О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 509
гр.София, 25.07.2013г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети юли две хиляди и тренадесета година в състав:
Председател:надежда зекова
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
светла бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N4691 описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е определение от 15.05.2013г. по гр.д.№ 1219/ 2013г., с което ОС Пловдив е потвърдил определение от 03.01.2013 г., постановено по гр. д. № 9929/2012 г. по описа на РС – Пловдив, с което е оставено без уважение възражението на С. К. Н. за местна неподсъдност
Жалбоподателката – С. К. Н. чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното определение съдът се е произнесъл по правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното определение като неправилно, като бъде уважено искането си за местна подсъдност.
Ответникът [фирма], в писмено становище,чрез процесуалния си представител поддържа, че касационното обжалване не следва да се допуска.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допусне.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че е предявен иск за дължимостта на парична сума, поради което мастната подсъдност следва да се определи с оглед разпоредбата на чл. 105 ГПК, според която искът се предявява пред съда, в района на който е постоянния адрес на ответника към момента на подаване на исковата молба. Съдът е констатирал, че исковата молба е подадена на 26.06.2012 г. и видно от представеното удостоверение адресът на С. Н. е в [населено място] според удостоверение от 30.08.2012г.от А.”Б. документи за самоличност”. Прието е, че съгласно чл. 120 ГПК, настъпили след подаването на исковата молба промени във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, не са основание за препращане на делото и делото следва да бъде разгледано от РС Пловдив.
В изложението по чл.284, ал.3 ГПК като основание за допускане касационно обжалване се сочи това по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на въпроса за това каква е зависимостта между процесуалните норми на чл.105 и чл.53 ГПК и коя следва да се приложи, щом предпоставките и на двете са налице както и по въпросите за това съдът длъжен ли е да извърши процесуални действия по съдебна проверка на твърденията на заявителя в заповедното производство, какви са процесуалните последици с оглед приложението на чл.105 ГПК, ако се установи, че адресът е различен от първоначално посочения и кой е началния момент на заявяването по смисъла на чл.53 ГПК на субект чужденец, като се поддържа, че тези въпроси са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Допускането на касационно обжалване на въззивното определение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от частния жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Д. на частния жалбоподател за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по въпроса за това каква е зависимостта между процесуалните норми на чл.105 и чл.53 ГПК и коя следва да се приложи, щом предпоставките и на двете са налице е неоснователен. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г., ВКС, ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по делото, разрешен в обжалвания въззивен съдебен акт е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Разпоредбите на чл.53 и чл.105 ГПК относно връчването на книжа на пребиваващи в страната чужденци и местната подсъдност по чл.105 ГПК са е точни и ясни поради което не е налице хипотезата на чл.280, ал.,1, т.3 ГПК. По останалите три правни въпроси за това съдът длъжен ли е да извърши процесуални действия по съдебна проверка на твърденията на заявителя в заповедното производство, какви са процесуалните последици с оглед приложението на чл.105 ГПК, ако се установи, че адресът е различен от първоначално посочения и кой е началния момент на заявяването по смисъла на чл.53 ГПК на субект чужденец настоящия състав намира, че не са от значение за изхода по спора с оглед даденото тълкуване в т.1 на ТД№1/2009г. на ОСГК ТК на ВКС, тъй като те не са от значение за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от жалбоподателя правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното определение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 15.05.2013г. по гр.д.№ 1219/ 2013г. на ОС Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: