3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 508
гр.София, 25.07.2013г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети юли две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N4695 описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Обжалвано е определение от 14.05.2013г. по гр.д.№ 208/2013г., с което ГС София е върнал частна жалба на Л. К. срещу определение от 01.04.2013г. на същия съд за потвърждаване определение на РС София от 30.11.2012г., по гр.д.№28801/2012г. за прекратяване на производството по делото.
Жалбоподателката – Л. К. Т. моли да се отмени определението и да бъде разгледана по същество частната й жалба.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
С исковата молба от 02.10.2012г., при твърдение за липса на валидно изявление за припознаване, ищцата Л. К. е предявила при условията на обективно съединяване два иска: установителен иск с предмет да се установи, че за ответницата М. Т. не са произтекли права(правоотношения) в резултат на извършено валидно припознаване и съставеният й акт за раждане е документ с невярно съдържание. Правният интерес от иска е обоснован с наличие на наследствено правоотношение между ищцата и починалия К. Т., баща на ответницата М. К..
За да потвърди определението на първоинстанционния съд за прекрятеване производството по исковете, съдът е изложил съображения за това, че произходът е биологична връзка между две лица, т.е. факт с правно значение.посочил е, че съобразно разпоредбата на чл.124, ал.4 ГПК, иск за установяване съществуването или несъществуването на факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон, а в случая установяването на този факт посредством установителен иск е недопустимо, освен в изрично предвидените в СК случаи, при конкретните основания, от визираната категория лица. Посочено е, че не е активно легитимирана да предявят иск с такъв предмет, следователно той е процесуално недопустим, тъй като макар петитума да е формулират като такъв за правоотношение, доколкото се касае за правен факт, то и друг извод не се налага. Прието е, че конкретни правоотношения, елемент от фактическия състав на който се явява произхода, не са били заявени като предмет на делото (наследствената връзка е посочена като обуславящо правния интерес от иска).
Прието е също така, че по отношение на иска за установяване на неистинност на съставения акт за раждане, че съобразно разпоредбата на чл.124, ал.4 ГПК, може да се предяви иск за установяване истинността или неистинността на един документ, но актът за раждане има характер на административен акт, т.е. налице е специален ред за оспорване, изключващ общия.
С обжалваното определение от 14.05.2013г. съдът, като е взел предвид молба от 07.05.2013г. на Л. К. Т., в която същата е заявила, че на основание чл.232 ГПК оттегля предявените искове и счел, че тъй като е десезиран от разглеждане на спора следва да върне частната жалба на Л. К. от 29.04.2013г. срещу определението за прекратяване на производството по спора от 01.04.2013г. по гр.д.№208/2013г. на ГС София, тъй като липсва правен интерес от търсената с жалбата защита.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че обжалваното определение е правилно. В случая съдът в съответствие с практиката на ВКС е приел, че дори и да бъде уважена частната жалба, то поради оттеглянето на исковете ще се постигне отново прекратяване на делото, какъвто резултат е налице и към настоящия момент. Право на страната е с оглед разпоредбата на чл.232 ГПК да оттегли исковата си молба без съгласието на ответника и в резултат на това оттегляне съдът се десезира и прекратява производството по исковете. В случая това оттегляне е направено след като съдът е постановил прекратяване на производството по исковете на друго основание, но е постигнат целения от страната резултат. Ето защо в обжалваното определение правилно е прието, че не е налице интерес от търсената с частната жалба защита и същата е върната на страната.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 14.05.2013г. по гр.д.№ 208/2013г. на ГС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: