О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 508
София,18.05.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 188 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ф. М. Ю. и Ю. Х. Ю. от гр. Х. срещу въззивното решение на Хасковския окръжен съд, постановено на 10.11.2009г. по гр.д. №491/2009г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от Ф. М. Ю. и Ю. Х. Ю. срещу П. Р. М. иск за признаване за установено,че са собственици на поземлен имот с идентификатор 77195.743.70 по кадастралната карта на гр. Х., одобрена със заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК-София по силата на н.а. №159,том VІІІ,н.д.3803/1995г. и за предаване на владението.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за възможността да бъде придобит по давност имот в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ и по приложението на чл.79 ЗС,по който е налице противоречива съдебна практика.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба П. Р. М. изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
За да достигне до извода,че предявеният от Ф. М. Ю. и Ю. Х. Ю. ревандикационен иск е неоснователен,въззивният съд е приел,че от събраните по делото доказателства-писмени,гласни и заключение на вещо лице,е установено,че Ф. М. и Ю. Х. са собственици на имот пл. №2346 по плана,одобрен със заповед №976/1988г.,а понастоящем поземлен имот с идентификатор 77195.743.69,а не на процесния имот с пл. №2347 по плана от 1988г.,понастоящем поземлен имот с идентификатор 77195.743.70. Прието е,че на Ф. М. е предоставена за ползуване нива,която при изготване на кадастралния план на местността,одобрен със заповед №967/1988г. е отразена като имот пл. №2346. Именно за тази земеделска земя Ф. М. е подала през 1992г. молба за придобиване на собствеността,като всички представени по административната преписка документи по §4 ПЗР ЗСПЗЗ сочат и обсъждат именно имот пл. №2346,за който през 1995г. е съставен и констативен н.а. №159. Прието е,че основното в спора е да се индивидуализират имотите,за които страните по делото притежават документи за собственост,а от заключението на назначеното по делото вещо лице по несъмнен начин се установява,че ищците са собственици на имот пл. №2346,а не на имот пл. №2347. Доводът на ищците аз придобиване на имота по давност е приет за неоснователен,тъй като не е установено да са работили,ползували,владели с намерение за своене стар имот пл. №2347.
По въпроса за възможността да бъде придобит по давност имот в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ:
В представените с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №382/14.05.2009г. по гр.д. №948/2008г. на І ГО на ВКС и решение №1254/11.12.2008г. по гр.д. №4973/2007г. на І ГО на ВКС е прието,че с оглед разпоредбата на чл.5,ал.2 ЗВСВОНИ десетгодишният срок за придобиване по давност в терени по §4 ПЗР ЗСПЗЗ започва да тече от 1997г. и изтича след 2007г. В производството по настоящето дело обаче подобен въпрос не е бил поставян и не може да бъде споделена тезата на касаторите,че разрешаването на този въпрос е обусловило крайния изход на спора. Основният въпрос по делото,посочен и от въззивния съд в обжалваното решение,е въпросът за идентичността на имотите,за които страните по делото притежават документи за собственост. Въпросът за придобивната давност не е обусловил крайния изход на спора,тъй като доводите на предявилите иска лица за изтичане в тяхна полза на придобивна давност са приети за неоснователни по причина,че не е установено да са ползували,владяли с намерение за своене стар имот пл. № 2*ъображенията дали праводателят на ответника по предявения иск е придобил собствеността по давност пък не обуславят крайния изход на спора, доколкото в съответствие с преобладаващата съдебна практика въззивният съд е приел,че от съществено значение при спор по чл.108 ЗС е ищецът да докаже по категоричен начин правата си,а не дали ответникът се легитимира като собственик.
Във връзка с поддържаната теза за наличие на противоречива практика по приложението на чл.79 ЗС с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е представено решение №1132/26.07.1999г. по гр.д. №444/1999г. на V ГО на ВКС,в което е прието,че щом десетгодишният давностен срок изтече при непрекъснатост на владението върху недвижим имот,налице е едно ефективно придобиване на собствеността,без да е нужно владелецът да предприема други действия,като например снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка.
Аналогично становище относно действието на придобивната давност е изразено и в обжалваното решение,в което е прието,че имотът може да бъде придобит по давност,ако е обработван,ползуван и владян с намерение за своене повече от 10 години,т.е. придобиването на правото на собственост не е поставено в зависимост и от други условия.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се навеждат и доводи за неправилност на постановеното от въззивния съд решение,които обаче не биха могли да обусловят наличие на основание за допускане на касационно обжалване,тъй като предмет на преценка в производството по чл.288 ГПК не е правилността на въззивното решение, а наличието на основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, които касаторът следва да посочи и обоснове. Доводите за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281 ГПК касаят извършването на конкретна преценка на установените по делото факти и обстоятелства,а не принципно разрешен правен въпрос по приложението на процесуална или материалноправна норма. С оглед на това следва да се приеме,че сочените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК не са налице.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 10.11.2009г. по гр.д. №491/2009г. по описа на Хасковския окръжен съд по подадената от Ф. М. Ю. и Ю. Х. Ю. касационна жалба вх. № 10919/14.12.2009г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: