О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 508
София, 26.08.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 02.06 .2015 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 2846/2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „К. –М”Е., [населено място] против въззивното решение на Окръжен съд-Монтана от 14. 04.2014 год., по в.гр.д.№ 40/2014 год., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Берковския районен съд от 16.10. 2013 год., по гр.д.№ 551/2012 год. за отхвърляне, като неоснователни, предявените от настоящия касатор, като ищец, срещу [фирма], гр.В. обективно съединени искове – по чл.26, ал.2 ЗЗД, във вр. с чл.42, ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за продажба на моторно – превозно средство, сключен на 18.12. 2006 год. между „К. –М”Е. и „М. Б.” О., [населено място], поради липса на надлежно учредена представителна власт за продавача – търговец и по чл.108 ЗС – за ревандикиране на полуремарке марка „ К. С 3803”,с рама № VHRS3803DМ1С00248,с ДК№ М-38-14-Е.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В инкорпорирано в съдържанието на касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на едновременното наличие на всички предпоставки на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на материалното право, които доуточнени от настоящата инстанция в съответствие с правомощията и, разяснени в т.1 на ТР № 1/19:02.2010 год са: 1.” Следва ли сключената между страните сделка да е търговска, за да намери приложение разпоредбата на чл.301 ТЗ и какъв и критерият за определяне на сделката като търговска?”; 2.”Какво по вид действие следва да се счита за противопоставяне на сделката веднага след узнаването и по см. чл.301 ТЗ?”
Като израз на визираното противоречие по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК са приложени решения на различни по степен съдилища в страната: № 46 от 28.04.2010 год., по в.т.д.№ 141/2010 год. на Варненския апелативен съд; № 600 от 09.07.2010 год., по в.т.д.№ 422/2010 год. на Пловдивския апелативен съд и решение от 21.10.2009 год., по гр.д.№ 1559/2009 год. на Пловдивския районен съд. Противоречието с практиката на ВКС е илюстрирано с постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение № 57 от 07.06.2011 год., по т.д.№ 463/2010 год. на ІІ т.о. на ВКС.
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК не е заявил становище.
Отговор на касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК е изразило третото лице –помагач в процеса – [фирма], гр.София /предишно наименование [фирма]/, което поддържа неоснователност на искането за достъп до касация, поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. Алтернативно е възразило и по основателността на въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд, въз основа на самостоятелен анализ на доказателствения материал по делото, на доводите и възраженията на страните е счел, че процесната продажба на моторно- превозно средство, обективирана в писмен договор с нотариална заверка на подписите от 18.12.2006 год. е сключена за продавача – [фирма] от лице без учредена представителна власт да извършване действия на разпореждане с конкретната движимата вещ, съгласно изричното му упълномощаване с нотариално заверено пълномощно рег. № 13437/11.08.2006 год. на нотариус Л. Г., рег. № 116 на КЧН и район на действие В., от законния представител на търговеца, но обвързва валидно последния и му е противопоставима, по силата на законовата презумпция на чл.301 ТЗ, която е останала необорена в процеса. Позовавйки се на особения статут на процесната вещ, налагащ задължителна регистрация в КАТ, задължителен периодичен преглед за проверка на техническата и изправност и ежегодно сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, за които отговорността е на собственика, както и на продължителността на периода от датата на процесната сделка -18.12.2006 год. до датата на предявяване на исковата молба в съда – 19.12.2012 год. решаващият съдебен състав на М. е отрекъл основателността на въведеното с исковата молба твърдение за своевременно осъществено противопоставяне на търговеца- продавач, след узнаване на извършената продажба, който момент за него е най- рано към датата на изпратено му уведомително писмо от Н-к сектор „П. полиция” при ОД на МВР –В. – 30.11.2011 год.за регистрация на превозното средство. Допълнително в тази вр. са изложени и съображения, че дори да се приеме тезата на ищеца за момента на узнаване за извършените без представителна власт действия на пълномощника му, въпреки вменените от закона задължения на собственика на вещ от вида на прехвърлената, изпълнението на които е индиция за знание за настъпилата промяна в правото на собственост на последната, то преценено заявеното едва с исковата молба от 19.12. 2011 год. противопоставяне, спрямо сочената дата – 30.11.2011 год., не обосновава правен извод за незабавност, както изисква чл.301 ТЗ.
Приложното поле на специалната норма на чл.301 ТЗ, изключваща общото законово правило за потвърждаване по чл.42, ал.2 ЗЗД е обосновано с търговският характер на извършената възмездна сделка, обусловен от качеството на съконтрахентите, на търговци и въведената като допълнителен критерии, презумпция на чл.286, ал.3 ТЗ, която ищецът, комуто е доказателствената тежест, не е успял да обори в процеса с допустимите от ГПК доказателствени средства.
Съобразени решаващите мотиви в обжалваното решение дават основание да се приеме, че първият от поставените от касатора правни въпроси е релевантен за крайния изход на делото, поради което обосновава общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Недоказано по отношение на същия е твърдяното противоречие с цитираното съдебно решение на ВКС,ТК № 57/07.06.2011 год., по т.д.№ 463/2010 год., имащо, съгласно т.2 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, задължителен за съдилищата в страната характер. Даденото със същото разрешение, с което въззивният съд изцяло се е съобразил, е свързано с приложението на чл.301 ТЗ е и в смисъл, че щом представляваният от мним представител търговец не се е противопоставил незабавно след узнаването на сключената без представителна власт сделка, както и на извършените във вр. със същата фактически действия, то приложение намира презумцията на чл.301 ТЗ и извършената сделка се счита за породила валидни правни последици.
Несъмнено е, че поставеният от касатора правен въпрос, е различен, макар и косвено да засяга приложението на чл.301 ТЗ, което изключва относимостта на цитираната съдебна практика към същия, съобразно визирания критерий за селекция.
Що се отнася до позоваването на селективното основание по т.2 на чл. 280, ал.1 ГПК, то приложените съдебни актове, които са без отбелязване, че са влезли в сила, не обосновават приложението му, според задължителните указания в т.3 на ТР № 1/19.02 .2010 год. и поради това не подлежат на обсъждане в производството по чл.288 ГПК.
В. критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е останал немотивиран от жалбоподателя, извън възпроизвеждане на законовия му текст, което само по себе си е достатъчно, за да се отрече приложимостта му.
Единствено за прецизност на изложеното следва в тази вр. да се посочи, че не съществува спор в трайната практика на ВКС, че когато сключената от търговец сделка не е от кръга на изчерпателно посочените в чл.1, ал.1 ТЗ търговски сделки, за да се приеме, че страната – търговец по същата я прави търговска по своя характер, следва да се извърши преценка дали е била свързана с упражняваното от нея занятие, съобразно оборимата презумпция на чл.286, ал.3 ТЗ, за да е налице презумптивна търговска сделка и в съгласие именно с тази практика е процедирал и въззивният съд
Вторият формулиран от жалбоподателя въпрос е фактологически обусловен, което означава, че разрешаването му е въз основа на преценката на конкретните факти и обстоятелства, поради което не попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК, съобразно разяснените в т.1 на ТР №1/ 19. 02.2010 год. на ОСГТК на ВКС критерии за същността на общото изискване за достъп до касация.
Ответникът по касационната жалба не е претендирал деловодни разноски за производството по чл.288 ГПК, поради което при този изход на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК, съставът на второ търговско отделение на ВКС не дължи произнасяне по отговорността за същите.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд-Монтана от 14. 04.2014 год., по в.гр.д.№ 40/2014 год.,по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: