Определение №509 от 14.6.2012 по ч.пр. дело №1007/1007 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№509

С.,14.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на първи юни две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: М. С.
БОЯН БАЛЕВСКИ

при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М. С.
ч.т.дело № 1007/2011 година

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. Г. П. срещу разпореждане от 23.11.2011 г. по гр. д. № 10715/2010 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата му за издаване на изпълнителен лист срещу [фирма] въз основа на постановеното по делото въззивно осъдително решение от 16.11.2011 г.
В частната жалба се поддържа, че въззивното решение съставлява годно изпълнително основание, поради което се иска отмяна на разпореждането като постановено в нарушение на процесуалния закон.
Ответната страна [фирма] не е изразила становище по частната жалба.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение на търговска колегия, като взе предвид доводите на страната във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл.ГПК и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
По същество частната жалба е основателна.
За да постанови обжалвания резултат, съдът изложил съображения, че постановеното от него решение не е осъдително и не е влязло в сила.
Разпореждането е неправилно.
Съгласно чл. 404, т. 1 ГПК подлежат на принудително изпълнение осъдителните решения на въззивните съдилища. За издаване на изпълнителен лист въз основа на такова решение законът не изисква то да е влязло в сила. Не изисква също така нарочно произнасяне за допускане на предварително изпълнение. Самият факт, че е постановено осъдително въззивно решение, изпълнението на което не е спряно от Върховният касационен съд по реда на чл. 282, ал.2 ГПК, означава, че е налице годно изпълнително основание по смисъла на чл. 404, т. 1 във вр. с чл. 405, ал. 1 ГПК.
Неправилно е и разбирането на съда, че осъдително е решението на първоинстанционния съд, а не въззивното решение, с което то е потвърдено. Правните последици се пораждат от акта на въззивната инстанция, независимо дали с него е потвърдено първоинстанциноното решение или е постановен друг резултат. Поради това компетентен да издаде изпълнителния лист е именно въззивният съд и като е приел противното, съдът е постановил неправилно разпореждане, което следва да бъде отменено, като вместо това бъде постановено издаването на изпълнителен лист въз основа на невлязлото в сила осъдително въззивно решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА разпореждането от 23.11.2011 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на Н. Г. П. за издаване на изпълнителен лист въз основа на решението, постановено на 16.11.2011 г. по в.гр. д. № 10715/2010 г. на Софийски градски съд, въззивен състав на „ІV-Д и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на Н. Г. П. изпълнителен лист срещу [фирма] за сумата 15 800 /петнадесет хиляди и осемстотин/ лева, представляваща главница по договор от 01.03.2003 г., както и за сумата 2 359.47 лв. /две хиляди, триста петдесет и девет лв. и 47 ст./ лв., представляваща обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД въз основа на решение, постановено на 16.11.2011 г. от СГС, ГК, ІV-Д, въззивен състав по в. гр. д. № 10715/2010 г.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top