О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 508
София, 11.06. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 97 / 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 90 от 15.04.1999 г. по гр.д. № 962/ 1995 г. на районен съд гр. К., оставено в сила с решение № 1* от 13.10.2009 г. по гр.д. № 2200/2005 г. на Пловдивски окръжен съд е отхвърлен иска, предявен от РКС- П. / правоприемник на първоначалния ищец РКС К. / против държавата с правно основание чл.108 ЗС за признаване на ищеца за собственик и предаване владението на дворно място с площ от около 5000 кв.м. и построените в него сгради и подобрения, находящо се в гр. К., ул.”Т”, който имот по плана от 1981 г. представлява парцел **** 2177 в кв.15а, а след изменение от 1996 г. е включен в УПИ- Х- държавен и УПИ- ХІ- производствени нужди, както и иск за определяне остатъчната балансова стойност на извършените подобрения, които кооперацията следва да заплати на държавата при връщането на имота.
За да отхвърли иска по чл.108 ЗС въззивният съд е изложил съображения, че не е установено първоначалният ищец РКС- К. да е правоприемник на кооперацията, която е била собственик на имота съгласно нот.акт № 130 от 5.09.1958г., а именно на РКС “Р” –Левскиград, от която имотът е отнет и одържавен. Този извод е обоснован с данните, че РКС- К. , регистриран през 1988 г. е създаден на основата на прекратената РПК –Левски, а не на РПК “Р”, както и липсата на доказателства за идентичност между двете кооперации. Посочено е освен това, че в случая не намира приложение и ПМС № 35 /59 г. и РПК “Р” не е прекратена, а имуществото й- одържавено въз основа на този нормативен акт, а е налице фактическо отнемане на имота и след изменението на регулацията през 1959 г. отреждането му за нуждите на държавно предприятие. По тези съображения не е възприето и становището, че правоприемник на РКС “Р” е създаденият през 1960 г. ОКС- П. , сега преименуван на РКС- П.
В касационната жалба на РКС- П. се поддържат оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон относно изводите на съда, че не е налице правоприемство с бившия собственик на имота. Излагат се доводи, че се касае за възстановяване на одържавено кооперативно имущество ч. признатото от закона правоприемство на Окръжните кооперативни с. , създадени през 1960 г.
Материалноправният въпрос, с който се обосновава искането за допускане на касационно обжалване, се свързва с приложението на § 1 от ДР на ЗК от 1991 / отм./ г. и § 39, ал.2 от ПЗР ЗИД ЗК- Д.в.бр.13/ 2003 г.
Въпросът е съществен за делото, тъй като определя материалноправната легитимация на ищеца като носител на възстановеното право на кооперативна собственост.
От съдържанието на изложението и развитите оплаквания е видно, че се поддържа противоречие с практиката на ВКС- ТР № 2/ 95 г., а също и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, т.к. произнасянето на ВКС би имало значение за точното прилагане на закона относно възстановяване на собствеността на кооперативните организации.
Ответниците- Д. и третото лице- Х. Л. , неин помагач, оспорват както наличието на основания за допускане на касационно обжалване, така и аргументите за неправилност на решението.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Първото основание, което се поддържа, е по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като се твърди, че решението е в противоречие с практиката на ВКС по приложението на ЗК от 1991 г., а именно ТР № 2/ 1995 г. на ОСГК на ВС. От данните по делото обаче и направените от съда правни изводи е видно, че такова противоречие липсва, като въззивното решение е съобразено изцяло с указанията, дадени от ВКС по приложението на ЗК от 1991 г. и конкретно за възстановяването по силата на §1 от ДР към този закон. Съгласно трайната практика на ВКС, която почива на закона, одържавеното кооперативно имущество се възстановява на кооперацията-собственик или на нейния правоприемник, а ищецът Р не е установил, че се явява правоприемник на РПК “Р”, която е първоначален собственик на имота. Одържавяването на кооперативния имот е станало през 1959 г., но не на основание ПМС № 35/ 59 г., а ч. фактическо отнемане и предоставяне на ОТП Л. , поради което не може да се приеме, че възстановяването е настъпило в полза на създадените през 1960 г. окръжни кооперативни с. – т.е. решението на съда е съобразено с приетото в ТР № 2/ 1995 г.
От друга страна настоящият касатор РКС- П. , който е правоприемник на ОКС- П. , създаден през 1960 г., участва в качеството си на правоприемник на влелия се в него в хода на производството първоначален ищец РКС- К. , а не като правоприемник на РКС, прекратен през 1958 г. след изпълнение на ПМС № 35/ 59 г. Липсата на идентичност между Р, регистриран през 1988 г. и РКС, прекратен по силата на ПМС № 35/59 г. е установена и с решение № 744 от 7.02.97 г. по ф.д. № 31/88 г. на Пловдивски окръжен съд. В съответствие с ТР № 2/ 1995 г. е прието, че след като ищецът не е нито кооперацията, която е била собственик на одържавеното имущество, нито неин правоприемник, той не може да се легитимира като собственик и имуществото не е възстановено в неговия патримониум, за да може да иска връщането му от държавата. В този смисъл решението не противоречи и на ТР № 6/ 2006 г. в частта относно приложението на §39, ал.2 от ЗК от 1999 г.
С цитираното р. № 1* от 14.12. 2000 г. по гр.д. № 772/ 2000 г. състав на ВКС е отменил решение на Великотърновски апелативен съд и върнал делото за ново разглеждане- т.е. това не е решение по съществото на спора, поради което и съгласно т.2 от ТР № 1/2009 г. то не може да формира наличието на противоречива практика като основание за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК..
Не може да се приеме, че е налице и основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Възстановяването на кооперативното имущество е започнало с приемането на ЗК от 1991 г. и е подробно уредено в следващия ЗК от 1999 г., както и в два подзаконови нормативни акта- П. № 192 на МС от 1.10.1991 г. за условията и реда за връщане на кооперации на тяхно иззето и одържавено имущество след 10 септември 1944 г. (отм.) и Наредба от 2000 г. с аналогично съдържание и предмет на регулиране. Създадена е и богата съдебна практика, обобщена в ТР № 2/ 95 г. и ТР № 6/ 2006 г. на ОСГК на ВКС. С няколко тълкувателни разпоредби в ЗК от 1999 г., приети по- късно, са отстранени неясноти и противоречия по прилагането на някои текстове от ЗК от 1991 и 1999 г. Издирени са и са известни и основните нормативни актове, с които е било извършвано одържавяване на кооперативното имущество, а за статута на кооперациите съдилищата прилагат съответния Закон за кооперациите в зависимост от меродавния за правния спор момент. По тези съображения следва да се приеме, че не е налице непълнота, неяснота или противоречие в законовата регламентация или принципна необходимост да се изостави една съдебна практика и да се възприеме друга, каквито изисквания се включват в хипотезата на чл.280, ал.1, 3 ГПК във вр. с т.4 от ТР № 1/ 2009 г.
По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице основания за допускане на жалбата до разглеждане, поради което и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 13.10.2009 г. по гр.д. № 2200/2005 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: