2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 508
гр. София, 19.10.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на десети октомври две хиляди и дванадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело N 503/ 2012 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Г. Г. Б. чрез пълномощника си адв. А. Я. е обжалвала определение № 199 от 16.08.2012г. по ч. гр.д.№ 299/2012г. на Ямболския окръжен съд.
С обжалваното определение Ямболският окръжен съд е потвърдил разпореждане № 4124 от 31.07.2012г. на Ямболския районен съд, с което е върната исковата молба вх.№ 10662 от 30.07.2012 г. , подадена от Г. Г. Б. и е прекратено производството по делото, поради което частната касационна жалба е допустима при условията на чл.280 ал.1 ГПК, който посочва критериите, по които ВКС селектира касационните жалби, които разглежда по същество.
Според твърденията в исковата молба, че е извършено разпореждане с имот съпружеска имуществена общност от бащата на ищцата, без да е дадено съгласието на майка й, искът е квалифициран по чл.22 ал.4 СК. Съдът е приел, че този иск е специален по отношение на общите разпоредби на ЗЗД и може да се води само от съпруга, чието съгласие не е взето при разпоредителната сделка, а в случая ищцата е
дъщеря на съпрузите и не е легитимирана да оспори разпореждането по реда на чл.22 ал.4 ГПК.
В изложението за допускане на касационното обжалване се посочва, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, формулиран по следния начин: при иск с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД във връзка с чл.22 ал.3 СК /отм./ допустимо ли е такъв иск да се води от всеки, който има правен интерес или само от другия съпруг в определените от закона срокове.
На първо място следва да се уточни, че с оглед данните по делото за смъртта на съпруга Г. Д. Б. е през 2011г., приложимият закон в отношенията между съпрузите е действащия СК от 2009г., а не отменения СК от 1968г. и в тази връзка позоваването на чл.22 ал.3 СК/отм./ в частната касационна жалба е неточно. Разпоредбата на чл.22 ал.3 СК /отм./ е близка по съдържание на разпоредбата на чл.22 ал.4 СК, която постановява, че разпореждането с вещно право върху обща недвижима вещ, извършено от единия съпруг, е оспоримо. Другият съпруг може да оспори по исков ред разпореждането в 6-месечен срок от узнаването, но не по-късно от три години от извършването му . По приложението на разпоредбата, макар и нова, съществува съдебна практика по чл.290 и сл. ГПК , според която договорът в хипотезата на чл.22 ал.4 СК, е относително недействителен само по отношение на неучаствалия съпруг / определение по чл.274 ал.3 ГПК № 285 от 4.07.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 296/2012 г. на ВКС, II г. , решение № 126 от 9.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 421/2009 г., IV г. о./. Относителната недействителност не се приравнява на нищожност по смисъла на чл.26 ЗЗД, при нея правните последици не настъпват само по отношение на конкретен, посочен в закона субект, затова само той е заинтересован и процесуално легитимиран да проведе иск за установяване на недействителността. Даденото от въззивния съд разрешение е в същия смисъл, поради което няма основание за допускане на касационното обжалване доколкото не се мотивира от частната жалбоподателка, че тази практика следва да бъде променена.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на определение № 199 от 16.08.2012г. по ч. гр.д.№ 299/2012г. на Ямболския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: