О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 509
София, 25.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1406/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. Н. – процесуален представител на [фирма] – София, против въззивно решение №742/09.5.2011 г. по гр.д.№706/2010 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., първи състав.
С обжалваното решение е оставено в сила решение №946/22.02.2010 г. по гр.д.№101/2007 г. по описа на Софийския градски съд, ГК, І г.о., 5 състав, с което е отхвърлен предявения от Д. М. Д., в качеството му на Е.Т. “Г. Б. – Д. Д.” – [населено място], против П. И. И., С. И. М., К. И. В., И. В. П., Ц. В. В., А. Н. Й. и А. Й. Й. иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, за обявяване за окончателен сключения между страните предварителен договор за учредяване право на строеж на недвижим имот срещу задължение за построяване на жилищни и други обекти от 17.5.2005 г., изменен с анекс с нотариална заверка на подписите от 21.6.2006 г.
Въззивната инстанция е приела, че искът е неоснователен, тъй като ищецът не е изпълнил задължението си по предварителния договор за представяне на одобрен инвестиционен проект при сключване на окончателния договор, като такъв проект не е бил изготвен, нито към 01.9.2006 г./уговорения ден за сключване на окончателен договор в нотариална форма/ , нито съществува и към момента на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция. Досежно този факт апелативният съд се е позовал и на направено от процесуалния представител на жалбоподателя пред въззивната инстанция – ищец, признание за това. Поради това съдът е стигнал до краен извод за неизпълнение от страна на ищеца на договорно задължение, породено от сключения предварителен договор от 17.5.2005 г., изменен с анекс от месец юни 2006 г., поради което ищецът се явява неизправна страна по договора и не би могъл да иска обявяването му за окончателен.
За неоснователен е приет и наведеният от ищеца довод, че неизпълнението на задължението за предоставяне на одобрен инвестиционен проект на сградата се дължи не на негово виновно поведение, а на обективни причини – бездействие на общински органи, осъществяващи архитектурен и строителен надзор/ и на виновно поведение на ответниците – учредители на правото на строеж.
Въпреки това, въззивната инстанция е изложила извод, че дори и да се приеме, че неизпълнението на задължението за изработване на одобрен инвестиционен проект да се дължи на обективни причини, а не на виновно поведение на ищеца, то съгласно чл.11.5. от предварителния договор страните са предвидили, че при неявяване на някоя от страните в канцеларията на нотариуса на уговорения ден за сключване на окончателен договор/01.9.2006 г./, без да са посочени причините за неявяването, предварителния договор прекратява действието си, а в процесния случай е доказано, че, че на определения от страните ден и при определения от тях нотариус , ищецът не се е явил, нито пък е бил налице упълномощен от него представител.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставя материалноправния въпрос за задължителната сила на визата за проектиране, като предпоставка за изготвяне и одобряване на инвестиционните проекти и издаване на разрешение за строеж по чл.140 и сл. ЗУТ, и действието й по отношение изпълнение на поетите с договора задължения. Поставя се и материалноправния въпрос за прекратителната клауза и действието й спрямо договора при наличието на конклудентни действия на страните в изпълнение на договора, след настъпването на условието в нея. Като основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочат разпоредбите на чл.280, ал.1, т.т.2 и 3 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответниците по касация П. И. И., С. И. М., К. И. В., И. В. П., Ц. В. В., А. Н. Й. и А. Й. Й., не заявяват становища в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК намира, че изложението не съдържа въпроси и основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Изложението не съдържа въпроси, формулирани по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и в съответствие с приетото в т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Първият от тях е неотносим към решаващите изводите на въззивната инстанция, тъй като той изобщо не е бил обсъждан в мотивите на въззивното решение. Вторият от поставените въпроси също е неотносим към изводи на апелативния съд, които са направени под условие, без обаче да дерогират решаващия извод за неизпълнението на задължението за изработване на одобрен инвестиционен проект. И по този въпрос въззивната инстанция не се произнесла, за да се приеме, че е формиран извод във връзка с него.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №946/22.02.2010 г. по гр.д.№101/2007 г. по описа на Софийския градски съд, ГК, І г.о., 5 състав, по касационна жалба, вх.№5201/27.6.2011 г., подадена от адв. Н. – процесуален представител на [фирма] – София.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: