4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 508
гр. София, 15.07.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети юли през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2571 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с ал. 1 ГПК.
Образувано е по частни жалби на Й. К. И., И. Д. Х., Г. С. А., К. С. Т., Й. П. Б., С. В. Б., А. В. М., Д. Г. Тапанска и А. С. А. срещу определение № 133 от 30.04.2013г. по т. дело № 510/2012г. на ВКС, ТК, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на Й. К. И., И. Д. Х., Г. С. А., К. С. Т., Й. П. Б., С. В. Б., А. В. М., Д. Г. Тапанска и А. С. А. срещу решение № 634 от 23.04.2012г. по ф. дело № 1002/2012г. на Софийски апелативен съд.
Частните жалбоподатели правят оплакване за неправилност на определението на ВКС поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържат становище, че разпоредбите, на които съставът на ВКС се е позовал, не могат да послужат за основание да се остави без разглеждане касационната жалба. Релевират доводи, че позоваването на чл. 280, ал. 2 ГПК е неуместно, тъй като тази разпоредба е неприложима, защото ограничава касационния контрол в зависимост от цената на иска, какъвто няма по делото. В подкрепа на тезата за касационно обжалване на въззивното решение излагат аргументи от Конституцията на Република България. Частните жалбоподатели молят определението на ВКС да бъде отменено и касационната жалба да бъде разгледана.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени от легитимирани страни в преклузивния по чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да остави без разглеждане касационната жалба срещу решение № 634 от 23.04.2012г. по ф. дело № 1002/2012г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 15 от 03.02.2012г. по ф. дело № 85/2010г. на Благоевградски окръжен съд, с което е отказано вписване в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на сдружение в частна полза с наименование „Обединена македонска организация „И.”” със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], заявено със заявление вх. № 258/27.10.2010г., съдебният състав на ВКС, ТК, Първо отделение е приел, че същата е недопустима, тъй като решението от апелативния съд не подлежи на обжалване пред ВКС. Изложил е съображения, че отказът за вписване съгласно чл. 606 ГПК подлежи на обжалване с частна жалба пред апелативен съд, като се прилагат правилата относно сроковете за подаване на частна жалба и разглеждането й в закрито съдебно заседание по глава 21 за „Обжалване на определенията”. Съпоставяйки общите правила на охранителните производства /разпоредбата на чл. 538, ал. 2/ и особените правила за вписване на юридически лица /разпоредбата на чл. 606 ГПК/, съдебният състав е приел, че разглеждането на жалбата срещу отказ за издаване на охранителен акт става по реда на чл. 278 ГПК, като за охранителните производства не намират приложение правилата за въззивните жалби по чл. 207 – чл. 266 ГПК съгласно чл. 540 ГПК. Съобразявайки нормата на чл. 530 ГПК, съгласно която предвидените в ГПК и в други закони охранителни производства се уреждат от правилата на глава 49 „Общи правила”, доколкото не са установени особени правила, съдебният състав на ВКС е направил извод, че разпоредбата на чл. 606 ГПК представлява особено правило спрямо общите правила на охранителните производства по отношение на обжалваемостта на отказ за вписване в съдебен регистър на юридическо лице, за което в специален закон не са предвидени други правила. Поради това, че отказът за вписване на юридическо лице по ЗЮЛНЦ подлежи на инстанционен контрол съгласно чл. 606 ГПК, с постановяване на решението от апелативния съд по частна жалба срещу отказ за вписване в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, инстанционният контрол е изчерпан и решението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване. В подкрепа на тезата, че отказът за вписване в регистъра на юридическите лица подлежи на обжалване само пред апелативния съд, чийто съдебен акт не подлежи на касационно обжалване, съдебният състав е изложил аргументи относно неприложимостта на Тълкувателно решение № 1/17.07.2001г., т. 2, предвид различната правна регламентация на чл. 500 ГПК /отм./ и чл. 218а, б. „б” ГПК /отм./, от една страна, и чл. 606 ГПК, чл. 278, ал. 3 и ал. 4 ГПК, от друга страна.
Определението на ВКС, ТК, състав на Първо отделение е правилно. Съгласно чл. 17 ЗЮЛНЦ и чл. 595 и сл. ГПК вписването на юридически лица с нестопанска цел се извършва в регистър за юридическите лица с нестопанска цел, който се води в окръжните съдилища, по реда на глава 55 „Вписване на юридически лица” и Глава 49 „Общи правила“ на Част 6 „Охранителни производства“ от ГПК. Съгласно чл. 530 ГПК нормите от глава 49 намират приложение, доколкото не са установени особени правила. Поради това, че разпоредбите на глава 55 имат характер на особени правила, то производството по вписване и обжалваемостта на постановените в него актове се уреждат от нормите на чл. 595 – чл. 607 ГПК. Разпоредбата на чл. 606 ГПК съдържа изрично разпореждане за обжалване на решението, с което е отказано вписване, с частна жалба пред апелативния съд, но не и обжалване на определението на апелативния съд, постановено по частната жалба срещу отказа за вписване. Изрична или препращаща норма, регламентираща обжалваемост на определението на въззивната инстанция по чл.606 ГПК, не е предвидена и в останалата част на глава 55 „Вписване на юридически лица“ на Част шеста „Охранителни производства“ от ГПК.
Обжалваемост на определението на апелативния съд по чл. 606 ГПК не може да бъде обоснована и с разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Посочената правна норма урежда реда за обжалване на определенията, постановени в хода на исковото производство, но не и реда за обжалване на постановените в охранителното производство актове, проверката за чиято законосъобразност е предмет на самостоятелна правна регламентация.
Неоснователен е доводът за неправилност на обжалваното определение поради наличието на триинстанционно съдебно производство съгласно Конституцията на Република България. Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от Конституцията на Република България редът за упражняване на правото на защита и в частност на правото на жалба се установява със съответния процесуален закон. В настоящия случай производството по вписване на юридически лица с нестопанска цел и правото на защита срещу постановен отказ са регламентирани с Гражданския процесуален кодекс, в който не е предвидено касационно обжалване на определението на апелативния съд по чл. 606 ГПК.
При отсъствие на законова норма, регламентираща реда за обжалване на определенията на апелативния съд, постановени по частна жалба срещу отказ за вписване по чл. 606 ГПК, направеният извод за недопустимост на касационната жалба е законосъобразен. Следователно определението на ВКС, ТК, състав на Първо отделение – предмет на настоящата частна жалба е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 133 от 30.04.2013г. по т. дело № 510/2012г. на ВКС, ТК, Първо отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.