3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 508
гр. София, 22.07.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1816 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение № 5402, постановено на 13.03.2014г. по гр.д. № 3254/14г. на СГС, ГК, ІІ-Б отделение, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу разпореждане от 19.02.2014г., постановено по гр.д. № 51791/13г. на СРС, 65 състав, за връщане на исковата молба.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради съществени нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси, които са обуславящи изхода на спора: 1. Допустимо ли е и дължи ли съдът произнасяне по установителен иск, който по естеството си инкорпорира както отрицателно, така и положително установяване? 2. След като ищецът реагира съобразно указанията на съда в издадените от последния разпореждания, стриктно съблюдавайки сроковете, не следва ли решаващият състав да уточни и допълни указанията си, вместо да връща исковата молба? 3. Представлява ли липсата на приблизително определяне на цената на иска от страна на ищеца нередовност на исковата молба по смисъла на чл.129, ал.3 ГПК при положение, че същата е определяема чрез поискано от ищеца доказателствено средство? Частният жалбоподател поддържа, че формулираните въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.3, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил разпореждане от 19.02.2014г., постановено по гр.д. № 51791/13г. на СРС, 65 състав. Въззивният съд е приел, че предявеният по делото иск е за признаване за установено недължимост на сума, поради което искът е оценяем и ищецът е длъжен да посочи, макар и приблизително, цената му. Приел е, че цената на иска не може да бъде определяна в хода на процеса, а само доказана, чрез съответните доказателствени средства. Приел е, че исковата молба е останала нередовна и поради противоречивите твърдения относно предмета на предявения иск.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Първият процесуалноправен въпрос не е обусловил изводите на въззивния съд, тъй като изобщо не е обсъждана допустимостта на предявения иск, а единствено редовността на исковата молба с оглед въведените в чл.127 ГПК изисквания относно нейното съдържание.
Вторият формулиран от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос всъщност е свързан с въведеното в частната касационна жалба оплакване за неправилност на обжалвания акт поради съществени нарушения на процесуалния закон, които по аргумент от чл.281, т.3 ГПК не подлежат на обсъждане в производството по чл.288 ГПК.
Третият процесуалноправен въпрос, формулиран от частния жалбоподател в изложението му по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпориран в частната касационна жалба, действително е обусловил крайния извод на въззивния съд. По отношение на този въпрос обаче не е налице селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно т.4 на ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г., формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия.
В настоящия случай жалбоподателят е обосновал съображенията си на фактите по конкретното дело и е посочил бланкетно, че отговорът на въпроса е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, без да аргументира твърденията си, като обоснове релевантността на разгледания от въззивния съд правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поради това не може да се приеме, че в случая въведените от законодателя кумулативни изисквания за допускане на касационен контрол са налице. В случая липсват данни за наличието на непротиворечива, но погрешна практика, която да се нуждае от промяна или от осъвременяване с оглед изменение в законодателството и обществените условия, нито е налице непълнота или неяснота на закона, която налага тълкуването му.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното определение на Софийски градски съд.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА определение № 5402, постановено на 13.03.2014г. по гр.д. № 3254/14г. на СГС, ГК, ІІ-Б отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: