О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 509
София 11.05.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на трети май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 151 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Ловно-рибарско дружество М.”гр.П. чрез адв.Х. В. против решение № 1614 от 19.10.09г.по в.гр.дело № 2884/09г.на Пловдивския окръжен съд,с което е оставено в сила решение № 43/7.08.08г.по гр.дело № 126/08г.на Р. съд-гр.П..С него са отхвърлени исковете,предявени от същата страна против А. Б. Ч. за заплащане на сумата 3000 лв – обезщетение за претърпени вреди от неоснователно изплащане на трудово възнаграждение на ловния надзирател И. Ш. за периода от 15.04.2002г.до 28.06.03г./като частичен иск от 3294.69 лв /,установена при извършена вътрешна финансова ревизия,ведно с мораторната лихва върху посочената сума в размер на 1550 лв за периода от 25.02.04г.до 29.02.08г. и сума в размер на 7000 лв – обезщетение за липсите от касата на дружеството за периода от 1.07.99г.до 25.02.04г./като частичен от сумата 11 482.41лв/ведно с мораторната лихва от 3620 лв върху горната сума за периода от 25.02.04г.до 29.02.08г.
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване.Касаторът счита,че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правен въпрос,разрешени в противоречие с практиката на ВКС.Представя копие от решения на състави на ВКС и ППВС № 4 от 30.10.75г.по гр.дело № 5/75г.
В писмен отговор ответникът по касационната жалба А. Ч. чрез адв.Д. Е. моли въззивното решение да не бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
В разглеждания случай не са налице основанията за допускане по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК.Основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК е налице,когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие със задължителната практика – тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС,с тълкувателни решения на ОСГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 от ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС,или решение,постановено по реда на чл.290 от ГПК.Приложното поле на хипотезата по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК обхваща противоречие между разрешенията на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,дадени в обжалваното решение на въззивния съд и влязло в сила решение на друг съд,независимо от степента му в системата на съдебната йерархия.Посоченият от касатора процесуалноправен въпрос относно правомощията на въззивния съд да разгледа спора по същество,като с оглед фактите по делото даде правна квалификация на спорното материално право не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС,както и с приложените съдебни решения.В случая съдът е квалифицирал предявеният иск по чл.207 ал.1 от КТ,като е изходил от наведените в исковата молба и уточнението към нея правнорелевантни факти,а именно,че през процесния период между страните е съществувало трудово правоотношение,констатирана е липса,за която се търси имуществената отговорност на Ч. в качеството му на служител,на когото е възложено като трудово задължение да събира,съхранява,разходва или отчита парични или материални ценности.Не се излагат обстоятелства за умишлено или в резултат на престъпление причиняване на вредите от ответника като деликтно поведение по смисъла на чл.203 ал.2 КТ във вр.с чл.45 от ЗЗД,обратното – наказателното производство е прекратено поради недоказване на фактическия състав на присвояване.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1614 от 19.10.09г.,постановено по в. гр.дело № 2884/09г.на Пловдивския окръжен съд по жалба на „Ловно-рибарско дружество М.”.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.