О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№..509
гр.София,01.12. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 330/2009 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 във връзка с чл.280, ал.1 и чл.288 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 1* от 22.05.2009 год., подадена от А. А. А., А. С. А., Е. А. С. и Р. С. С. от гр. П. срещу определение № 1* от 08.05.2009 год. по ч.гр.дело № 862/2009 год. на Пловдивския окръжен съд, VІ-ти състав, с което е оставена без уважение частната им жалба срещу протоколното определение от 22.01.2009 год. за прекратяване спрямо тях на производството по гр.дело № 841/2008 год. на Пловдивския районен съд, VІ-ти граждански състав. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие на определението с т.р. № 1 от 19.05.2004 год. на ОСГК на ВКС.
Частна касационна жалба вх. № 1* от 25.05.2009 год. срещу определението на въззивния съд от 08.05.2009 год. е подадена и от В. З. М. , Д. Н. М. , А. А. К. и З. В. К. в частта, с която е потвърдено определението на първата инстанция от 22.01.2009 год. за прекратяване на производството по отношение на последните двама. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие на обжалваното определение с т.р. № 16 от 28.02.1985 год. по гр.дело № 131/1984 год. на ОСГК на ВС и решение № 464 от 09.06.2004 год. по гр.дело № 113/2004 год. на ВКС, І г.о.
Ответникът по частната жалба вх. № 11479/25.05.2009 год. Г. И. Б. е на становище, че оплакванията в нея са неоснователни.
По частната касационна жалба на А. С. А., А. А. А., Е. А. С. и Р. С. С.
Не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на определението.
За да потвърди определението на първата инстанция в частта, с която делбеното производство е било прекратено по отношение на конституираните на 16.10.2008 год. като съделители четирима частни жалбоподатели, въззивният съд е приел, че ищецът Г. И. Б. и ответниците В са придобили собствеността върху съответните идеални части от процесния имот не по наследяване, а чрез деривативни способи, а именно: първият, посредством покупко-продажба и дарение, предмет на нотариален акт № 15, т.І, рег. № 5* нот.дело № 14 от 20.01.2005 год. и на нотариален акт № 16, т.І, рег. № 5* нот.дело № 15 от 20.01.2005 год., а ответниците М посредством дарение, извършено с нотариален акт № 1* т.54, нот.дело № 1* от 04.09.1997 год. и покупко-продажба, предмет на нотариален акт № 5, т.55, нот.дело № 1* от 05.09.1997 год. Поради това, съдът е приел, че ответниците В не са легитимирани да се позовават на чл.76 ЗН и да искат обявяване за относително недействителни сделките, с които ищецът е придобил части от съсобствеността върху процесния имот и че не е налице основание в делбеното производство да участват прехвърлителите по сделките, предмет на нотариални актове № 15, нот.дело № 14 и № 16, нот.дело № 15 от 20.01.2005 год., а именно: А. А. А., А. С. А., Е. А. С. и Р. С. С..
И. на въззивната инстанция не противоречи на задължителните указания по приложение на закона, дадени с т.р. № 1 от 19.05.2004 год. по т.гр.дело № 1/2004 год. на ОСГК на ВКС, а съответства на приетото с тълкувателния акт, че относителната недействителност на акта на разпореждане на сънаследник с отделна наследствена вещ /чл.76 ЗН/ касае само сънаследниците в спора относно ликвидиране съсобствеността, породена при наследяване.
Предвид на това, частната касационна жалба не следва да бъде допусната до разглеждане по същество.
По частната касационна жалба на В. З. М. , Д. Н. М. , А. А. К. и З. В. К.
Л. предпоставките за допускане касационно обжалване на определението в тази му част.
За да потвърди определението, въззивният съд е намерил за неоснователно възражението на В. З. М. и Д. Н. М. , че З. В. К. и А. А. К. /Калоянова/ следва да бъдат конституирани като страни в процеса, тъй като последните двама имали запазено пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имота, предмет на нотариален акт № 5, т.55, нот.дело № 1* от 05.09.1997 год., а отделно от това с нотариален акт № 1* т.ІІІ, нот.дело № 906 от 19.02.1988 год. поели договорно задължение да гледат и издържат намиращата се в имота своя праводателка Е. А. А. Съдът е приел, че това обстоятелство не касае собствеността /макар и „гола”/ върху делбения имот, а евентуално може да бъде взето предвид във втората фаза на делбата при оценката на имота.
Определението не противоречи нито на т.р. № 16 от 28.02.1985 год. на ОСГК на ВС, нито на решение № 464 от 09.06.2004 год. по гр.дело № 113/2004 год. на ВКС, І г.о. Тълкувателният акт е посветен на начина, по който следва да се оцени правото на ползване върху недвижим имот и не касае въпроса дали ползвателят следва да участва в делбеното производство. Решение № 464 от 09.06.2004 год. по гр.дело № 113/2004 год. ВКС, І г.о. пък изрично посочва,че участието на ползвателите /носители на учредено вещно право на ползване/ в делбеното производство не е необходимо, но тази тежест върху делбения имот следва да се отчете при ликвидирането на съсобствеността с посочването й в диспозитива на решението.
В обобщение, липсват основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното определение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1* от 08.05.2009 год. по ч.гр.дело № 862/2009 год. на Пловдивския окръжен съд, VІ-ти граждански състав по частна касационна жалба вх. № 1* от 22.05.2009 год. на А. А. А., А. С. А., Е. А. С. и Р. С. С. от гр. П. и по частна касационна жалба вх. № 1* от 25.05.2009 год. на В. З. М. , Д. Н. М. , А. А. К. и З. В. К.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: