3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 509
[населено място], 20.10.2017г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември , през две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 2273/2017 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.2 вр. с ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение, постановено в открито съдебно заседание от 14.02.2017 год. по т.д.№ 6219/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя да бъде конституиран в производството по т.д.№ 6219/2016 год. на САС, предмет на което е решение № 43/29.09.2016 год. по т.д.№ 841/2004 год. на Пернишки окръжен съд, с което е прекратено производството по несъстоятелност на [фирма], на основание чл.632 ал.5 вр. с ал.2 ТЗ и е заличен несъстоятелния търговец от търговския регистър.Въззивното производство е образувано по жалба на кредитора [фирма]. [фирма] се позовава на качеството си на кредитор на [фирма], с прието вземане в производството по несъстоятелност, както и ищец по висящи искови производства, за установяване неприети вземания към същия търговец.Не оспорва законосъобазността и правилността на атакуваното от [фирма] решение на съда по несъстоятелността, постановено в закрито заседание и без участие на страните, поради което обективно не би могло дружеството да участва в производство по постановяването му,с каквото обстоятелство е аргументиран отказа за конституиране. Интересът си от конституирането [фирма] обосновава с необходимостта да оспори въззивната жалба на [фирма] / в несъстоятелност /, която счита „опит за заобикаляне на закона и продължаване производството по несъстоятелност на [фирма], без [фирма] да участва в покриването на определените от съда разноски „, доколкото въззивната жалба на същото дружество се основава на решение по т.д.№ 2829/2015 год. на САС , с което е обявена за нищожна по отношение кредиторите на несъстоятелността на [фирма] извършена сделка по покупко-продажба на недвижим имот от същото дружество, в качеството на продавач, в полза на [фирма],в качеството на купувач – обстоятелство,отнесено от жалбоподателя [фирма] към предпоставката „наличие на достатъчно имущество„ за покриване разноските по производството по несъстоятелност .
Ответните страни – [фирма] / в несъстоятелност / и [фирма] / в несъстоятелност / – не са депозирали становища по частната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване, като формално преграждащ за правата на молителя – жалбоподател, съдебен акт.
Софийски апелативен съд е отказал конституиране на [фирма], с довода, че не е бил страна в първоинстанционното производство , а и при правен интерес е следвало да се конституира като жалбоподател. Последното,обаче,е в обективно противоречие с декларирания от страната правен интерес – срещу възобновяването на производството.
Частната жалба е неоснователна и определението на САС следва да бъде потвърдено, поради следните съображения :
Правното положение на жалбоподателя, като кредитор на несъстоятелността на [фирма] / в несъстоятелност / изключва правния му интерес от противопоставяне на възобновяването на производството, на основание чл.632 ал.5 вр. с ал.2 от ТЗ.Тази му процесуална легитимация би била обуславяща за допускане конституирането му в производството, макар пред въззивна инстанция, но само на страната на жалбоподателя / присъединяване към жалбата – в срока по чл.265 ГПК /, доколкото идентично е обвързан с правните последици на постановеното от съда по несъстоятелността решение по чл.632 ал.5 вр. с ал.2 ТЗ. Дори да би бил обусловен паралелен правен интерес,независимо от качеството си и противно на интереса си на кредитор на несъстоятелността / каквото настоящият състав не намира от заявените обстоятелства /, конституирането на [фирма] би могло да се допусне само по реда на чл.218 ГПК / като трето – лице помагач /, а това във въззивното производство се явява недопустимо. Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение , постановено в открито съдебно заседание от 14.02.2017 год. по т.д.№ 6219/2016 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :