О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 508
С., 04.07.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на девети юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К.
М. К.
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията К. т.д. № 90 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [община] приподписана от адвокат В. И., срещу решение № 178/11.10.2010 г. на Великотърновски апелативен съд /ВТАС/ по в.т.д. № 60/2010 г., с което е потвърдено уважително решение на Плевенски окръжен съд /ПОС/, по иск срещу касатора, предявен от Държавно предприятие „Строителство и възстановяване” – поделение П. /ДП „СВ”/ със законните последици.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване -разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата – ДП „СВ” – поделение П. не взима становище по същата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред ПОС е предявен частичен иск от ДП „СВ” – поделение П. срещу [община] за сумата от 25001 лв., представляваща част от стойността на извършени строително-монтажни работи /СМР/ по договор от 11.09.2007 г., финансиран по програма „С.”. Искът е уважен от ПОС, чието решение е потвърдено от ВТАС. ВТАС е приел, че искът е основателен с оглед представените двустранно подписани актове и протоколи между страните, сключени договори – между страните и между [община] и ДФ „Земеделие”, заключение на ССЕ, както и решения по водени други дела между същите страни по частични искове все по същия договор. ВТАС е приел, че исковата сума е дължима за извършените и приети без възражения СМР при прихващане на заплатения аванс, както и дължимата от ищеца неустойка за забавено изпълнение, уговорена в договора. ВТАС е приел за неоснователни възраженията на ответника, че забавата в изпълнението на договорените СМР е равна на пълно неизпълнение при анулиране на договора между ДФ „Земеделие и [община], тъй като ищецът не е страна по договора с ДФ „Земеделие”, той има договор само с [община]. Прието е още, че искът не е преждевременно заведен, тъй като по сключения договор между страните е предвидено, че строителството се финансира по програма „С.”, като остатъкът от дължимите суми се осигурява от други източници. Приспаднатата неустойка за забава, дължима от ищеца е определена без ДДС, с оглед разпоредбата на чл.26 ал2 ЗДДС, което е съобразено и с присъдените размери по друго водено между страните дело.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай от изложението на касатора се извличат следните въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК:
1. Дали забавеното изпълнение е приравнено на пълно неизпълнение? Въпросът е обсъждан от ВТАС и в този смисъл е във връзка с изхода на спора по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, но доводите на касатора касаят правилността на извършената преценка на ВТАС във връзка с тълкуване на договора между страните, договора между [община] и ДФ „Земеделие”, както и доказателствата за тяхното изпълнение и обвързаност за ДП „СВ” – поделение П. – страна само по договор с [община], поради което не могат да бъдат обсъждани в производството по чл.288 ГПК. Това е така, защото законът разграничава двата вида основания – по чл.280 ал.1 ГПК и по чл.281 ГПК и последователността при произнасянето по тях.
2. Защо се присъжда стойност на СМР по предявения иск с ДДС, а неустойката се приспада по стойност на СМР без ДДС? Вярно е, че ВТАС е направил подобно разграничение, мотивирайки се със сключеният между страните договор, чл.26 ал.2 ЗДДС и въззивното решение по друг частичен иск между същите страни по същия договор. Правилността на този извод, както се посочи по-горе, може да се проверява след допускане на касационно обжалване.
3. Може ли да се иска изпълнение преди уговорения падеж /с оглед финансиране на договора по програма „С.”, което не е получено в цялост/? Отговорът на въпроса не е обусловил изхода на спора с оглед различните източници на финансиране освен по програма „С.”, мотивирали съда да приеме, че финансиране по програма „С.” е само една възможност за възложителя, без това да променя срока за изпълнение на задължението му за плащане – чл.43 т.1.1 от договора.
Независимо от изложеното по трите въпроса на касатора, липсва и допълнителен критерий по смисъла н ачл.280 ал.1 т.3 ГПК. Разпоредбите, регламентиращи договор за изработка – чл.258 и сл. ЗЗД са ясни и не се нуждаят от изправително тълкуване. Не се излагат никакви съображения, свързани с промяна на установена съдебна практика или необходимост от ново тълкуване /т. 4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ВТАС.
Въпреки изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, поради липса на искане за това, както и доказателства да са сторени разноски от ответника пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 178/ 11.10.2010 г. на Великотърновски апелативен съд по в.т.д. № 60/ 2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.