О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 509
София, 19.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 4503/2015 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
А. Н. В. и И. Н. В. са подали частна жалба против определение № 85 от 23.03.2015 г. по гр.д. № 808/2015 г. на ВКС, І г.о. в частта му, с която е оставена без разглеждане като недопустима подадената от тях касационна жалба вх. № 3125 от 18.09.2015 г. против въззивно решение № 3474 от 11.08.2014 г. по в.гр.д. № 414/2014 г. на Благоевградския окръжен съд в частта му, с която е потвърдено решение № 5363 от 04.12.2014 г. по гр.д. № 1860/2010 г. на Районен съд- Разлог.
В частната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на процесуалния закон. Жалбоподателите подържат, че съставът на ВКС неправилно е приложил разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК, тъй като искането за прогласяване нищожност на административен акт представлява неоценяем иск и в този смисъл не попада под действието на предвидения в чл. 280, ал.2 ГПК критерий за допустимост на касационното обжалване. Считат също, че предвиденото в чл. 17, ал.2 ГПК производство е специално административно производство, което в предвидените от закона случаи е допустимо да се проведе по реда на ГПК, а в административните производства не е предвидено да се посочва и изследва цената на иска.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид следното:
Жалбоподателите в настоящото производство и М. И. В. са предявили против няколко физически лица иск за установяване на правото си на собственост по отношение на недвижим имот – овощна градина с площ 1 дка, находяща се в м.” К.” в землището на [населено място], за който са твърдели, че е придобит на основание § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ. Правният интерес от делото са обосновали с това, че този имот не бил заснет като самостоятелен в кадастралната карта, а като част от друг имот, записан на името на ответниците въз основа на решение на ОСЗ – [населено място] за възстановяване на правото на собственост. Твърдяли са, че това решение е нищожно като постановено от незаконен състав и поради липса на предвидените в ЗСПЗЗ предпоставки за възстановяване на правото на собственост в реални граници. С влязло в сила определение производството по делото е прекратено по отношение на предявения от М. В. иск за установяване на правото й на собственост върху 2/3 ид. части от имота. В проведеното на 23.11.2011 г. съдебно заседание съдът с нарочно определение е допуснал до разглеждане възражението на ищците за нищожност на решението на ОСЗ- Б., от което ответниците черпят права. С решение № 3830 от 19.08.2013 г. предявеният от А. В. и И. В. установителен иск е уважен, като е признато по отношение на ответниците правото им на собственост върху 1/3 ид. част от овощната градина. С молба от 01.10.2013 г. ищците са поискали допълване на първоинстанционното решение с произнасяне по възражението им за нищожност на решението на ОСЗ – Б.. С решение № 5363 от 04.12.2013 г. по гр.д. № 1860/2013 г. на Районен съд- Разлог молбата им е оставена без уважение по съображения, че с диспозитива на решението съдът се произнася по предмета на делото, очертан от основанието и петитума на иска – първоначален, насрещен, обратен или инцидентен, а по заявените възражения- само в предвидените от закона случаи / чл. 298, ал.4 ГПК/, и след като иск за прогласяване нищожността на решението на ОСЗ – Б. не е бил предявен / а и такъв иск би бил недопустим/, молбата за допълване на решението е неоснователна. С решение № 3474 от 11.08.2014 г. по в.гр.д. № 414/2014 г. на Окръжен съд- Благоевград това решение е потвърдено.
За да намери за недопустима подадената против него касационна жалба съставът на ВКС е приел, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 280, ал.2 ГПК с оглед цената на предявения иск за собственост/ 105.80 лв./, независимо от вида на заявените в производството възражения.
Обжалваното определение е правилно. Разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК/ в редакция преди изменението в ДВ бр.50/2015 г./ обвързва допустимостта на касационното обжалване на въззиввните решения с цената на иска, по който са постановени. По искове, които имат за предмет имуществени права, каквито са безспорно исковете за собственост, цената на иска е паричната оценка на предмета на делото. Съгласно чл. 69, ал.1, т.2 ГПК размерът на цената на иска за собственост и вещни права върху имот е данъчната оценка на имота. Преюдициалните правоотношения, релевантни за съществуването или несъществуването на правото на собственост, не влияят върху цената на иска, независимо от естеството и съдържанието им, тъй като те не са самостоятелен предмет на делото.
Неоснователни са наведените в частната жалба доводи, че оспорването на валидността и материалната законосъобразност на административен акт в рамките на исковото производство по съществото си представлява неоценяем иск, който не се обхваща от нормата на чл. 280, ал.2 ГПК. На първо място, от данните по делото не се установява с исковата молба или по- късно – в срока по чл. 212 ГПК, да е предявен самостоятелен установителен иск за прогласяване нищожността на решението на ОСЗ – Б., от което ответниците по иска черпят права. На следващо място, тезата на касаторите не отчита различията между прекия и косвения съдебен контрол върху административните актове, както и обстоятелството, че съгласно чл. 17, ал. 2 ГПК в правомощията на гражданския съд е осъществяването само на косвен съдебен контрол, което означава, че в резултат на осъществяването му съдът не може с нарочен диспозитив да прогласи нищожността или да измени или отмени административния акт, а само да зачете или да не зачете породените от него гражданскоправни последици, които обуславят съществуването или несъществуването на претендираното с иска материално право, т.е. самостоятелен иск за установяване нищожност или унищожаемост на административен акт пред общия граждански съд би бил недопустим.
Поради това правилно съставът на ВКС е приел, че за допустимостта на касационното обжалване на решението по чл. 250 ГПК относно възражението за нищожност на административния акт- решение на ОСЗ за възстановяне на право на собственост по ЗСПЗЗ, от значение е цената на иска за собственост, в рамките на който това възражение е заявено, и тъй като в случая тя е под предвидения в чл. 280, ал.2 ГПК размер, е оставил касационната жалба без разглеждане.
По тези съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 85 от 23.03.2015 г. по гр.д. № 808/2015 г. на ВКС, І г.о. в частта му, с която е оставена без разглеждане като недопустима подадената от А. Н. В. и И. Н. В. касационна жалба вх. № 3125 от 18.09.2015 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: