О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 508
С., 06.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 27.06. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К. М. К.
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
ч.т.дело №370/2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от Д. Л. Д., чрез адвокат Н. З. с вх.№17774 от 01.03.2011 год. на Софийския градски съд, подадена чрез експресни куриерски услуги на 28.02.2011 год., срещу Определение от 28.01.2011 год. по ч.гр.д.№13540/2010 година на Софийския градски съд, ІІа въззивен състав, с което е оставена без уважение частната й въззивна жалба срещу разпореждане от 08.01.2010 год. по гр.д.№9548/2008 год. на СРС, 47 състав, с което е върната като просрочена частната й жалба с вх.№1033157 от 24.07.2009 год. срещу разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 т.2 ГПК.
Частната жалбоподателка твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, защото съдът неправилно е приел, че предмет на обжалване е определение от 08.01.2010 год., а не това от 12.04.2010 год. Навежда доводи, че неправилно, в противоречие с доказателствата по делото е прието, че частната й въззивна жалба с правно основание чл.419, ал.1 ГПК е просрочена с оглед датата на връчване на представената от частния съдебен изпълнител Н. М. призовка за доброволно изпълнение-17.10.2008 год., получена от съпруг на жалбоподателката.
Ответникът не взема становище по частната касационна жалба.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, но е процесуално недопустима.
Определението на Софийския градски съд не подлежи на касационно обжалване. Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК/И.. ДВ бр.100 от 21.12.2010 год./ не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела и до 10 000 лв. за търговски дела./чл.280, ал.2 ГПК, ДВ бр.100 от 21.12.2010 год./. Това ограничение ще важи и за съдебните актове, постановени в заповедното производство, поради връзката между него и исковото производство по чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК за установяване на вземането при подадено възражение по чл.414, ал.І ГПК или при предявяване от длъжника на иск по чл.424, ал.1 ГПК за оспорване на вземането. Производството по установителния иск по съществото представлява продължение на защитата на заявителя-кредитор и е относимо към влизане в сила на заповедта за изпълнение/арг.от чл.416ГПК/. След като решенията, постановени по иска с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК за установяване вземането на заявителя при направени възражения от длъжника по чл.414, ал.1 ГПК, каквито е направила и настоящата жалбоподателка, биха подлежали на касационно обжалване съобразно обективния критерии на чл.280, ал.2, ГПК, то и допустимостта на обжалваните въззивни определенията, постановени срещу актове в заповедното производство, следва да се преценява съобразно този критерии.
Със Заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.417 ГПК вх.№16057 от 14.03.2008 год. на Софийския районен съд заявителят Банка Д. АД е заявила вземане срещу частната жалбоподателка за сумата 9815.79 лв., главница по договор за кредит, и за сумата 4 076.89 лв., лихва за периода от 19.01.2006 год. до 13.03.2008 год., ведно със законната лихва и разноски. Преценката за необжалваемост следва да се направи по всеки един от обективно съединените искове, които в случая са до необжалваемия размер, въведен с чл.280, ал.2 ГПК за търговски дела. Вземането, заявено със заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК произтича от абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.1, ал.1,т.7 ТЗ, поради което образуваното дело е търговско по смисъла на чл.365, т.1 ГПК.
Съгласно §25 от ПЗР на ЗИДГПК/ДВ бр.100/21.12.2010 год. само висящите производства се разглежда по досегашния ред. Висящи касационни производства са тези, по които касационната жалба е постъпила във въззивния съд до влизане на закона в сила- 21.12.2010 год. В случая частната касационна жалба е постъпила след това- на 28.02.2011 год., поради което образуваното частно касационно производство не следва да се довършва по досегашния ред.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Д. Л. Д., с вх.№17774 от 01.03.2011 год. на Софийския градски съд срещу Определение от 28.01.2011 год. по ч.гр.д.№13540/2010 година на Софийския градски съд, ІІа въззивен състав, с което е оставена без уважение частната й въззивна жалба срещу разпореждане от 08.01.2010 год. по гр.д.№9548/2008 год. на СРС, 47 състав,
Определението подлежи на обжалване с частна жоалба пред друг тричленен състав на вКС-ТК в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: