3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 508
гр.София, 11.05.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и шести април две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 81/ 2017 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. П. Я. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1552/ 19.07.2016 г. по гр.д.№ 1570/ 2016 г., в частта му, с която е потвърдено решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 11764/ 2013 г. за отхвърляне на предявения от касатора против [фирма], [населено място], иск, квалифициран по чл.86 ал.1 ЗЗД, за заплащане на сумата 29 677,91 лв – обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение 32 000 евро за период 20.09.2007 г. – 28.08.2013 г.
В останалата част въззивното решение не е обжалвано нито от Р. Я., нито от [фирма], валидно е и е влязло в сила досежно развалянето на договора, сключен с нотариален акт № ***/ 20.09.1997 г. по н.д.№ 821/ 2007 г. на нотариус рег.№ ***, досежно осъждането на [фирма] да заплати на Р. П. Я. 32 000 евро, получени по разваления договор, със законната лихва върху тази сума от 20.08.2013 г. и досежно отхвърлянето на иска, предявен от Р. П. Я. срещу [фирма] за заплащане на сумата 890,24 лв – сторени разноски по разваления договор.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят повдига материалноправният въпрос (уточнен при условията на чл.Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г., ОСГТК, ВКС) счита ли се изявлението за разваляне на договор и за покана по смисъла на чл.84 ал.2 ЗЗД, когато в него не е формулирано изрично искане за връщане на полученото от неизправната по този договор страна. Според жалбоподателя въпросът има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна [фирма] не взема становище по жалбата.
Жалбата е допустима, но искането за допускане на касационния контрол е неоснователно.
Софийски апелативен съд е постановил обжалваното решение след обсъждане на доводите на страните и събраните по делото доказателства, от които е изградил собствени фактически констатации и е направил собствени правни изводи. От фактическа страна приел, че на 05.09.2007 г. между страните по делото бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, който продавачът (ответник по делото) се задължил да построи. Продажната цена (която включвала и цената за строителството) била уговорена в размер 32 000 евро, а срокът за изпълнение на строителните работи и предаване на обекта с разрешение за ползване бил до 30.08.2008 г. На 20.09.2007 г. между страните по делото е сключен договор, оформен с нотариален акт № ***/ 20.09.1997 г. по н.д.№ 821/ 2007 г. на нотариус рег.№ ***, с който ответникът продал на ищеца правото на строеж за обекта, посочен в предварителния договор, за сумата 13 989,34 лв. Страните се съгласили всички клаузи по предварителния договор от 05.09.2007 г., които не противоречат на нотариалния акт, да останат в сила. Съдът приел за установено, че цената на обекта е 32 000 евро, а не посочената в нотариалния акт, както и че тази цена е платена от купувача (ищеца) на продавача (ответника) изцяло към 20.09.2007 г. Продавачът обаче не е изправна страна по договора, тъй като не е въвел сградата в експлоатация с разрешение за ползване до 30.08.2008 г., а и понастоящем. От правна страна съдът посочил, че в този случай за купувача е възникнало право да развали договора след даване на подходящ срок, което е сторено с нотариална покана от 05.06.2012 г. Предявеният иск за разваляне по съдебен ред е основателен, основателна е и претенцията за връщане на получената въз основа на разваления договор сума в размер 32 000 евро. Неоснователна е обаче претенцията за лихви от датата на предаването на сумата, тъй като за да изпадне в забава по отношение на задължението за връщане на сумата ответникът трябва да бъде поканен, на основание чл.84 ал.2 ЗЗД. В нотариалната покана от 05.06.2012 г. ищецът не е отправил към ответника искане за връщане на платените по договора суми, поради което до датата на завеждане на исковата молба обезщетение за забавено изпълнение на това задължение не се дължи.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставеният като основание за допускане на касационното обжалване правен въпрос е обуславящ, но той няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, такова значение биха могли да имат въпроси, по които няма установена практиката или установената се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на непълни, неясни или противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането ми или да се осъвремени или промени съществуваща практика. Тези предпоставки не са налице, тъй като материалният закон е ясен, а практиката по прилагането му – установена. Задълженията, за чието изпълнение страните не са уговорили срок и такъв не следва от обстоятелствата или закона, са изискуеми веднага – чл.69 ал.1 ЗЗД. Длъжникът по такива задължения обаче не е в забава за изпълнение преди да бъде поканен от кредитора – чл.84 ал.2 ЗЗД. С волеизявлението, с което изправният кредитор по двустранен договор дава подходящ срок за изпълнение на неизправния длъжник с предупреждение, че в противен случай ще счита договора за развален, се упражнява потестативното право по чл.87 ал.1 ЗЗД. То е различно от адресното изявление, с което кредиторът иска от длъжника си изпълнение на безсрочно изискуемо задължение по смисъла на чл.84 ал.2 ЗЗД. Двете изявления могат да бъдат направени в един документ, но от съдържанието му следва да е недвусмислено ясно, че кредиторът освен упражняване на потестативното си право на разваляне претендира и връщане на даденото въз основа на разваления договор. В случаите, когато кредиторът е доказал единствено отправяне на волеизявление за разваляне на договора, длъжникът не е в забава по вземането за връщане на даденото по договора, тъй като за целта е необходимо това връщане да е поискано от кредитора. В обжалваната част въззивното решение съответства на установената практика, а наличието на такава изключва възможността поставеният въпрос да има значението по т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1552/ 19.07.2016 г. по гр.д.№ 1570/ 2016 г. в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: