О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 508
София 21.06.2019 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети април, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 276/2019 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Т. Д., [населено място], подадена чрез адвокат Т. Т. против въззивно решение № 1689/17.10.2018 г. по гр.д. № 1215/2018 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с която е потвърдено решение № 2/15.01.2018 г. по гр.д. № 25/2017 г. по описа на Районен съд – Девня. С първоинстанционното решение е унищожено извършеното упълномощаване от С. Г. В., поставен под пълно запрещение и представляван от настойника си И. С. Г., на С. С. С., с пълномощно с рег. № 10444 за удостоверяване на подписа и рег. № 10445, том 3, акт 12 за удостоверяване на съдържанието, извършени на 30.11.2016 г. от Т. Т. – помощник нотариус при нотариус К. К. с рег. № 513 и район на действие РС-В., поради това, че упълномощителят не е могъл да разбира и ръководи действията си, на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД, прогласен е за недействителен договор за продажба от 12.12.2016 г., обективиран в нотариален акт № 8, том 6, рег. № 2353, д. № 711/2016 г., издаден от нотариус Ал. Н. с рег. № 266 и район на действие РС-Д., вписан в СВ – Д., вх. рег. № 4118, вх. № 4092, акт № 59, том 14, д. № 2716/2016 г., по силата на който С. Г. В., действащ чрез пълномощника си С. С. С., продава на Е. Т. Д. земеделски земи в землището си на [населено място], общ. В.д., а именно: имот с идентификатор 36302.18.13, местност „Мера бою“ и имот с идентификатор № 36302.51.7, местност „Кунтчукур“ с площ от 6002 кв. на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на касационната жалба от насрещната страна – С. Г. В., [населено място], подадена чрез пълномощника адв. Д. П., в който се поддържа становището, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество обжалваното решение е правилно и обосновано. Заявена е претенция за присъждане на разноски.
Насрещната страна С. С. С., [населено място], не е изразила становище по жалбата, нито третото лице помагач К. Г. К., [населено място]. Първоинстнационното решение по отношение на М. Д. С., [населено място] и А. Е. С., [населено място] е влязло в сила, въпреки това те също са уведомени за постъпилата жалба, но не са изразили становище.
Обжалваното въззивно решение е постановено по обективно кумулативно предявени от С. Г. В. искове против С. С. С. и Е. Т. Д., както следва: с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД за унищожаване на извършеното от него на 30.11.2016 г. упълномощаване на С. С. С. с пълномощно рег. № 10444 за удостоверяване на подпис и рег. № 10445, т. 3, акт 12 за удостоверяване на съдържание на нотариус К. К., поради това, че упълномощителят не е могъл да разбира и ръководи действията си и с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД за прогласяване за недействителен по отношение на ищеца договор за продажба на недвижими имоти, представляващи земеделски земи в землищеното на [населено място]. Предмет на въззивно обжалване е решението на първоинстанционния съд в частта, с която е унищожено пълномощното на С. С. С., дадено от С. Г. В. и за недействителен е прогласен договорът, обективиран в нотариален акт № 8, том 6, рег. № 2352, д. № 711/2016 год. на нотариус Ал. Н., сключен между С. Г. В. като продавач, действащ чрез пълномощника С. С. С. от една страна и Е. Т. Д. като купувач от другата, за продажба на недвижими имоти – земеделски земи в [населено място], общ. В. д., както следва: имот с идентификатор 36302.18.13, находящ се в местността „М. Б.“ и имот с идентификатор № 36302.5.7, находящ се в местността „К“, поради липса на представителна власт на пълномощника. Въззивният съд е приел, че към датата на издаване на процесното пълномощно – 30.11.2016 г., упълномощителят С. Г. В. се е намирал в неадекватно състояние и не е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си поради настъпила деменция с алкохолен и съдов произход, която е довела до увреждания на мозъка и промяна на личността му. Този извод е направен при съобразяване на събраните по делото писмени доказателства за медицинско лечение на престой в болнично заведение в МБАЛ „Св. М.“, решение на ТЕЛК за определяне на 60% пожизнена трайна неработоспособност с диагноза психически и поведенчески разстройства, дължащи се на синдром на зависимост към алкохола, усложнена с делир, алкохолова полиневропатия, епикриза за лечение поради отравяне от 2015 г. и гласни доказателства – показанията на свидетелите Я. Д. Д. и Г. А. И., от които се установява, че С. Г. В. е употребявал алкохол, но след смъртта на съпругата му през 2010 г. състоянието му се е влошило, както и данните от изслушаната и приета по делото съдебно-психологична експертиза. Според заключението на вещото лице С. Г. В. страда от синдром на зависимост от алкохол, като при разпит в съдебно заседание експертът е уточнил, че състоянието на лицето с типичните психотични и дементни симптоми, установени от медицинските документи, му позволява да бъде обект на манипулации и внушения. Този извод не е разколебан от обстоятелствата, че по делото са представени писмени доказателства, че на същата дата – 30.11.2016 г. С. Г. В. е подал заявление за издаване на лична карта в сградата на ОД на МВР – Варна и е подписал предварителен договор със С. С. С.. С оглед основателността на иска за унищожаване на упълномощителната сделка, основателен е и искът за прогласяване на недействителността на договора за продажба, обективиран в нотариален акт № 8/12.12.2016 г., т. 6, рег. № 2352, дело № 711/2016 г. на нотариус Ал. Н., като сключен от мним представител поради унищожаване на упълномощителната сделка.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и че атакувното решение е недопустимо и очевидно неправилно. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Жалбоподателят навежда доводи за недопустимост на атакуваното въззивно решение във връзка с въпроса дали решение, постановено по искова молба, заведена през февруари 2017 г. от лице, за което е прието в същото решение, че към 30.11.2016 г. не е могло да разбира и ръководи постъпките си, е допустимо, респективно дали ищецът е разполагал с надлежна процесуална легитимация. Съдебното решение е недопустимо, когато съдът е разгледал спор, който не е подведомствен на съдилищата или не е подсъден на съответния съд, когато е разгледал непредявен иск или се е произнесъл при ненадлежно упражнено право на иск – по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна процесуална представка за възникването и надлежното упражняване на правото на иск. Надлежна страна в исковия процес е носителят на правото на иск за разрешаване на правния спор. Носителят на правото на иск е носителят на материалното право, накърнено от правния спор. Процесуалната легитимация на ищеца е абсолютна положителна процесуална предпоставка, ако тя липсва – липсва и правото на иск, поради което съдът няма право да разгледа и реши спора по същество, ето защо наличието действително обуславя допустимостта на иска. Формулираният от касатора въпрос обаче не засяга проблема за процесуалната легитимация на ищеца, а този за процесуалната му дееспособност. По арг. чл. 28 ГПК пълнолетно лице е дееспособно до поставянето му под запрещение, включително и да предяви иск за унищожаване на сделката поради невъзможност да разбира и да ръководи действията си. Поставянето под запрещение след подаване на исковата молба е правно ирелевантно – запрещението действа занапред, а унищожението с обратна сила. В случая са налице данни, че едва с решение, постановено по гр.д. № 25/2017 г. по описа на Окръжен съд – Варна, влязло в сила на 04.05.2017 г., С. Г. В. е поставен под запрещение. Вторият въпрос отново се отнася до доводите за недопустимост на атакуваното решение, а именно: допустимо ли е решение, потвърждаващо недопустим първоинстанционен съдебен акт, допустимо ли е при наличие на оплакване във въззивната жалба за недопустимост на съдебен акт, поради липса на надлежна процесуална легитимация на ищеца въззивната инстанция изобщо да не докладва и да не забележи и коментира и да не се произнесе по същото, като постанови по този начин също недопустим съдебен акт. Смислово въпросът преповтаря тезата на касатора за недопустимост за въззивното решение, поради което не следва да се излагат допълнителни мотиви. Следващите въпроси са: законосъобразни и справедливи ли са по отношение на третото добросъвестно лице съдебни актове, в които се дава превес на тезата на упълномощителя без изобщо да се зачете наличието нa пълномощно, което изцяло отговаря на правилата на чл. 37 и сл. ЗЗД и е изготвено съгласно гл. 52 ГПК „Нотариални производства“ и нормата на чл. 41 ЗЗД и не се ли застрашават правната сигурност в гражданския оборот, съдебни актове, в които пред правата на третите лица, които добросъвестно са договаряли с пълномощника и са се доверили на това, което упълномощителят е изявил в пълномощното, се предпочетат правата на представлявания. Те не могат да послужат като общо основание за допускане до касационно обжалване, тъй като от една страна са формулирани общотеоретично, а от друга съдържат в себе си оспорване на крайната воля на въззивния съд. Нещо повече повдигат се питания за правата на третите лица, договаряли с пълномощника, действащ без представителна власт, които не са били предмет на настоящото производство и са обусловили решението по спора. За тези лица в материалното гражданско право е предвиден защитен механизъм, по който да получат удовлетворение за накърнените си права, вследствие на решение, с което признава недействителност на сделка, сключена от пълномощник, действащ без представителна власт. По изложените съображения не може да се приеме, че е налице основание по чл. 280, ал. 1 или ал. 2 ГПК. Поставените въпроси не отговарят на изискванията за общо основание за допускане до касационно обжалване, поради това е излишно да се коментира дали са налице специалните предпоставки. За настоящият състав не съществува съмнение за вероятна нищожност или недопустимост на въззивното решение. Липсва основание да се приеме и че въззивното решение е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Същото не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Не са изложени и никакви конкретни доводи от страна на касатора във връзка с претендираното основание.
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по касационната жалба трябва да се сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800, 00 лева, което видно от приложения договор за правна защита и съдействие е изплатено в брой.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1689/17.10.2018 г. по гр.д. № 1215/2018 г. на Окръжен съд – Варна.
ОСЪЖДА Е. Т. Д., [населено място], да заплати на С. Г. В., [населено място], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 800 лв., представляваща деловодни разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.