3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№. 508
гр. София, 04.07.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на петнадесети юни, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1220/11 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на управителя и приподписана от процесуалния пълномощник на [фирма]-гр. Г. Д. срещу решение №273 от 01.08.2011 г. по в. гр.д. №63/11 на ОС-Благоевград, с което е потвърдено първоинстанционното решение №3665 от 17.11.2010 г. на РС-Гоце Делчев по гр.дело №642/2010, с което е отхвърлен искът на касатора с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК да бъде признато за установено съществуването на вземане на ищеца срещу ответника [фирма]-гр.Г. Д. в размер на 25 000 лева и за законната лихва от 18.03.2010 г. до окончателното плащане
Излагат се доводи и оплаквания за нарушения на материалния закон и необоснованост на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока уважаване на иска.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1 от ГПК.
Ответната страна не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 от ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, съдът е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК за установяване съществуването на вземане на ищеца срещу ответника М.”ООД-гр.Г. Д. в размер на 25 000 лева на основание запис на заповед издаден на 10.01.2009 година от страна на Е. Н. М. в качеството му на пълномощник на ответното търговско дружество. Искът е предявен в законоустановения срок и е допустим, тъй като се предшества от възражение от страна на длъжника по реда на чл.414 ал.2 от ГПК срещу издадена заповед по чл. 417 от ГПК . Решаващият състав приема, че подписалият самия запис на заповед Е. М. не е разполагал с пълномощия да задължава по този начин ответното дружество. Това е така, доколкото в представеното и прието по делото пълномощно липсва изрична клауза за поемане на менителнични задължения за сметка на представляваното по същата пълномощно дружество. Съдът се позовава на императивната разпоредба на чл.26 ал.2 от ТЗ, която изисква изрично упълномощаване на търговския пълномощник за поемане на менителнични задължения, с оглед на което и при липсата на изрична клауза в пълномощното счита, че липсва надлежна представителна власт на лицето подписало ценната книга, поради което и последната не поражда менителнично задължение за ответното търговско дружество.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на жалбоподателя по чл. 284 ал.3, т.1 от ГПК, от негова страна не се сочи обуславящ изхода на спора въпрос, който да бъде подложен на дискреция по критериите за допускане на касационно обжалване, съгласно. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. Вместо това се навеждат оплаквания в насока неправилна преценка на съдържанието на пълномощното и необоснованост на изводите на съда за липса на представителна власт и за липса на собствени мотиви на въззивния съд по съществото на спорното право. Тези оплаквания, обаче касаят правилността на обжалваното решение и сами по себе си не представляват основания за допускане до касация по смисъла на съдържанието на чл.280 ал.1 от ГПК. За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК, следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Според становището изразено в т.1 на ТР№1/19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС непосочването на правен въпрос, който да обуславя изхода на конкретния спор, само по себе си е основание за недопускане до касация. В същата тълкувателна практика е прието, че ВКС няма право да извлича от оплакванията за неправилност в касационната жалба релевантен за спора правен въпрос, тъй като подобно действие би било в нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес. Ето защо, по изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване по отношение на обжалваното решение.
С оглед изложеното, ВКС-ІІ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №273 от 01.08.2011 г. по в. гр.д. №63/11 на ОС-Благоевград.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.