О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 508
София, 14.08.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 03.06.2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1200 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД [фирма] / в несъстоятелност/, [населено място], [община], В. област против въззивното решение на Великотърновския апелативен съд № 37 от 12.02.2014 год., по в.т.д.№ 185/2013 год., с което е отменено решение № 30 от 12.04.2013 год., по т.д./н./ № 45/2012 год. на Великотърновския окръжен съд, в частта за определената начална дата на неплатежоспособност и на свърхзадължеността на настоящия касатор, като ответник – 02.08.2011 год. и за такава е приета датата 01. 08.2011 година.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното въззивно решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила и на материалния закон – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В инкорпорирано в съдържанието на касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на определения за релевантен за крайния правен резултат по делото въпрос на материалното право: „От кой момент един търговец следва да се счита за несъстоятелен, респ. свръхзадължен – дали това е моментът в който всички негови икономически показатели имат отрицателна и/ или несъвместима с търговската дейност стойност, или това е моментът, в който търговецът няма никакви активи, а само задължения?”
Като израз на визираното противоречие са посочени : решение № 1996 от 09.12.1998 год., по т.д.№ 2303/98 год. на V г.о. на ВКС ; решение № 744/ 06.05.1997 год., по гр.д.№ 1424/99 год. на V г.о.на ВКС; решение № 153 от 23.12.2010 год., по т.д.№ 2552010 год. на І т.о. на ВКС; решение № 90/20.07.2012 год., по т.д.№ 1152/2011 год. на І т.о. на ВКС ; решение № 199 от 08.11.2013 год., по т.д.№ 1819/2013 год. на ІІ т.о. и решение № 32 от 17.06.2013 год., по т.д.№ 685/2012 год. на ІІ т.о. на ВКС.
Ответната по касационната жалба страна [фирма] е възразила по допускане на касационното обжалване, позовавайки се отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК и алтернативно по основателността на въведените касационни основания. Основаният довод в тази насока е, че самият жалбоподател, предвид частта на обжалвания от него въззивен съдебен акт, не е посочил началната дата, от която счита, че е в състояние на неплатежоспособност и свръхзадълженост, оспорвайки приетата от състава на Великотърновския апелативен съд.
От своя страна [фирма] също е подал касационна жалба срещу горепосочения съдебен акт на въззивния съд, в частта за приетата начална датата на неплатежоспособността на длъжника ТД [фирма].
Оплакването му е за неправилност на правните и фактически изводи на въззивния съд, като счита, че в нарушение на материалния закон и при неправилна преценка на доказателствения материал по делото, предвид възприетото единствено заключение на съдебно – счетоводната експертиза, въззивната инстанция не е приел твърдяната от него, като кредитор,начална дата, към която затрудненията на длъжника да посрещне текущите си парични задължения са станали трайни, а именно 31.12.2011 год..
В изложение към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, след обстоен анализ на съдебната практика в контекста на възприетото от въззивния съд разрешение на конкретни правни въпроси, за допускане на касационното обжалване се поддържат основанията по чл. 280, ал.1, т.1-т.3 ГПК по отношение счетените за релевантни материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1./ За значението на спиране плащанията, като външно проявление на неплатежоспособността и връзката му с обективното икономическо състояние на длъжника, определено чрез изследване на коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност при решаване на въпроса за определяне на началната датата на неплатежоспособността и необходимо ли е съдът да е установил обективното състояние на неплатежоспособност към конкретно определената от него начална дата; 2./”Длъжен ли е въззивният съд да назначи повторна експертиза относно началната дата на неплатежоспособността, когато изслушаната първоначална експертиза е оспорена от страните с оплакване за необоснованост и съмнения относно правилността на изводите и?”; 3./ „Дали , когато заключението на вещите лица е изготвено при липса на първична счетоводна документация, при определяне началната дата на неплатежоспособността съдът следва да изхожда от други обективни фактори, чието проявление свидетелства за наличие на състояние на неплатежоспособност и какви следва да бъдат тези обективни обстоятелства?”;4./”За възможността вещите лица да изготвят заключението си въз основа на документи, които не се приети и представени по делото, но са посочени като материали на експертизата?”.
Като израз на противоречието по въпрос № 1 са посочени : решение № 200 от 06.07.2012 год., по т.д.№ 69/2012 год. на Варненския апелативен съд; решение № 115 от 25.06.2010 год., по т.д.№ 169/2010 год. на ІІ т.о. на ВКС и решение № 33 от 07.09.2010 год., по т.д.№ 915/2009 год. на ІІ т.о. на ВКС. Във вр. с твърдяното несъответствието в съдебната практика при разрешаване на въпрос № 2, този касатор, е цитирал решение № 542 от 07.02.2012 год., по гр.д.№ 1083/2010 год. на ІV г.о., като изрично е посочил, че тя не касае производството по несъстоятелност. По отношение на въпрос № 3 се поддържа селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, по съображения, че в хипотеза, наподобяваща разглежданата, на вещите лице не се осигурява достъп до пълната счетоводна документация на длъжника и заключенията им обикновено са изготвени на основата на вторични счетоводни документи и вероятността за наличието на неточни активи е голяма. Противоречието в практиката на съдилищата по последния правен въпрос, е обосновано с различно спрямо приетото разрешение от въззивния съд в определения № 333/21.05.2013 год., по т.д.№ 833/2012 год., на ІІ т.о., решение № 5674 от 23.07.2013 год., по в.гр.д.№ 548/2012 год. на СГС, решение от 22.01.2013 год., по в.гр.д.№ 9411/2011 год. на СГС и решение № ІІ-54-313 от 09.01.2009 год., по гр.д.№ 3047/2011 год. на ІІ г.о..
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационните жалби са подадени в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от жалбоподатели, явяващи се надлежни страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл. 280, ал.1 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което са процесуално допустими.
За да постанови обжалваното решение, с което за начална датата на неплатежоспособността и свръхзадължеността на [фирма] е определена датата 01.08.2011 год. Великотърновският апелативен съд е приел, че към тази дата общото икономическо състояние на длъжника е трайно влошено, като затрудненията му са придобили необратим характер и невъзможност същият да покрие без проблеми своите изискуеми задължения по текущи сделки, които значително са надвишавали краткосрочните такива. В тази вр. решаващият състав на въззивната инстанция е проследил капиталовата структура на предприятието на длъжника и констатирайки, че още за 2010 год. същият е 0,01 е направил извод за проявена от този момент силна зависимост на последния от неговите кредитори, като през 2011 год. и към 30.04.2012 год. същата е станала пълна, а то е изцяло декапитализирано / собственият му капитал е нулева величина/ и не е съществувала възможност да финансира своите операции и растеж чрез използване на различни източници на финансиране. Позовавайки се на изслушаната във въззивното производство тройна съдебно – счетоводна експертиза, в която подробно са анализирани всички коефициенти за ликвидност /обща, бърза и незабавна/ за финансова автономност и за задлъжнялост, намиращи се в стойности, под приетите за нормални в практиката,Великотърновският апелативен съд е изградил правен извод, че макар и длъжникът да е осъществил някои частични плащания след 01.08.2011 год., то предвид цялостното му влошено икономическо състояние, стойността на притежаваните активи и размера на изискуемите задължения, подобряване на същото не е налице, поради което именно тази дата, на която изключително влошено икономическо състояние на търговеца е намерило обективно проявление, следва да се определи за начална по см. на чл.630 ТЗ. Обстоятелството, че през м.11.2011 год. [фирма] е прехвърлило правото на собственост на свои недвижими имоти на значителна стойност, служили за развиване на производствената му дейност и предмет на сключените и преустановили действието си договори за лизинг с кредитора – „Р. Л. БЪЛГАРИЯ ”Е. на последния, а на 24.12.2011 год. е прекратило изцяло и основната си дейност, според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, не дава основание да се приеме, че началната дата на неплатежоспособността и свърхзадължеността е 31.12.2011 год..
Като неоснователно в тази вр. въззивният съд е преценил възражението на присъединения кредитор „Р. Л. БЪЛГАРИЯ” Е. срещу приемане заключението на изслушаната във въззивната инстанция тройната съдебно- икономическа експертиза, обосновано с липса на приложени към делото всички счетоводни документи, въз основа на които то е изготвено и липса на първични счетоводни документи в предприятието на търговеца- длъжник.
Аргументите на решаващия съд са, че то е обективно и компетентно дадено, предвид реално съществуващата информация и счетоводни документи в счетоводството на длъжника и изразеното от експертите становище, че въз основа на анализа на счетоводните отчети и счетоводни регистри могат, съобразно своите знания и опит, да направят извод за финансовото състояние на [фирма] , което не е равнозначно на пълно счетоводно приключване на търговеца, но последното е и извън предмет на производството по несъстоятелност.
Допълнително в тази вр. в мотивите на обжалваното решение са изложени и съображения за обективна невъзможност и липса на процесуално задължение, предвид предназначението на допусната експертиза, по делото да бъдат приложени всички анализирани счетоводни документи за процесния период.
Следователно съобразени решаващите изводи на въззивния съд дават основание да се приеме, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
І. По касационната жалба на длъжника:
Единствено формулираният от касатора [фирма] материалноправен въпрос несъмнено има обуславяща значение за крайния изход на спора, тъй като е относим към началната дата на неплатежоспособност и свръхзадълженост на обявеното в несъстоятелност търговско дружество, с което основната обща предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК е доказана.
При разрешаването му обаче, въззивният съд не се е отклонил от цитираната съдебна практика, от която относими към поддържания селективен критерии по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, съгласно приетото в т.2 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, са единствено решения на ВКС, ТК: № 90/20.07.2012 год., по т.д.№ 1152/2011 год., № 32 от 17. 06. 2013 год., по т.д.№ 685/2012 год., № 199 от 08.11.2013 год., по т.д. № 1819 / 2013 год., № 153 от 23.12.2010 год., по т.д.№ 255/10 год.. Според последната началната датата на неплатежоспособност на длъжника, всякога е обусловена от конкретните факти и обстоятелства по делото и следва да се определи не с оглед конкретно извършено, или не плащане от него към отделен кредитор, а при съобразяване на общото му икономическо състояние и момента на изпадането му в трайна обективната невъзможност да изпълнява изискуемите си парични задължения по търговска сделка или публичноправно задължение, един от изразите на която са спиране на плащанията и към която са относими както коефициентите за ликвидност, специфични за съответния отрасъл, така и тези, за финансова автономност и др, към която последна несъмнено са от значение и притежаваните от търговеца активи – дълготрайни и краткотрайни.
Само за пълнота на изложеното следва да се посочи, че част от практиката на ВКС, на която този касатор се позовава е свързана с приложението на процесуалното правило на чл.266, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 621 ТЗ, а такъв въпрос не е бил предмет на обсъждане от въззивния съд и следователно изискуемия се от т.1 на чл.280, ал.1 ГПК идентитет – отсъства.
ІІ.По касационната жалба на присъдения кредитор „Р. Л. БЪЛГАРИЯ ”Е.:
Поставеният материалноправен въпрос е релевантен за крайния изход на делото, поради което попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК. Недоказан по отношение на същия е поддържания критерий за селекция по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Както е посочено и в цитираните решения на ВКС,ТК № 115/2010 год., по т.д.№ 169/10 год. и № 33/20101 год., по т. д. № 915 /2009 год., за да е налице състояние на неплатежоспособност не е достатъчно, длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, а да не е в състояние да го изпълни, т.е. изискването е за обективна невъзможност, от която всякога, с оглед конкретните факти и доказателства за цялостното икономическо състояние на длъжника се определя и началната датата на обективното проявление на това състояние. В този см. спиране на плащанията са правно релевантни за несъстоятелността и респ. за началната дата на неплатежоспособност, само ако са последица от трайната, обективна невъзможност за търговеца да изпълнява задълженията си. Визираното решение на Варненския апелативен съд, макар и да е в същия смисъл е без данни да е влязло в сила, поради което освен, че същото не се включва в практиката на ВКС, относима към горното поддържано селективно основание, не се явява и част от формираната от съдилищата практика, съгласно т.2 и т.3 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Останалите правни въпроси на касатора – присъединен кредитор, имащи процесуален характер, са всъщност изведени от оплакванията му за процесуална незаконосъобразност на обжалваното решение, в контекста на изградената защитна теза на страната. В този см. дори и да формално да са заявени под формата на въпрос, като свързани с твърдяната неправилност на процесуалните действия на съда по допускане и приемане на съответната експертиза, същите се отъждествяват с основанията по чл.281, т.3 ГПК. Относими към правилността на съдебния акт и неподлежащи на преценка в производството по чл.288 ГПК, те макар и важни не могат да обосновават наличие на общата главна предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, предвид разясненията в т.1 на ТР№ 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС за вложеното от законодателя в същата.
С оглед изхода на делото в производството по чл.288 ГПК и процесуалното правило на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК разноските следва да останат за страните, както са направени от тях.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския апелативен съд № 37 от 12.02.1014 год., по т.д.№ 185/ 2013 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: