О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 509
С.., 23,11,2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седми ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч. т. д. №1871/2016 година.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 118 от 13.07.2016 г. по ч. гр. д. № 164/2016 г. на Великотърновски апелативен съд.
Ответникът по частната касационна жалба не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане на частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В своето изложение частният касатор е поддържал основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като лаконично е заявил, че „ навежда твърдение за липса на съдебна практика по въпросите предмет на спора.” Касаторът е проследил процесуалните действия на първостепенния съд, като ги е завършил с въпроса дали с оглед тях следва да се счита за мълчаливо учредена международна компетентност. Поставил е и въпроса : „ Под „ понятието „ явяване на ответника по смисъла на чл.26 и чл.28 Регламент /ЕС/№1215/12г. на ЕП и на Съвета от 12.12.2012г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела следва ли да се разбира задължителното физическо явяване на ответника в първото по делото съдебно заседание – лично или чрез упълномощен от него процесуален представител, в случай, че е проведена процедурата по чл.367, ал.1 ГПК ответникът не е упражнил правото си на отговор на исковата молба, респективно на възражение за липса на компетентност и е редовно призован за първото по делото заседание или неговото неявяване, при липса на упражнени процесуални права се приравнява на „ явяване на ответника” по смисъла на Регламент / ЕС/№1215/12г.” Касаторът е интерпретирал мотивите на обжалваното определение, като е изложил доводи за неотносимост към спора на цитираното от състава на въззивния съд определение на ВКС. Разгледал е подробно и своето разбиране по поставения въпрос. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.
Дори и от така поставените въпроси, въпреки фактическата им обусловеност, да бъде изведен релевантен, то налице би било само общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то касаторът следва да установи, че конкретно формулирания правeн въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е лаконичното й твърдение за липса на практика в тази насока, нито подробно развитото разбиране по поставения от нея въпрос, в контекста на становището й за неправилност на обжалвания съдебен акт. Разпоредбата на чл.28 от Регламент / ЕС/№1215/12г. е достатъчно ясна, точна и категорична, като регламентира изрично случаите, при които не се касае за уредена в същият регламент компетентност, а за избор на съд, упражнен от една от страните по спорното правоотношение. В самият регламент, след като изрично са били изяснени правилата на общата, специална и изключителна компетентност по конкретно изброени спорове, с оглед която, съдът, на който е призната компетентност по този ред не може да откаже разглеждането им, следва логично и изчерпателния регламент на чл.26 – 28, уреждащи предявяване на иска пред друг съд, а не пред признатия за компетентен. И именно, в същата логическа връзка, съгласието, избраният от другата страна съд да разгледа спора е признато на ответника по иска. Това съгласие, обсъжданият регламент е определил като явяване пред съда- понятие достатъчно еднозначно, както в практиката, така и в доктрината. Следователно, цитираните норми са ясни и изчерпателни по отношение реда и принципите, по които може да бъде постигнато съгласие при определяне на различна от регламентираната с Регламент №1215/12г. обща компетентност. По тези причини страната, макар и поддържала липса на практика в хипотеза на неяснота и празнота на правна норма, не е установила това свое твърдение. Оплакванията за неправилност на акта, които по принцип са без значение спрямо основанията по чл.280, ал.1 ГПК не могат да обосноват наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното определение .
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 118 от 13.07.2016 г. по ч. гр. д. № 164/2016 г. на Великотърновски апелативен съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: