О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 508
гр. София, 26.07.2019год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 2881 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на МЗ „Метал” О. срещу определение № 3003 / 04.10.2018г. по т.д. № 5944 / 2017г. на Апелативен съд – София, с което е оставена без уважение молбата на ищеца МЗ „Метал” О. по чл.248, ал.1 ГПК за изменение в частта за разноските на постановеното по делото решение № 1663 / 02.07.2018г.
В частната жалба се поддържа, че определението на въззивния съд по чл.248, ал.1 ГПК е неправилно, тъй като при намаляване по реда на чл.78, ал.5 ГПК на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение на адвоката му от 11280 лева на 8000 лева, съдът не е присъдил ДДС върху сумата от 8000 лева, възлизащо на 1600 лева. Сочи се, че заплатеният хонорар на адвоката е в размер на 11 280лева, която сума включва и ДДС, поради което при намаляване по чл.78, ал.5 ГПК на това възнаграждение е следвало да се отчете разпоредбата на пар.2а от ДР на Наредба № 1/2004г. на ВАС, като определените от наредбата минимални възнаграждение представляват данъчна основа по см. на ЗДДС, предвид регистрацията на адвоката по ЗДДС.
Ответникът по частната жалба, АПСК, не представя отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд, след като е потвърдил уважаването на иска на МЗ „Метал” О. срещу АПСК по чл.439 ГПК, е присъдил в полза на ищеца разноски за въззивното производство в размер на 8000 лева. При определяне на обема на отговорността за разноските в решението е прието за основателно възражението на ответника за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК на заплатеното от ищеца възнаграждение от 11 280 лева, като при минимум от 6404,66 лева, определен съобразно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/2004г., и съобразно степента на фактическа и правна сложност на спора, вкл. с оглед обема на събраните доказателства, броя на страните и наличието на установена тълкувателна практика по съществените за спора въпроси, съдът е счел, че на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 8000 лева.
С обжалваното определение, постановено по молба на ищеца по чл.248, ал.1 ГПК за присъждане на ДДС върху сумата от 8000 лева, апелативният съд е посочил, че е намалил изплатеното от ищеца на адвоката му възнаграждение от 11 280 лева с вкл. ДДС на по-нисък размер от 8000 лева, като върху тази сума не може да се начисли ДДС, тъй като той вече е бил съобразен, доколкото е извършено намаляване на възнаграждение, включващо ДДС.
Настоящият състав на ВКС намира частната жалба за неоснователна, предвид следното:
Видно от решението на апелативния съд в частта за разноските, сумата от 8000 лева е определена след намаление по чл.78, ал.5 ГПК на размер на заплатено от страната възнаграждение от 11 280 лева, включващо ДДС, поради което намаленият размер на възнаграждението от 8000 лева също вкл. в себе си ДДС, с оглед на което върху тази сума не може да се начисли повторно ДДС. Следва да се има предвид, че определеното възнаграждение от 8000 лева е в размер по-голям от минималния размер на възнаграждението по Наредба №1/2004г. с начислен върху него ДДС, възлизащ на 7685,59 лева (6404,66 лева и 1280,93 лева ДДС).
С оглед горното, определението по чл.248, ал.1 ГПК следва да бъде потвърдено, като правилно.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3003 / 04.10.2018г. по т.д. № 5944 / 2017г. на Апелативен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.