5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 508
София, 11.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4002 по описа за 2018 год. за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Стомана Индъстри”АД [населено място] против решение № 376 от 21.12.17г. по в.гр.дело № 554/17г.на Пернишкия окръжен съд, поправено с решение № 37 от 11.02.19г., с което е потвърдено решение № 561 от 15.06.17г.по гр.дело № 00989/17г.на Пернишкия районен съд в осъдителната му част.С него „Стомана Индъстри”АД е осъдено да заплати на А. Ц. Г. по иск с правно основание чл.200 КТ сумата от 15 000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от професионално заболяване „глухота, неврит на слуховите нерви”,констатирано с ЕР на ТЕЛК № 1477 от 9.12.16г.,ведно със законната лихва от 1.03.17г.до окончателното изплащане.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите, уточнени от настоящия състав :1.Кои са критериите за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД при определяне на паричния еквивалент на моралните вреди; 2. Работодателят или работникът трябва да докаже, че експертното решение на ТЕЛК, което установява професионалното заболяване, е влязло в сила и е породило действие; Притежава ли компетентност РЗИ Перник да поставя дата на влизане в сила на експертното решение на ТЕЛК или НЕЛК.
Ответникът по жалбата А. Г. счита,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, като прецени наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол, намира следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че ищецът А. Г. е с общ трудов стаж от 32 години и 11 месеца, от които 22 години е работил в „Стомана Индъстри”АД [населено място] на длъжност „машинист на кран” и кранист, както и че ответното дружество „Стомана Индъстри” АД е правоприемник на „Стомана „АД [населено място] и на „Еврометал”ООД [населено място].Трудовото му правоотношение е прекратено поради придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С ЕР на ТЕЛК № 1477/175 от 9.12.16г.е признато,че ищецът страда от професионално заболяване „глухота, свързана с нарушение на провеждането на звука /кондуктивна/и невросензорна загуба на слуха”, като му е определена 72 % трайна неработоспособност.От заключението на съдебно-медицинската експертиза е прието, че страданието „ намаление на слуха – неврит на слуховите нерви двустранно” е в степен тежко чуване, няма болка, а постоянен дразнещ шум, който се засилва в тиха среда. Вещото лице е категорично, че е налице задълбочаващо се прогресивно намаляване на слуха и увеличаване на шума в ушите и заболяването не подлежи на трайно излекуване.За търпяните от ищеца вреди от неимуществен характер са събрани гласни доказателства.
Въззивният съд е обсъдил възражението на ответната страна, че ЕР на ТЕЛК не е влязло в сила и го е счел за неоснователно.Изложил е съображения,че в тази връзка дружеството не е ангажирало доказателства, че е обжалвало това решение, което е било в негова тежест.
При тези данни по делото съдът е счел,че сумата от 15 000 лв е достатъчна да репарира претърпените от пострадалия вреди от неимуществен характер.
Поставените от касатора въпроси не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС.
В утвърдената съдебна практика се приема,че справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии.Пострадалото лице следва, както изисква закона, да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер и той е различен за всеки отделен случай.В този смисъл са и приложените от касатора решение 86 от 6.06.17г.по гр.дело № 3856/16г.на ІІІ г.о.на ВКС; решение № 49 от 24.06.13г.по гр.дело № 5055/13г.на ІІІ г.о.на ВКС; решение № 38 от 13.03.13г.по гр.дело № 323/12г.на ІІІ г.о.на ВКС и др.,постановени по реда на чл.290 ГПК, в които е даден отговор на въпроса относно съдържанието на понятието ”справедливост” като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди.Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост.
При постановяване на решението си въззивният съд е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и ги е взел предвид при определяне размера на присъденото обезщетение.
Останалите въпроси също са разрешени в съответствие с практиката на ВКС.В решение № 213 от 12.06.11г.по гр.дело № 1761/09г.на ІV г.о. на ВКС, постановено в производство по чл.290 ГПК, е посочено, че не е необходимо върху експертното решение да има отбелязване от органа, който го е издал, че решението е влязло в сила и на коя дата.Работодателят, който оспорва обстоятелството, че решението е влязло в сила трябва да представи доказателства, че го е обжалвал и подадената жалба се разглежда от горестоящия административен или съдебен орган.В разглеждания случай върху решение № 1477/175 от 9.12.16г. е поставен печат от РЗИ-РКМЕ с щемпел влязло в сила на 22.12.16г.,както и удостоверение от РЗИ –РКМЕ.Като е приел, че ответното дружество не е оборило доказателствената сила на официалния удостоверителен документ, какъвто е ЕР на ТЕЛК и не е ангажирало доказателства, че го е обжалвало, въззивният съд не се отклонил от практиката на ВКС, която трайно приема,че валидно постановеното експертно решение на ТЕЛК е задължително за съда и страните по делото и установява професионалния характер на заболяването и причинната връзка между него и условията на труд.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на спора в полза на ответника по жалбата следва да се присъдят направените от него разноски пред ВКС за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 23.03.18г. и списък по чл.80 ГПК.
С определение № 530 от 14.11.18г.на съдебния състав на ІV г.о. на ВКС за общо разглеждане в едно производство по гр.дело № 4002/18г.на ВКС,ІV г.о. е присъединено ч.гр.дело № 4001/18г.,образувано по частни жалби вх.№ 1202/ 6.03.18г.на „Стомана индъстри”АД и вх.№ 1370/13.03.18г.на А. Ц. Г..
Обжалвано е определение № 93 от 9.02.18г.по в.гр.дело № 554/17г.на Пернишкия окръжен съд, с което е допълнено въззивното решение в частта за разноските,като „Стомана Индъстри”АД е осъдено да заплати на А. Г. сумата 700 лв, а А. Г. – да заплати на „Стомана Индъстри” сумата 678 лв, представляващи направени разноски във въззивното производство.
По частна жалба с вх.№ 1370/13.03.18г.,подадена от А. Ц. Г.:
Частната жалба е частично основателна.
Неоснователно е оплакването за жалбоподателя Г.,че присъждайки разноски в полза на ответното дружество,въззивният съд се е произнесъл плюс петитум.Вярно е,че искането за допълване на решението в частта за разноските е направено от ответника в отговора на частната жалба на ищеца, но същото е срока по чл.248 ал.1 ГПК и няма процесуална пречка съдът да го разгледа.
Двете въззивни жалби са приети за неоснователни от съда и е потвърдено решението на първата инстанция.Всяка една от страните дължи на другата съдебни разноски, но само доколкото са направени за защита по въззивната жалба на другата страна.От представения списък на разноските на дружеството е видно, че заплатеното от „Стомана Индъстри”АД адвокатско възнаграждение е в размер на 1356 лв. Обжалваемият интерес за дружеството е в размер на 15 000 лв, а за ищеца е 5000 лв.Адвокатското възнаграждение на пълномощника на дружеството за защита против въззивната жалба на ищеца съобразно материалния интерес възлиза на ? от общата сума 20 000 лв, или е в размер на 339 лв.
Предвид изложеното, определението на въззивния съд в частта, с която са присъдени разноски в полза на „Стомана Индъстри” за разликата над 339 лв до 678 лв следва да бъде отменено.
По частна жалба с вх.№ 1202/6.03.18г.,подадена от „Стомана Индъстри”АД:
Частната жалба е неоснователна.
От представения договор за правна защита и съдействие от 26.10.17г. и списък на разноските по чл.80 ГПК се установява,че адвокатският хонорар е разделен на две части – едната от 200 лв е по жалбата на ищеца, а другата в размер на 700 лв е по жалбата на дружеството.
Правилно съдът е приел,че с оглед изхода на производството пред въззивната инстанция, в полза на ищеца следва да се присъдят тези разноски, които той е направил във връзка с осъществяване на защитата му срещу жалбата на ответника,т.е. в размер на 700 лв, така, както е посочено в договора за правна защита и съдействие.С оглед свободата на договаряне на страните няма пречка те да договорят размера на дължимото адвокатско възнаграждение поотделно – за защита по въззивната жалба на въззивника – ищец и за защита против въззивната жалба на ответника – въззиваем.
Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 376 от 21.12.17г., поправено с решение № 37 от 11.02.19г., по гр.дело № 554/17г.на Пернишкия окръжен съд.
ОТМЕНЯ определение № 93 от 9.02.18г.по гр.дело № 554817г.на Пернишкия окръжен съд в частта, с която А. Ц. Г. е осъден да заплати на „Стомана Индъстри”АД [населено място] разликата над сумата 339 лв до 678 лв / 339 лв/ разноски за въззивната инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение и ОТХВЪРЛЯ искането на „Стомана Индъстри”АД по чл.248 ал.1 ГПК за сумата 339 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Стомана Индъстри”АД срещу определение № 93 от 9.02.18г.по гр.дело № 554817г.на Пернишкия окръжен съд в частта, с която е осъдено да заплати на А. Ц. Г. сумата 700 лв,представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Стомана Индъстри”АД [населено място] да заплати на А. Ц. Г., с ЕГН [ЕГН] сумата 1200 лв /хиляда и двеста/разноски за адвокатско възнаграждение за ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.