3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 509
гр. София,19.10.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на десети октомври две хиляди и дванадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело N 446/ 2012 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
И. Б. В. чрез пълномощника си адв. Зл.Ж. е обжалвал определението на Варненския окръжен съд от 14.06.2012г. по в.гр.д.№ 1569 / 2012г.
Ответницата Д. С. В. е подала чрез пълномощника си адв. Д. К. писмен отговор, в който изразява становище, че съдът законосъобразно е прекратил въззивното производство, тъй като не е налице жалба, която да се счете за сезиращ въззивния съд акт.
Частната жалба като подадена в срок срещу съдебен акт, преграждащ въззивното производство е процесуално допустима на основание чл. 274 ал.2 изр.1 ГПК.
Производство по гр.д.№ 463/2012 г. на Варненския окръжен съд е образувано по въззивна жалба от И. Б. В. против решението на Варненския районен съд по гр.д.№ 935/2011г., с което са изменени постановените с решение № 2742 от 16.07.2010г. по гр.д.№ 2530/2010г. мерки за упражняване на родителските права на детето Б., режимът на личните контакти с другия родител и дължима издръжка.
В подадената срещу това решение въззивна жалба от И. Б. В. е поставен въпросът за допустимостта на иска по съображенията в отговора на исковата молба, които са, че не е допустимо родителят, на когото е предоставено упражняването на родителските права при развода , да се откаже от упражняването им, чрез предявяване на иск за предоставянето им на другия родител. Посочва се също така, че решението е неправилно относно издръжката и нейната начална дата. Искането е, постановявайки нови мерки относно родителските права на бащата, да му бъде предоставено и ползването на семейното жилище съобразно споразумението при развода в интерес на детето. Жалбоподателят е посочил, че счита за неправилно и обжалва решението в частта за издръжката за разликата от 180 до 200лв.
От това съдържание на въззивната жалба следва да се изведат две основни оплаквания – за недопустимост на иска, а оттам и на първоинстанционното решение и евентуално за неправилност на решението, с което предоставяйки упражняването на родителските права на бащата, съдът не се е произнесъл по въпроса за ползването на семейното жилище и не е уважил искането за присъждане на издръжка в пълен размер.
Въззивният съд е счел, че жалбата е неясна като се е мотивирал, че липсва решение за отхвърляне на иска за издръжка от 180 до 200лв. , както и за семейното жилище, което създава съмнение дали съдът не е сезиран с искане за допълване на решението. С определение от 24.02.2012г. той е оставил жалбата без движение като е указал на въззивника са уточни дали е подал жалба или е направил искане за допълване на решението за издръжка и семейно жилище.
В изпълнение на тези указания И. Б. В. е подал молба, в която е посочил, че жалбата е неясна, защото са неясни законовите правила, по които е воден процеса – искът е заявен по чл.59 ал.9 СК, а съдът го е разгледал по чл. 51 ал.4 СК, следователно е разгледан непредявен иск. Тези твърдения налагат извод, че се поддържа доводът във въззивната жалба за недопустимост на решението. В останалата част жалбата се поддържа като молба за допълване на решението.
При така направеното уточнение , въззивният съд е изпратил делото на районния съд за произнасяне по искането за допълване, а след връщането му е приел с обжалваното определение, че въззивното производство е без предмет щом като не е обжалвано допълнителното решение.
Този извод е в нарушение на процесуалните правила.
Както вече се посочи и във въззивната жалба и в молбата за уточнението й е въведен довод за недопустимост на решението. Този довод е подробно мотивиран и не е оттеглен. По него въззивният съд дължи произнасяне, нещо повече според разясненията в ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК е длъжен и служебно да се произнесе. Ето защо не може да се приеме, че въззивната жалба е без предмет и въззивният съд не е имал основание да прекрати въззивното производство на това основание, макар да не е обжалвано допълнителното решение. Това налага обжалваното определение да се отмени и делото да се върне на Варненския окръжен съд за разглеждане на подадената въззивна жалба.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определението на Варненския окръжен съд от 14.06.2012г. по в.гр.д.№ 1569 / 2012г. и
ВРЪЩА делото на същия съд за разглеждане на въззивната жалба вх.№ 35412 от 21.12.2011г. , подадена от И. Б. В..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: