръжен съд,постановено по гр.д. №723/2009г. по описа на същия съд,с което е оставено в сила определение от 29.06.2009г. по гр.д. №3626/2009г. по описа на Русенски районен съд,V гр.с.,като е прекратено производството по делото,поради недопустимост на предявения иск.
В изложението си,приложено към частната касационна жалба, на основанията за допускане на касационно обжалване,касаторът заявява,че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос,който е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото,съгласно предвиденото в член 280 ал.1 т.3 от ГПК. Излагат се аргументи,че с определението си,въззивният съд неправилно тълкува разпоредбата на член 537 ал.2 от ГПК,като я намира аналогична на член 431 ал.2 от ГПК/отм/,съответно се позовава на съдебна практика във връзка с тази разпоредба на ГПК/отм/.
С мотивите си ,въззивният съд е посочил,че производството по приемане на наследството,уредено в член 48 и сл. от ЗН,по своя характер е охранително производство ,образува се по молба на лицето,което сезира съда за приемане или отказ от наследство,което приключва с разпореждане на съда за вписване на изявлението на наследника в книгата по член 49 ал.1 от ЗН,което е окончателно. Съдът е посочил,че предявеният от С. И. А. иск по член 537 ал.2 от ГПК,като се иска от съда да се отмени разпореждането на Русенски районен съд по гр.д. №1732/2009г. за вписване приемането по опис на наследството,останало от В. А. ,от ответницата И,е недопустим,тъй като разпоредбата на член 537 ал.2 от ГПК,предвижда ако издадения акт засяга правата на трети лица и породеният от това спор е за гражданско право,той следва да се реши по исков ред,като при уважаване издадения акт се изменя или отменя,което предпоставя,че последното не може да бъде предмет на самостоятелен иск.
Касационният съд намира,че в случая не е налице основанието ,предвидено в член 280 ал.1 т.3 от ГПК,за допускане на касационно обжалване,което предвижда неяснота или непълнота на правната уредба,с оглед отстраняването й по пътя на тълкуването,в случая при разпоредбата на член 537 ал.2 от ГПК не са налице такива непълноти. Позоваването по аналогия на практиката на съда по член 431 ал.2 от ГПК/отм/,както и на аналогично съдържание на тези две разпореди по отменения и сега действащия ГПК,не може да обоснове наличието на хипотезата на член 280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №369/17.09.2009г. на Русенски окръжен съд,постановено по гр.д. №723/2009г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: