О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 508
София, 13.06.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети април , две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №5038/2016 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Министерство на отбраната срещу решение №6152 от 15.07.2016г . по в. гр.дело № 5382/2015г.на Софийски градски съд в частта , с която е потвърдено решение № 2802 от 18.03.2016г на Софийски районен съд ІІІ г.о , с което е уважен иск по чл. 86 ал.1 ЗЗД до размера на сумата 8616,35лв , лихва за забава в законния размер върху присъдено по друго дело обезщетение за неимуществени вреди и за 9,83 лв на същото основание , като обезщетение върху присъдена главница като обезщетгение за имуществени вреди, за периода 11.09.2015г -13.10.2015г .Като ответник по иска настоящият касатор е релевирал възражение за изтекла давност по чл. 111 б.”в” ЗЗД. Въззивният съд е изтъкнал ,че върху присъдените главници давност за лихвите тече за всеки ден на забава , поради което погасени по давност са само лихвите , считано три години назад от завеждане на иска на 11.09.2015г , или в случая от 10.09.2012 до 10.09.2015г . И тъй като исковата молба е предявена само за лихвите до три години назад от завеждане на иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД , същият е уважен .
В приложеното към жалбата изложение се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като касаторът намира даденото от въззивния съд тълкуване на чл. 114 във вр чл. 111 б.”в” ЗЗД за неправилно въпрос не е формулиран , но касаторът счита ,че давност за лихвите включително е започнала да тече от датата на увреждането 02.07.2012г и поради това давността е изтекла за претендираните вземания към 11.09.2015г, на която дата е предявен иска . Отговор не е постъпил .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Не е формулиран правен въпрос , който да отговори на общото изискване на чл. 2809 ал.1 ГПК за допускане до касационно обжалване, нито е предложена обосновка на посоченото основание на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК Докато не се погасят , паричните задължения са лихвоносни , затова и лихвата върху тях се погасява именно по начина , възприет от въззивния съд : трите години, обхванати от давностния срок се броят назад , считано от предявяването на тези вземания . Лихвата , която в случая е започнала да тече от датата на увреждането и е покрита от давност , ищецът не е претендирал.
Касационно обжалване не следва да се допуска , тъй като не е отговорено на общите и специални изисквания , осигуряващи селекция на касационната жалба до разглеждане , но за пълнота следва да се добави , че въззивното решение е в съответствие с безпротиворечиво установената практика на ВКС по прилагането на чл. 111 б.”в” ЗЗД относно давността при лихви . Част от тази утвърдена практика Софийски градски съд е изтъкнал в решението си ( реш. № 308/2010 гр.д № 865/2009г ІІІ г.о на ВКС ) Соченото основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК , привързано към въпроса ,не е подкрепено с никакви съображения .
Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №6152 от 15.07.2016г .по в. гр.дело № 5382/2015г.на Софийски градски съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .