Определение №508 от 16.4.2015 по гр. дело №5374/5374 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 508

София, 16.04.2015г.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 5374 по описа за 2014г. и приема следното:

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Г.Д. като процесуален представител на Д. К. Г. и З. П. Г., и двамата от [населено място], [община], срещу въззивното решение на Ямболския окръжен съд /ЯОС/ от 04.VІ.2014г. по в.гр.д. № 167/2014г.
Ответниците по касационната жалба Ф. Д. П. от [населено място], област Я., и третото лице – помагач ОУ „Св. св. К. и М.” [населено място] не са дали отговор по реда на чл.287 ал.1 ГПК.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страни, имащи право и интерес от обжалването, и срещу валиден и допустим съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 04.VІ.2014г. ЯОС е потвърдил решението на Елховския РС от 10.ІІ.2013г. по гр.д. № 185/2013г. в частта, с която Д. и З. Г. са осъдени да заплатят солидарно на Ф. П. 11000лв. обезщетение за неимуществени вреди в резултат на нанесени му от непълнолетния син на ответниците Г. Д.К. две средни телесни повреди.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че извършването на противоправно деяние от непълнолетния син на ответниците, сега касатори, вредоносният резултат /причиняване на две средни телесни повреди на непълнолетния към момента на деянието ищец/, причинната връзка и вината на дееца /пряк умисъл/ са установени по НОХД № 128/2013г. на ЕРС, приключило с одобрено от съда споразумение, задължително за гражданския съд. Това обуславя отговорността на ответниците по чл.48 ал.1 ЗЗД като родители, упражняващи родителските права върху непълнолетния деликвент, живяли съвместно с него към извършване на деянието. Отговорността на родителите е лична, презумптивна и представлява санкция за недобре изпълнен родителски дълг по възпитанието, формиране на добро поведение, навици и въздържание от неправомерни увреждащи действия на ненавършилите пълнолетие деца и по осъществяване на контрола върху тях. Като неоснователно е оценено възражението на ответниците, че не следва да носят отговорност, тъй като детето им е причинило вредите в учебно заведение, където контрол върху него упражняват учителите, което е основание за прилагане на чл.48 ал.3 ЗЗД. Това не означава, че родителите не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите – то не е пречка да се упражнява родителски контрол и не ги освобождава от задължението да се грижат за поведението и възпитанието му, защото те носят отговорност и за това, че в един по-дълъг период преди деликта не са осъществили правилно дълга си по възпитанието; щом като не са положили необходимите усилия за правилно възпитание на сина си, следва да носят отговорност за причинените от него вреди. Съдът е отказал да обсъди доводите на ответниците, според които техните материални, интелектуални, образователни и други възможности като родители, т.е. родителският им капацитет, са обуславящи за отговорността им по чл.48 ал.1 ЗЗД – тези възражения не са заявени с отговора на исковата молба, а в писмената им защита, за тях не са събирани доказателства, с оглед на което са без правно значение за спора. Относно отговорността на училището е прието, че е право на увредения да избере към кого от солидарно отговорните да насочи претенцията си. След като в случая не е предявена претенция срещу училището, не следва да се обсъжда тази отговорност извън приложението на чл.48 ал.3 ЗЗД като основание за освобождаването от отговорност на родителите. Като неоснователно е оценено и възражението за съпричиняване – не е установено ищецът с думи, с действия или по друг начин да е провокирал сина на ответниците, а и от показанията на св.К. е установено, че той безпричинно е нанесъл вредоносния удар на ищеца; съпричиняване не обуславя и нерегламентираното присъствие на ищеца в двора на училището. Във връзка с размера на обезщетението съдът е взел предвид уврежданията – две средни телесни повреди, съществувалата опасност за живота на пострадалия за около едно денонощие, обичайните степен и интензитет на изживените болки и страдания, продължителността на болничното лечение заради счупването на челюстта, вкл. възстановителния период от два месеца след счупването и двете претърпени операции, в който период е бил нарушен нормалният ритъм на живот на П., младата му възраст и изпитаното унижение от проявата на деликвента, при което е приел, че 5000лв. обезщетяват болките и страданията от контузията на главата със сътресение на мозъка и изпадане в безсъзнателно състояние, а 6000лв. – болките и страданията от счупването на долната челюст.
В изложението на Д. Г. и З. Г. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се иска произнасяне от касационния съд по въпросите: 1. допустимо ли е в граждански процес да бъде конституирано непълнолетно лице, което е било страна /обвиняем/подсъдим/ в прекратено наказателно производство, без да е налице заключение за умствената зрялост на детето, обуславяща способността му да свидетелства, как следва да се преценяват неговите показания в този случай и допустимо ли е непълнолетно лице-пряк причинител на вредата, срещу което увредения има право на иск, да дава показания като свидетел в процес срещу солидарно задължени субекти /родителите му/ и как следва да се преценяват показанията му в такъв случай – от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото; 2. при спор за материално право част от признаците на фактическия състав на отговорността по чл.48 ал.1 ЗЗД ли е противоправността в поведението на родител, свързана с неизпълнение на задължението за възпитание на детето поради недостатъчен родителски капацитет с оглед интелектуалните му възможности, и след като в ЗЗД не се съдържат изразите „мерки”, „възпитание” и „надзор”, а те са разяснени в специалния СК, следва ли същите задължително да бъдат установени в процеса – от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото; 3. изводът, че образованието на детето, в процеса на което то не е у дома си, а в училище, не е пречка върху него да се упражнява родителски надзор и не освобождава родителите от задължението да се грижат за поведението и възпитанието му, бил в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в /непредставено/ решение на негов състав; 4. изводът, че след като ищецът не е предявил претенция срещу третото лице – помагач /училището/, съдът не следвало да обсъжда неговата отговорност извън приложението на чл.48 ал.3 ЗЗД като основание за освобождаването от отговорност на родителите, бил в противоречие с едно /непредставено/ решение на ВК от 1982г.; 5. въззивният съд се произнесъл в противоречие с едно /непредставено/ решение на ВС от 1981г., според което за вреди, причинени от ученик по време на занятия, отговаря учебното заведение, което организира и ръководи занятията; 6. съдът се произнесъл в противоречие с едно /непредставено/ решение на ВС от 1979г., според което тежестта на доказване на причинната връзка между противоправните действия и вредите тежала върху този, който я твърди; 7. във връзка с приложението на чл.52 ЗЗД са изложени съображения за липсващи доказателства за успешно проведено доказване от пострадалия за съществуващи увреждания и психически страдания и към момента на подаване на исковата молба /1 година след инцидента/, за честото изпадане в депресивни настроения, стресирането на семейството, продължителен психически стрес; незаконосъобразно съдът отчел обстоятелството, че се наложила повторна оперативна намеса, която била следствие от несполучлива операция и това обстоятелство било извън отговорността на касаторите; съдът взел предвид възрастта на пострадалия, но не обсъдил възрастта на деликвента и че увреждането било резултат от един непремерен удар; не били обсъдени личността на увредения, обичайната му среда, в която живее, или положението му в обществото; било взето предвид изпитано от увредения унижение, каквото не било поставяно за обсъждане, нито прието като безспорен факт.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Първият, вторият и шестият поставени от касаторите в изложението им въпроси са неотносими, т.е. не са обусловили изхода на спора, защото по тях въззивният съд не се е произнесъл и това е така, тъй като оплаквания във връзка с тях /за допустимостта на показанията на непълнолетно лице, което е било подсъдим и срещу което увреденият има право на иск, без заключение за умствената му зрялост, в процес за отговорността на родителите му; за значението на родителския капацитет за отговорността по чл.48 ал.1 ЗЗД и следва ли в тази връзка в процеса да се установяват изразите „мерки”, „възпитание” и „надзор”, които не се съдържат в ЗЗД, а в СК, както и за тежестта за доказването на причинната връзка между противоправните действия на родителите и вредите/ не са били релевирани от Г. във въззивната им жалба.
Във връзка с третия въпрос се сочи противоречие с едно решение на ВКС ІV ГО № 622/14.ІІІ.2011г., постановено по реда на чл.290 ГПК. Решението, обаче, не се представя от касаторите, а поради недостатъчните посочени данни за него и несъвпадането им то не бе намерено при извършената служебна проверка от настоящия съд. При това положение касаторите не обосновават твърдението си за произнасяне от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по поставения въпрос.
По четвъртия релевиран от касаторите въпрос със сочената практика /решение № 1404/11.VІ.1982г. по гр.д. № 668/1982г. І ГО на ВС, издирено от съда/ не се обосновава наличие на противоречивото му разрешаване. Това е така, тъй като приетото с това решение „допустимо е да се привлече трето лице, за да помага на някоя от страните по делото, само когато третото лице има интерес да бъде постановено решение в полза на подпомаганата страна; интересът на третото лице е налице тогава, когато решението по делото може да въздейства върху правното му положение; щом предпоставката за привличането на третото лице да помага на някоя от страните не е налице, силата на присъдено нещо на решението не може да му се противопостави и то няма правен интерес да обжалва решението” не е относимо към извода на въззивния съд, че след като ищецът не е предявил претенция срещу третото лице-помагач /училището/, не следва да обсъжда неговата отговорност извън приложението на чл.48 ал.3 ЗЗД като основание за освобождаване от отговорност на родителите на причинилото увреждането дете.
И по петия въпрос със сочената практика /решение № 1072/22.ІV.1981г. по гр.д. № 645/1981г. на ВС І ГО, издирено от съда/ не се обосновава твърдението на касаторите за противоречивото му разрешаване с оглед липсата на подобност между фактическите обстоятелства и правните изводи в него /отговорност е ангажирана не на училището, където по време на занятие по трудово обучение е пострадало дете, а на Дирекция „Н. п.” поради невзети предохранителни мерки предвид естеството на провежданото занятие/ и в атакуваното в разглеждания случай решение.
По приложението на чл.52 ЗЗД релевираните от касаторите съображения в изложението представляват оплаквания за процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност, т.е касационни основания по смисъла на чл.281 ГПК, които се подлагат на преценка, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото производство по допускането. За пълнота следва да се посочи и че във връзка с твърденията, че увреждането било резултат от един непремерен удар, както и за необсъждане личността на увредения, средата и положението му в обществото, въззивният съд няма формирани изводи, защото оплаквания в тази насока касаторите не са релевирали с въззивната си жалба.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Ямболския окръжен съд, ГО, І-ви състав, № 96 от 04.VІ.2014г. по гр.д № 167/2014г.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top