О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 509
София, 23.09.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр.д.№4787 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, пр.1, вр. чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
С определение №23128 от 05.12.13г. по ч.гр.д.№12629/13г. на Софийски градски съд е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частната жалба на Д. И. Б. срещу разпореждането от 05.07.13г. по ч.гр.д.№5110/12г. на Софийски районен съд в частта за разноските. С атакуваното разпореждане е обезсилена частично на основание чл.415, ал.2 ГПК издадената срещу Д. Б. заповед за изпълнение на парично задължение и е разпоредено да се издаде изпълнителен лист за пълния размер на разноските, присъдени със заповедта. В. съд е приел, че частната жалба срещу това разпореждане е процесуално недопустима. Разпореждането е издадено в съответствие с чл.416 ГПК, то не е нито преграждащо, нито пък е предвидена възможност за обжалването му. Жалбоподателят е имал правен интерес да атакува заповедта за изпълнение в частта за разноските по реда на чл.413, ал.1 ГПК, но той не е сторил това. Като необжалвана, заповедта за изпълнение е влязла в сила в частта за разноските и затова правилно районният съд е разпоредил да се издаде изпълнителен лист в тази част.
Частна жалба срещу определението на въззивния съд е подадена от Д. И. Б.. Той счита, че частната му жалба срещу разпореждането на районния съд е допустима и основателна. Заповедта за изпълнение е издадена за сумата от 3608,67лв. главница, 747,50 лв. лихва и 187лв. разноски. Поради подадено своевременно възражение за сумата от 1181,62лв. главница и 327,19 лв. лихва и непредявен иск по чл.422 ГПК за оспорените суми, заповедта за изпълнение е частично обезсилена. В производството по обезсилването заповедният съд е следвало да се произнесе по окончателния размер на разноските, дължими на заявителя в съответствие с чл.78, ал.4 ГПК, като отчете частичното прекратяване на заповедното производство за оспорените суми, както и да присъди по съразмерност разноските на длъжника в това производство.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, счита, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу преграждащо определение на въззивния съд, което подлежи на обжалване пред ВКС. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Обстоятелствата по делото са следните:
По молба на Т. С.” ЕАД е издадена заповед за изпълнение, с която длъжникът Д. И. Б. е задължен да заплати сумите 3608,67лв. за доставена топлинна енергия и 747,50лв. лихва за периода 31.05.2008г. – 21.02.2012г., както и разноски от 187,12лв., от които 87,12лв. държавна такса и 100 лв. възнаграждение за юрисконсулт. В срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжникът е подал възражение, с което е оспорил вземането на [фирма] за сумата от 1182,62 лв. главница и 327,19 лв. лихва. С възражението длъжникът е поискал да му бъдат присъдени разноски по съразмерност, като е приложил доказателства за заплатени 100лв. адвокатско възнаграждение. С определение от 02.08.12г. районният съд е разпоредил да се издаде изпълнителен лист за признатите от длъжника суми. Д. Б. е обжалвал това определение в частта за разноските, с оплакване, че заповедният съд не е съобразил своевременно подаденото от него възражение за част от вземането и не му е присъдил разноските за заповедното производсво. С определение №10384 от 03.06.2013г. по ч.гр.д.№14720/12г. на СГС жалбата му е оставена без уважение по съображение, че отговорността за разноските е обусловена от изхода на заповедното производство, което в случая е все още висящо, тъй като не е изтекъл срокът за предявяване на иск по чл.422, ал.1 ГПК по отношение на оспорените суми и не е ясно дали те се дължат или не. С последващо разпореждане от 05.07.13г. по ч.гр.д.№5110/12г. Софийският районен съд е констатирал, че по отношение на оспорените от длъжника суми не е предявен в законния срок иск по чл.422, ал.1 ГПК за установяване на вземането, поради което и на основание чл.415, ал.2 ГПК заповедта за изпълнение следва да бъде обезсилена частично по отношение на тези суми. Приел е, че в частта за разноските заповедта за изпълнение е влязла в сила и е разпоредил да се издаде изпълнителен лист за всички разноски по заповедта.
Настоящият състав приема, че разпореждането от 05.07.13г. е обжалваемо в частта, с която районният съд е разпоредил да се издаде изпълнителен лист за разноските в заповедното производство. Съгласно мотивите на т.10в на ТР №4/14.06.2014г. по т.д.№4/13г. на ОСГТК на ВКС, когато не се предяви в срок иск за установяване на съществуване на вземането, издадената заповед за изпълнение подлежи на обезсилване, включително и в частта за разноските. В този случай разпореждането за издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение в частта за разноските подлежи на обжалване по реда на чл.407 ГПК. Това разрешение според тълкувателното решение е приложимо в хипотеза на доброволно плащане на задължението от страна на длъжника по издадената заповед, но то следва да се прилага и в подобни случаи като настоящия, при които е налице частично оспорване на сумите по издадената заповед и в оспорената част не е предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК. В тези случаи заповедният съд, като обезсилва частично заповедта за изпълнение по отношение на оспорените вземания, следва да я обезсили частично и по отношение на разноските на заявителя, при съблюдаване на общото правило на чл.78, ал.1 ГПК. В случай, че съдът не стори това, разпореждането по чл.415, ал.2 ГПК в частта, с която се разпорежда издаване на изпълнителен лист за разноските по заповедта за изпълнение в пълен размер, подлежи на обжалване по реда на чл.407 ГПК. Като е оставил без разглеждане като процесуално недопустима частната жалба на Д. Б. срещу разпореждането от 05.07.13г. в частта за издаване на изпълнителен лист за разноските на заявителя в заповедното производство, въззивният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено. Делото следва да се върне на въззивния съд за произнасяне по частната жалба.
По отношение на искането за присъждане по съразмерност на разноските на длъжника Д. Б., направени в заповедното производство, частната жалба има характер на молба по чл.248 ГПК. Това е така, тъй като районният съд не се е произнесъл изобщо по това искане, а съгласно т.7 на ТР №4/14.06.2014г. по т.д.№4/13г. на ОСГТК на ВКС, разпоредбата на чл.248 ГПК намира приложение в заповедното производство в хипотеза, в която заповедният съд не се е произнесъл по искането за разноски. По отношение на това искане частната въззивна жалба има характер на молба по чл.248 ГПК за допълване на разпореждането от 05.07.2013г. в частта за разноските на длъжника, поради което тя трябва да се изпрати на районния съд за произнасяне, при което да бъде съобразена разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК..
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №23128 от 05.12.13г. по ч.гр.д.№12629/13г. на Софийски градски съд.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за произнасяне от друг състав по частната жалба на Д. И. Б. срещу разпореждането от 05.07.13г. по ч.гр.д.№5110/12г. на Софийски районен съд в частта за разноските.
След постановяване на определение по частната жалба, делото да се изпрати на районния съд за произнасяне по реда на чл.248 ГПК по искането на Д. Б. да му бъдат присъдени по съразмерност разноските в заповедното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: